Адрес: 1808 София
И. д. игумен: иконом Серафим Янев, моб. тел. 0899 857 635
Според предания боляринът Сеслав стои в основата на създаването на манастира в края на ХVІ в. Боляринът е владеел крепост недалеч от манастира, която по-късно е била разрушена. Основаването на манастира съвпада с период на просперитет на Османската империя, когато се дават известни свободи на местното християнско население и се разрешава строителството на някои манастири и църкви.
Още с възникването си Сеславският манастир се превърнал в едно от важните духовни огнища в Софийска област. Неговият ктитор и пръв игумен йеромонах Даниил бил ученик на Пимен Зографски и възпитаник на светогорските манастири. За нуждите на новооснования Сеславски манастир той донесъл от Атон един препис на ноемврийски миней, направен от Пимен Зографски през 1618 г., дoкато последният се е намирал още в Света гора. За активната книжовно-просветна дейност в манастира през епохата на османското владичество свидетелстват и многобройните ръкописни книги, четени от монашеското братство и прибрани в ново време в Софийската народна библиотека „Кирил и Методий“ и в Църковния историко-археологически музей.
Църквата е еднокорабна и едноапсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор. По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период. Открити са 3 живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил.
В края на XVIII в. Сеславската обител е опустошена от кърджалиите, но през 1832 г. е възстановена от игумените Харитон и Исая.
След 9 септември 1944 г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран и поради ограничения достъп на външни лица бързо запада.
През последните десетилетия храмът и околохрамовото пространство са обновени, а богослужението в него – възстановено.
