На 10 май, в навечерието на празника, посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ (на Женския пазар) беше отслужена архиерейска вечерня с петохлебие.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил вечерното богослужение беше предстоявано от Негово Преосвещенство Браницки епископ Йоан-първи викарий на Софийския митрополит.
В празничната богослужба взеха участие: ставрофорен иконом Александър Георгиев – председател на храма, ставрофорен иконом Николай Николов, ставрофорен иконом Василий Сарян, ставрофорен иконом Николай Георгиев, протойерей Захарий Димитров, свещеник Сотир Христов, свещеник Николай Пенев, свещеник Филип Стойчев, свещеник Александър-Лука Стратев, както и дяконите Марио Велковски и Христо Иванов.
С подобаваща тържественост бяха изпълнени песнопенията на вечерното последование, които прозвучаха антифонно от двете певници. Дясната беше ръководена от д-р Андрей Касабов, а лявата от Живко Желязков. В края на тържествената вечерня епископ Йоан се обърна към църковното събрание и каза:
„С отслужването на вечерното богослужение навлязохме в празника на нашите равноапостолни просветители – светите братя Кирил и Методий, чиято памет съборно още през XII век започва да се чества от Църквата. До тогава, както знаете, техните отделни празници са били отбелязвани поотделно –успението на свети Кирил на 14 февруари, а успението на свети Методий на 6 април. Но понеже тези дни често попадали в периода на Великия пост, това затруднявало тържественото празнуване на тяхната памет. Ето защо още през XII век започнало общото честване на светите братя през месец май. Макар с течение на времето тази литургична традиция донякъде да отслабнала, през XIX век в Руската православна църква, а след това и у нас, отново започнало съборното тържествено отбелязване на тяхната памет и прославянето на техния равноапостолен подвиг“, поясни владиката.
„Чрез този подвиг ние, славянските народи, и преди всичко българският народ, се сподобихме да чуем благовестието за Христовото Възкресение на своя роден език. За нас светите братя Кирил и Методий не са просто светци от календара. Чрез делото си те положиха основата, върху която се разви не само българската, но и цялата славянска православна цивилизация. И именно чрез това дело ние намерихме своето място както в православния свят, така и в историята на човечеството. Ето защо е особено важно ние с благоговение и почит да възпоменаваме тяхната памет. Днешното време още по-ясно показва колко велик е техният подвиг – да дадат възможност на славянските народи да прославят Бога на своя собствен език.
Защото и днес, в XXI век, се намират хора, които продължават да мислят с категориите на отминалите столетия и да смятат, че богослужението може да се извършва само на определени езици, а славянския да смятат за по-нисш в богослужебно отношение. Това само ни показва колко съществен, основополагащ и велик е подвигът на светите братя, на техните ученици и, разбира се, на онзи, без чиято помощ това дело не би могло да се осъществи – свети цар Борис-Михаил. Защото именно чрез неговата държавническа мъдрост, чрез неговото гостоприемство и всеотдайност делото на светите братя не е загинало, а е намерило плодородна почва в нашите земи – почва, която е принесла изобилни духовни плодове за целия славянски свят. Ние добре знаем колко много светци израснаха от тази духовна традиция и как те днес прославят Бога в Небесното царство и се молят и за нас“, каза още в словото си викарният епископ и като отправи благопожелания, преподаде първосветителското благословение на патриарх Даниил.
По време на богослужението бе осветено петохлебие, което в края на празничната вечер епископ Йоан раздаде на присъстващите в храма за здраве и благословение.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
