Роден е в края на XV век, в с. Гардиница (днес Кипариси) на сушата срещу северната част на о. Евбея, в семейството на благочестиви родители – свещеника Христодул и неговата съпруга Теодора. Още от тригодишна възраст той обикнал църковните богослужения и се стараел често да пребивава в храма. В детството си имал видение на свети Йоан Кръстител, който го призовал да го последва. Момчето веднъж отишло в посветения на свети Йоан Кръстител параклис, където останало шест дни и нощи, докато родителите му не го намерили.
На 15-годишна възраст Давид напуснал родния си дом и станал послушник на стареца Акакий, при когото прекарал пет години в един от манастирите в област Магнезия около днешния гр. Волос. Поради изключителното си подвижничество, мъдрост, смирение и любов към ближния другите монаси започнали да наричат 20-годишния Давид „старец“. По-късно Давид заедно със своя наставник се заселил в манастира Комнинио в източните склонове на планината Оса и там бил ръкоположен за дякон.
След това двамата се отправили към Атон. Давид останал да се подвазава във Великата лавра, а Акакий заминал за Цариград и в патриаршията бил ръкоположен за митрополит на Навпакт и Арта. Той взел Давид в своята епархия и скоро го ръкоположил за свещеник.
После поставил Давид за игумен на манастира Варнакова, в планината северно от Навпакт. При посещение на тази обител от патриарх Йеремия I един от придружаващите го духовници на име Емануил забелязал нещо чудно. По време на проскомидията в олтара той видял Давид целия озарен от божествена светлина и стоящ във въздуха на около един аршин над земята. Патриархът пожелал да ръкоположи светия игумен в епископски сан, но Давид решително отказал. По-късно, понесъл много огорчения от своеволни монаси, той се принудил да напусне манастира и се заселил на планината Стири, между планините Хеликон и Парнас, където основал малък манастир.
Но веднъж преподобният бил обвинен, че е помогнал за бягството на няколко християни-роби, собственост на турския управител на град Ливадя. Заловили го и хвърлили в тъмница, където го изтезавали. След като благочестиви християни от града платили откуп, Давид бил освободен. Той обаче не се върнал на планината Стири, а започнал да търси място за уединение. По чуден начин, като разстлал расото си върху водата и седнал в него като в лодка, преподобният прекосил Евбейския залив.
На остров Евбея Давид се заселил в пещера в планината близо до разрушена църквичка „Преображение Господне“, недалече от днешния град Лимни. Скоро славата за него се разнесла и започнали да идват християни за съвет и духовно наставление. Онези, които желаели подвижнически живот, оставали да живеят край стареца и така възникнала нуждата да се основе манастир.
Давид повикал майстори и им показал мястото, където желаел да се изгради манастирът – на върха на планината, над разрушената църквица. След като им дал указания да подготвят строителните материали, той тръгнал да събира средства сред християните в поробена от турците Гърция, в Дунавските княжества и в Русия. Получил значителни дарения и понеже се страхувал от грабеж по пътя, издълбал кухина в един дънер, сложил вътре ценностите, запечатал отвора и, като направил кръстно знамение, хвърлил дънера в една от руските реки. По молитвите на светеца дънерът бил донесен от теченията до бреговете на Евбея и след завръщането си на острова Давид благополучно прибрал и използвал средствата.
През това време майсторите започнали да строят манастирския храм до разрушената църква, а не на върха на планината, както им бил посочил старецът, като обяснили това с липсата на вода. Преподобният взел майсторите със себе си, изкачил се на върха, помолил се и ударил скалата с жезъла си — и веднага от камъка бликнал извор. Въпреки това свети Давид позволил строежът да продължи на вече избраното място. Водата от извора пък била доведена в манастира години по-късно.
В основания от преподобни Давид Преображенски манастир се събрали много монаси. Постоянно епископи и жители от други области на страната го молели да ги посети за духовни поучения и наставления.
Преподобни Давид се прославил с чудеса още приживе (например избавил жителите на село Дистос от нашествие на комари от едноименното езеро). Когато достигнал 70-годишна възраст, той предал игуменството на един от братята и се уединил като подвижник в пещера край манастира. Връщал се в обителта само в събота и неделя. През останалите дни пребивавал в молитва, като се хранел само с донесената от манастира просфора и светена вода.
Преподобният починал около средата на XVI век. Предчувствайки кончината си, той събрал учениците си, за да им даде последни наставления. След смъртта му манастирът станал място за поклонение, тъй като при мощите на светеца ставали множество изцеления.
Житието на преподобния е съставено от неговия ученик и сподвижник Христофор.
Свети Давид бил много почитан от подвизавалия се в 20 век в манастира му преп. Яков Цаликис. Свети Яков с молитва пред мощите на свети Давид вършел многобройни чудеса.
Tропар, глас 3
Велика слава намери Евбея в тебе, преславни и божествени Давиде, защото ти стана обител на свещени добродетели и най-истински Христов следовник, равен на всички преподобни; затова, преподобни отче, моли Христос Бог да ни дарува велика милост.
