На 25 март, Благовещение, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи светата Литургия за празника на едноименния столичен храм в кв. „Дружба“.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Емилиян Костадинов – председател на църковното настоятелство при храма, протойерей Атанас Георгиев, протойерей Тома Попов, протодякон Иван Петков и дякон Димитър Стефанов.
Песнопенията бяха изпълнени от псалти под ръководството на д-р Светослав Цеков.
В края на Великото славословие върху енориaша Ярослав бе извършен чинът на пострижение за четец, певец и свещоносец.
В проповедта си за Благовещение Негово Светейшество отбеляза:
„Днес е началото на нашето спасение“ – с тези думи от тропара на празника светата православна Църква изповядва вярата си за значението на събитието, което празнуваме днес за спасението на човешкия род – Благовещение – зачеването в утробата на Пресвета Богородица на Единородния Син Божий, второто лице на Светата Троица – Божията Премъдрост, Господ Иисус Христос.
Защо това събитие е начало на нашето спасение? В бедственото състояние, в което се намираме, на отпадналост от Бога, следствие на Грехопадението, какво друго би послужило за нашето спасение, освен възстановяването на единството между Бога и човека в личността на Христа – както е бил призван нашият праотец Адам – да бъде дом Божий, да въплъти, в себе си и във всяка една личност от своето потомство пълнотата на Божието подобие, на Божия образ. По думите на свети апостол Павел ние сме призвани да се изпълним с всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9).
Как би било възможно това след отпадането от Бога на нашите прародители? Всички ние, които сме техни потомци, се раждаме с повредата от първородният грях. Раждаме се лишени от Божията благодат в състояние, което Свещеното Писание нарича страна и сянка смъртна (Мат. 4:16), както е обрисувано в притчата за добрия самарянин – човек изпонаранен от разбойници, т.е. от бесовските сили, и едва жив чака своето изцеление и спасение.
Дълги векове човешкият род живя в страна и сянка смъртна, в долината на плача (Пс. 83:7) с вярата в идването на Спасителя, защото Господ още в Рая даде на нашите прародители обещанието за раждането на Спасителя Христос. След Грехопадението, след като Бог произнесе присъдата над първите човеци: с болки ще раждаш деца… с мъка ще се храниш от нея (земята) през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си децата си ще работите, земята тя ще ви раждат тръни и с пот на челото си, ще ядеш хляба си (Бит. 3:16-19), човеците заживяха със страданието, причинявано от греха, от отделеността от Бога. Това, което е крепило човешкото общество съвсем да не се разтлее в похоти, е вярата на онези човеци, които възприели Божието Слово и го пазели с надежда, че Господ няма да измени на обещанието Си. Например, както Иов, който след толкова страдания казал: аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят (Иов. 19:26-27). Също и свети пророк и цар Давид изповядва: не ще дадеш на Твоя светия да види тление (Пс. 15:10). На много други места в Свещеното Писание е изразена вярата и надеждата на човечеството в раждането на Спасителя, което векове по-късно се сбъдна, след като в град Назарет свети архангел Гавриил донесе благата вест на Пресвета Богородица, че тя ще роди Сина Божий.“
„Тропарът продължава така: „Днес е началото на нашето спасение и явяването на тайната, от векове утаявана и очаквана от човечеството – тайната на Боговъплъщението.“
Света Богородица приела думите, които свети архангел Гавриил ѝ рекъл с внимание: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий (Лука 1:35). Тя изпитала думите на архангела, че ще роди Син. Нейният ум не се пленил от големите обещания, че ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; че ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край (Лука 1:32-33). В този момент тя трезво попитала: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам (Лука 1:34).
Тези думи на света Богородица са много важни, защото разкриват висотата на нейната духовна зрялост, на дълбочината на вярата ѝ в Бога. Тя не се прелъстила, а размислила трезво да не би архангелът, когото вижда, да подмами и нея, както дяволът подмамил нашата прамайка Ева; как той ѝ говори за раждане, когато тя има обет пред Бога и свещениците знаят, че е поверена на обручник и е чиста девица. Тези думи са важни, защото потвърждават Църковното Предание и вярата на православната Църква в приснодевството на света Богородица. Редица християнски деноминации нечестиво мислят, че света Богородица е имала и други деца, което не отговаря на свидетелството на Свещеното Писание и на Стария, и на Новия завет. В Стария Завет виждаме, че за всяка вещ в скинята, посветена за богослужебна употреба, било строго забранено да бъде използвана за друго предназначение. Думите в Светото Евангелие според свети евангелист Лука ясно ни показват, че въпреки че е била обручена, света Богородица е имала обет за девство, за който е знаел свети Йосиф, и не я е докосвал, не само за определено време, но въобще.“
Когато света Богородица отишла при праведна Елисавета, последната по същия начин изповядала Богочовечеството на Господа. Чрез пророка Божий, Предтечата, когото носила в утробата си вече в шестия месец и изпълнил се с Дух Свети, тя пророкувала и казала: откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ (Лука 1:43).
Това изповядали и светите апостоли – свети апостол Петър, който рекъл: Ти си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16); както и свети апостол Тома, който не бил с апостолите в първия ден на Възкресението, но когато те отново били събрани и той видял Възкръсналия Христос, казал: Господ мой и Бог мой (Иоана 20:28).
Това е явяването на тайната на Боговъплъщението.“
„Човек, доверявайки се на себе си, на логиката си, не може да разбере делата Божии, но Свещеното Писание на Стария Завет ясно говори за Месия, за Христос, Който ще бъде Син Божий – роден от Девица по чудесен начин, но че неговият произход е от край време и ще се роди във Витлеем(Мих. 5:2).
Да пребъдваме във вярата, която ни е възвестил Сам Господ и светите пророци и която Църквата пази. Ако не се доверим на Бога, не би могло да се спасим. Но вярата ни съединява с Бога. Нашето спасение се осъществява, като се съединяваме с Бога, като се съединяваме помежду си в Църквата, когато крепне в нас и се умножава Божията благодат. Серафим Саровски казва, че целта на човешкият живот е придобиването на благодатта на Светия Дух, в изпълването ни с всичката пълнота на Божеството. Това е нашата вяра и това празнуваме в днешния ден“ – завърши словото си Негово Светейшество.
Председателят на църковното настоятелство при храма отец Емилиян Костадинов изказа благодарност на патриарх Даниил за посещението и отслужването на празничното богослужение, като му поднесе икона на Свето Благовещение и букет с цветя.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
