Вечерта на Велики петък в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи утреня с чина на Опело Христово – богослужебно последование, което се състои от погребални похвални песнопения, изпълнявани около светата Христова Плащаница.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Петър Славов – председател на църковното настоятелство, храмовото духовенство, както и протодякон Иван Петков, дяконите Юлиан Периклиев и Христо Христов.
Молитвено участие взеха Н.В. Симеон II, Н.Ц.В. княз Борис Търновски, Н.Ц.В. княз Белтран, Н.Ц.В. княз Симеон-Хасан и стотици православни християни.
След канона на утренята духовенството застана около светата Плащаница, изобразяваща гроба Христов, и заедно с катедралния хор, антифонно изпяха песнопенията от трите статии на Опелото.
В края на последованието, при траурен камбанен звън и при пеене на мертвеното „Святий Боже“, духовенство и богомолен народ извършиха скръбна процесия около катедралния храм, вървейки след светата Плащаница. На определени места шествието спираше, за бъдат отправени ектении. Когато процесията отново влезе в храма, под светата Плащаницата минаха всички присъстващи, след което тя бе положена върху светия Престол в олтара.
В края на богослужението слово произнесе епископ Йоан:
„Едва ли в човешката история има по-тъжно опело и по-тъжно погребение от това. Царят на царете, Създателят на всичко видимо и невидимо, се изпраща не с пищна погребална церемония, а само от няколко Свои близки – Неговата майка, Йосиф Ариматейски, Никодим, жените мироносици.
Това е надирът (най-ниската, трагична точка) в човешката история, който предхожда зенита ѝ – Христовото Възкресение. То освободи човека от робството на греха и смъртта. Чрез Своята смърт Христос потъпка смъртта и победи онзи, който бе измамил Адам и Ева и който се старае да пороби всички човеци след тях.
Ако присъствието ни в храма в ден като този е изолиран момент в живота ни, и не води до промяна в в нас, тогава то ще бъде единствено психическо преживяване, което не формира човека към добро и не го приближават към Бога.
Виждаме какви песнопения са написали онези, които с цялото си сърце и душа са преживели смъртта на Христа и как те ни въздействат, когато отворим нашите сърца.
Нека, преживявайки Христово Разпятието и погребение, и с надежда очаквайки Неговото Възкресение, да направим усилие, за да променим живота си. Към това ни насочва и свети Йоан Дамаскин, който в пасхалните песнопения казва: заради Христовото възкресение, един другиму да се прегърнем.“
„Нека с нов квас, не от злоба и лицемерие, а от вяра, чистота и братолюбие, да усвояваме даровете, които Господ донесе за нас. Да възприемем живота, който Господ ни донесе. Бог да помогне да завършим поста и да се поздравим със славното Христово Възкресение!“ – пожела Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
