На 13 август вечерта в столичния храм „Рождество Богородично“ бе отслужен последният Молебен канон на Пресвета Богородица от програмата на Софийска света митрополия за Богородичния пост, който за поредна вечер бе изпълнен на съвременен български език.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил богослужбата бе предстоявана от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а в съслужение взеха участие иконом Илиян Алексиев – председател на храма, и дякон Борислав Василев.
Църковните песнопения и Богородичното последование бяха изпълнени от храмовите певци и столични свещеници, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия.
Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
В края на последованието владиката се обърна към молитвеното събрание със слово, в което говори за духовната мъгла, която замъглява мислите, сърцето и способността ни да различаваме истината. За това как личната ни обърканост се превръща в обществена и как социалните мрежи понякога, вместо да разсейват мъглата, я сгъстяват. От младия човек, който тепърва започва духовния си живот, до епископа, всеки може да изгуби способността да различава и се нуждае от Божията светлина. Той говори за опасността да превръщаме собствената си обърканост в присъда над другия, особено в пространството на социалните мрежи.
Епископ Мелетий акцентира върху смисъла на Богородичния канон, който е не само красива църковна музика, която слушаме, а обща молитва, в която всеки измолва от Божията Майка това, от което има нужда.
„Ние сме различни хора и имаме различни нужди. Чухме в този канон да се пее за болест, за болничен одър. Някои от нас страдат, някои от нас имат близки, които страдат, които са в болници, на които им предстоят операции, на които им предстои оздравяване. Пее се за мир и за покой. Някои от нас са в смутни дни, някои преживяват вътрешни борби, стрес, напрежение и имат нужда да молят за мир. Всички, разбира се, имаме нужда да просим мир, защото цялата наша земя, за съжаление, е ранена от кръвопролития и жестокост.
В тези тропари се пееше и за радост, и за веселие, защото мнозина от нас изнемогват в семейството си, на работа и където и да са. Много пъти ни завладява дух на тъга, дух на скръб, дух на отчаяние, а при някои това даже става един постоянен дух на потиснатост, на депресия, на чувство за безсмислие. И ние идваме при Божията Майка и молим да ни даде радост, да изпълни с радост нашите сърца“, каза епископ Мелетий и обърна внимание:
„В Петата песен от канона има едно нещо, на което може би не обръщаме достатъчно внимание. И то е една молба Божията Майка да разсее мъглата в нашите мисли и да ни даде светлина. И каква е тази мъгла? Мъглата, ако я сравним с нашия човешки опит, от една страна, е отсъствие на видимост поради облаци, поради самата мъгла, която ни прави неспособни да се ориентираме, която ни обърква и поради която можем да се удавим, да паднем, да се подхлъзнем и въобще да не можем да се оправим в действителността. Поради мъглата.
Тази мъгла обаче не е просто мъглата на климата, от която всички ние в една или друга форма сме засегнати. Това не е просто една поетична, красива фраза, поредната от многото фрази, които сме свикнали да слушаме и на които да не обръщаме никакво внимание. Тази мъгла е нещо конкретно от нашия бит, от нашия ден. И особено през тези две-три седмици на Богородичния пост имаме нужда да се запитаме: а ние страдаме ли от състояние на замъгленост? Дали нашият разсъдък, дали нашето сърце, дали нашата воля не пребивават от време на време или по-често в мъгла? Това е въпрос, който трябва да зададе всеки лично на себе си.
Ние можем да бъдем щастливи, че ходим на църква, че познаваме Бога, че познаваме Неговите Тайнства, че се причастяваме и изповядваме. Можем да сме облагодетелствани с привилегията да носим Неговото име и да сме християни. Някои от нас даже носят благодатта на свещенството, други от нас са дали обетите на монашеството. И въпреки това ние всички общо, заедно и поотделно сме в риск да бъдем в мъгла. Ние не трябва да оставаме в това положение. Не трябва обаче и да правим своята лична мъгла мъгла на другия.
И се оказва, че ние в това горещо лято имаме нужда да помолим Божията Майка наистина да разсее мъглата на нашите мисли, на нашите обърканости, на нашите дезориентации. Никой от нас – от този, който сега е влязъл като млад човек в църквата и започва своя духовен живот, до стария човек; от този, който е християнин, до този, който е епископ – никой не трябва да се чувства застрахован, че не може да бъде в мъгла“, разясни той и препоръча да си зададем въпросите:
„Дали съм с отворени очи? Дали не съм в заблуда? Дали не съм отишъл много надалеч, без да прозра?“ За всичко това ние сами от себе си няма да се справим. Но имаме закрила, имаме и светлина в молитвата си към Пресвета Богородица. Затова завършвам тези думи с наистина искрена молба към Божията Майка да просвети мъглата на нашия ум и на нашето сърце! Да срещнем светло Нейното Успение и да продължим нататък лятото си, обогатени, разбира се, с благодатта на празника на Успението Богородично, който е един от най-централните празници в богослужебния празничен кръг!“, благопожела владиката и преподаде първосветителския благослов на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
