На 28 март, в съботния ден на петата седмица от Великия пост се отдава почит и възхвала на Божията Майка, а денят се нарича Акатистова събота. Според Цариградския типик, целият Богородичен акатист се отслужва в петък вечер, с Малко повечерие, но според Йерусалимския типик, същият Акатист с Богородичния канон се отслужва на утринната в съботния ден. Затова се нарича Акатистова събота.
Този ден столичният храм „Рождество Богородично“ в кв. „Лагера“ чества като свой втори храмов празник. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в храма бе отслужена архиерейска литургия, която бе възглавена от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Илиян Алексиев – председател на храма, иконом Арсений Каньов, иконом Костадин Тренев, иконом Радослав Вутов, свещеник Спас Рангелов, заедно с протодякон Иван Петков и дякон Димитър Стефанов.
Утрините песнопения бяха изпълнени храмовия певец Константин Иванов, а литургийните – от смесения хор при храма, ръководен от д-р Росица Николова.
У нас в този ден се чества и празникът, наречен „Златна ябълка“. Той е свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейна икона през 1765 година в с. Горни Воден. Това събитие е описано в синаксар за Златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на Асеновградския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. В чест на чудото на Акатистна събота се освещават ябълки. И тази година храмовото духовенство бе подготвило пет кошници, препълнени със свежи ябълки, които след като владиката освети бяха раздадени на всички присъстващи.
В края на благодатната богослужба към събралия се благочестив народ се обърна със слово епископ Йоан. В него той обясни защо наричаме съботата Акатистна, а именно затова, че в днешния ден по традиция се е изпълнявал целият Богородичен акатист, но поради пастирски съображения той е преместен да се чете в петъчната вечер. Владиката поясни откъде идва традицията да се чете Богородичният акатист по време на Великия пост, свързано е със събитие от VII век в Константинопол. През 626 година, по време на управлението на император Ираклий, персийските войски обсаждат града. Тогава Божият народ, заедно с клира, усърдно се моли на Света Богородица да избави града от това бедствие, и действително, по чудесен начин градът е избавен. В чест на тази победа е установено да се чете от християните възхвалното Богородично последование.
„По време на Великия пост това богослужение придобива особена дълбочина и значение за нас самите. Можем алегорично да го сравним с пътя, който преминават евреите от Египет към Обетованата земя. Както знаем, местата, през които е преминавал еврейският народ, са били пустинни. Така и времето на Великия пост се явява като пустиня за нас самите. Вглеждайки се в себе си, виждаме, че в нас няма живителност и истинска духовна плодотворност. Защо? Защото виждаме, че сме преизпълнени с грехове, с тежки навици и привички, които се издигат като непреодолима стена между нас и Бога, между нас и нашите ближни. И именно поради това светите Отци на Църквата са установили, че най-сигурният молитвен застъпник в този труден път е нашата Божия Майка, която се моли на нашето спасение“, каза в словото си епископ Йоан.
„В богослужебната традиция на нашата Поместна църква има предание, свързано с иконата на Света Богородица, наречена „Златната ябълка“. Тази традиция е свързана с чудо, при което млада жена, дълги години бездетна, била утешена от Света Богородица. Вземайки от свещеника благословена ябълка, поставена на Богородична икона, тя не след дълго се сдобила с така желаната рожба. През последните години тази традиция се утвърждава и в нашия столичен град и е свързана именно с този храм, където се извършва литургия и се отправят молитви за нас и за нашите ближни – за здраве, за успех и най-вече за спасение на душите ни. Ние се молим не толкова да избегнем временните трудности, които сполетяват нашите семейства, а за да придобием сили да ги понесем с вяра и упование в Бога“, каза още викарият и като преподаде патриаршеския благослов на Българския патриарх Даниил, благопожела: „Бог да ни дава и здраве и сили да извървим пътя, който Бог ни е показал – пътя на вярата, на покаянието и на нашето лично спасение. Честит и благословен празник!“
Председателят на храма иконом Илиян Алексиев изказа благодарност на Негово Светейшество чрез епископ Йоан и лично на владиката, и в израз на обич му поднесе букети цветя.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
