ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ ЙОАН РУСИН
Св. Йоан се родил около 1690 г. Когато през 1711 г. започнала поредната война с Османската империя, той вече бил войник в армията на цар Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки у хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял, като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци.
В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. Пленниците били принуждавани да се отрекат от вярата си и да приемат исляма, които не приемали били убивани. Мнозина войници се помохамеданчили. Свети Йоан заявил, че е християнин и няма да приеме друга вяра. Участа му изглеждала решена, когато един османски военачалник – командир на еничарски полк решил да го вземе за ратай. Той го отвел със себе си в градчето Прокопи. Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни.
Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния му свят, обърнат към Христос още от детството. На побоите и издевателствата от страна на турците той отговарял с думите на ап. Павел: „Кой може да ме отлъчи от любовта Христова?” (Рим. 8:35).
„Аз – казвал Йоан – вярвам и обичам моя Господ Иисус Христос, Единородния Божи Син и нищо не може да ме застави да се отвърна от Него. Като пленник аз изпълнявам заповедите на господарите ми относно работата. Но вие не сте господари на вярата ми в Спасителя Христос. Аз никога не забравям трънения венец и кръстната смърт на Господ и съм готов за още по-големи мъчения. Готов съм да умра, но не и да се откажа от Христос”.
Св. Йоан приел жестоките условия на мъченическия живот и заживял в конюшнята. Това му напомняло за яслите във Витлеем. Той много се молел и постел. С начина си на живот в смирение и кротост умилостивил турците и те с възхищение започнали да го наричат „вели” – „светец”.
Заради праведния му изповеднически живот св. Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворство. Например с помощта на ангел Господен изпратил ястие на меден поднос от Прокопи в Мека. Турският ага бил там на поклонение и му се прияло любимото му ястие. Светецът предузнал това и като видял, че господарката тъкмо готви тази гозба, изпратил я с молитва при господаря си. Агата я видял пред себе си още топла. Но така и не разбрал как тя се е озовала при него и то на блюдо, на което бил изобразен фамилният му знак. Разбрал каква е истината чак след три месеца, когато се прибрал вкъщи. Това чудо смирило ненавистта и неприязънта на турците. Духовното и нравствено влияние на светеца укротило зверствата на иноверците.
Св. Йоан се преселил при Господ, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.
При всички изпитания, които претърпял, той намирал опора и утеха само в молитвата, във всенощните бдения, които извършвал, и в приемането на светите Тайни. Всяка седмица св. Йоан се причастявал и чувствал това като велика помощ. В последния ден на своя земен живот той извикал при себе си свещеник, който му донесъл светите дарове в парче ябълка. В конюшнята св. Йоан се причастил за последен път. Неговият временен плен и житейските му трудности свършили. След приемането на причастието св. Йоан преминал във вечността. Застанал пред престола на Бога, той с молитвеното си застъпничество започнал да излива над вярващите потоци от чудеса.
Свещеникът и християните от Прокопи получили от турците разрешение да вземат и погребат тялото на починалия. Довчерашният роб бил погребан със сълзи, голяма почит и благоговение от християните, но също и от турци и арменци. Тялото му с горещи молитви, много свещи и кадилници било пренесено на ръце до християнското гробище.
През ноември 1733 г. свещеникът, който всяка седмица изповядвал и причастявал св. Йоан, видял светеца насън. Св. Йоан казал на стареца, че по силата на Божията благодат тялото му е останало нетленно, както е било погребано преди три години и половина. Свещеникът се усъмнил, но скоро по Божия милост от гроба на светеца се появила небесна светлина във вид на огнен стълб. Християните решили да отворят гроба и видели чудото. Тялото на светеца се оказало абсолютно нетленно и благоуханно. Това благоухание е запазено непроменено до наши дни. Като видели това вярващите с благоговение взели тялото му и го пренесли в храма, който светецът посещавал приживе.
По време на едни междуособици в Османската империя през 30-те години на ХІХ век турците решили да изгорят мощите на клада в двора на църквата. Присъствалите на този опит обаче видели как тялото на светеца се движело в огъня като живо. В страха си те прекратили безчинството и избягали. На другия ден сред обгорените дърва и пепел християните намерили тялото на светеца цяло. То било почерняло от дим и сажди, но оставало както преди благоуханно и нетленно.
Когато през 20-те години на ХХ век християните били прогонени от Кападокия, те взели със себе си и тялото на светеца. Бежанците от Прокопи били заселени на остров Евбея в село, което преименували на Ново Прокопи, и там положили в храма нетленното тяло на св. Йоан Русин. По-късно бил построен и храм на името на светеца, около който в изминалото столетие израснал голям поклоннически център. И там непрекъснато се стичат потоци от поклонници отвсякъде.
Св. Йоан Русин не е спрял да извършва многобройни и дивни чудеса.
Той изцелява неизлечимо болни, утешава скърбящи, очиства бесновати, помага на бедстващи.
Тропар, глас 4:
Отведен като пленник в Азия, преподобни Йоане, там ти се привърза към Христос, а като те призова от земята към небесните обители, Той и след смъртта запазва тялото ти нетленно; моли Го да се спасят душите ни.
