На 20 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил посети Кюстендилска духовна околия. В сутрешните часове патриарх Даниил отслужи Преждеосвещена литургия в храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, след което се срещна със свещениците от околията.
Вечерта, в кюстендилския храм „Успение Богородично“, Негово Светейшество отслужи Малко повечерие с четвърта статия на Богородичния акатист. В съслужение с него бяха иконом Светослав Григоров от храмовото духовенство и дякон Димитър Стефанов от София.
Песнопенията на молебния канон, както и на акатиста, бяха изпълнени от кюстендилски свещеници, ръководени от Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, областния управител и представители на местна власт.
Сред вярващите, стекли се в петъчната вечер в храма, посветен на Божията Майка, бяха и множеството младежи, които непосредствено преди вечерното богослужение се срещнаха с патриарх Даниил и получиха от него духовни наставления.
В края на богослужбата с вдъхновено слово за Света Богородица към молитвеното събрание се обърна патриарх Даниил. В него той каза:
„В петъка на четвъртата седмица отслужихме Малкото повечерие с четвъртата статия на Богородичния Акатист, а през другата, петата седмица на Великия пост, в петък, ще отслужим целия Акатист. Света Богородица още от времето на зачатието на Господ Иисус Христос стана утвърждение най-напред за света Елисавета, която разпозна в нейната утроба заченалия се Господ, като рече: откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ (Лука 1:43). След това стана утвърждение на светите апостоли. Когато те проявяваха колебания и постепенно идваха до разбирането и до вярата кой е техният Учител, тя беше за тях утвърждение и пребиваваше неотстъпно във вярата, в доверието, учейки апостолите да постъпват тъй, както заповядва Господ: каквото ви каже, сторете (Иоан 2:5), защото беше разбрала колко велики благодеяния придобива човек с послушанието към Божията воля.
През всички години на Църквата Божията Майка е засвидетелствала великата си сила и дръзновение пред своя Син. Няма нещо, което тя със своите майчински молитви да не може да измоли. И ето, православната Църква от хилядолетия отправя молитви към Света Богородица да разпростира своя покров, да ни запазва и подпомага, да ни укрепява във вярата. Свидетели сме как в тези дни, посветени на нея, в петъците на Великия пост, когато присъстваме на богослужение и участваме в молитвата, как нейната благодатна помощ просветлява умовете ни, разтоварва душите ни и прогонва греховната мъгла, както пеем в Акатиста и в Канона. Усещаме нейната майчинска милувка, живо чувстваме нейната подкрепа и близост. Затова тя е като светлоносна свещ, която винаги ни показва пътя, посоката на нашия живот.“, каза патриархът и сподели:
„Често в своето ежедневие губим посоката към Бога, изпадаме в греховен мрак, в недоумением; когато се обръщаме в молитва, сякаш Бог не ни чува, сякаш сме отхвърлени и блуждаем, не знаем какво да направим особено когато ни сполетят тежки обстоятелства. Но Света Богородица е за нас като пътеводна светлина, неизменна помощ в бурното житейско море, Застъпница и истинско пристанище на душите ни. Затова, в моменти на недоумение, нека не изпадаме в малодушие, но да обръщаме взор и молитва към нея. Когато присъстваме и участваме в това акатистно пение, Божията благодат, която Света Богородица е придобила, ни укрепява, дава ни духовно веселие, просветлява и подкрепя нашите души.
Тя е ярко свидетелство как във всички житейски обстоятелства можем да останем верни на Бога, да не губим упование, да не се поколебаваме в молитвата, в надеждата на Бога. Можем да си спомним как при Кръстната смърт на Христа, когато най-близките ученици на Господа се разбягаха от страх, тя остана при Кръста Христов, виждаше своя бездиханен Син, но гореше с майчинската си любов и не беше изгубила надеждата за Неговото Възкресение. Макар меч да беше пронизал душата ѝ (срв. Лука 2:35), но виждайки бездиханен своя Син, тя пазеше в чисто сърце Неговите думи, че ще възкръсне от мъртвите и Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме (Иоан 16:22) и още много други свидетелства. Тя пазеше жива искрата на вярата и дори при това най-страшно изпитание не се поколеба. Затова тя е утвърждение за всички нас как в многото различни изпитания, които срещаме в живота, да не се поколебаваме в упованието на Бога и да опазваме в сърцата си вярата, надеждата и любовта към Бога, което е по-драгоценно от всичко в света. Свети апостол Павел ни казва: А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта (I Кор. 13:13). Любовта никога не отпада, но остава неизменно наследие за човека, който я е придобил.“, каза Светейшият владика и благопожела:
„Нека Божията майка да ни подкрепи да довършим докрай подвига на покаянието на светата Четиридесетница, да очистваме сърцата си чрез покаянието и изповедта, да откриваме своите грехове пред свещеник, да просим от Бога прошка, милост и подкрепа, да преодоляваме слабостите и трудностите, които срещаме, и така, очиствайки се от греховете, да пристъпваме с вяра и благоговение към светите Тайнства и да носим Христос винаги в сърцата ни, да крепне единението с Бога през целия ни живот, така че един ден Бог да ни сподоби заедно със света Богородица и всички светии със Своята неизменна и неотнемаема радост в Своето царство. Честит и благословен празник! Божието благословението да бъде над всички нас.“, завърши славото си патриарх Даниил и даде на църковното събрание своя първосветителски благослов.
Председателят на църковното настоятелство при храма – ставрофорен иконом Генади Генадиев изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на вечерното богослужение, като в знак на почит и уважение му поднесе букет цветя.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
