Други поучения

Автор: Ивайло Борисов (Захария Ханенде 18 в.) След падането на Константинопол през 1453 г. славата на царския Константинов град помръква. В някогашната столица на Християнската империя се възцарява чуждо верски владетел – падишахът. Османският владетел дава право на Константинополския патриарх да представлява всички православни християни в империята.Така въпреки господството на чужда религия християните в царския град продължават да извършват своите богослужения, а между църковните музиканти от пост- византийската епоха откриваме имената на прекрасни творци на църковна музика, чието творчество ползваме

Автор: Ивайло Борисов (Двама музикални класици на 18 век) На Запад осемнадесетото столетие е познато като век на Просвещението – период, в който господства разумът и идеята за свободата. Това столетие е белязано от редица открития в областта на науката и техниката. В областта на музикалното изкуство по това време творят т. нар. виенски класици – Хайдн, Моцарт и Бетовен. Докато на Запад идеята за равенството и повеленията на разума раждат своите плодове, в Османската империя 18 в. е белязан

Автор: Ивайло Борисов Между много от интересуващите се и изпълняващите източно-църковно пеене битува мнение, което се приема за неоспорима истина, че това пеене може да се записва правилно и да се изпълнява само по невми – византийските ноти. Всеки друг начин за фиксация на тази музика се приема за „осакатяване” на последната. Още в миналия век протопсалтът Петър Динев споменава: „Така, някои твърдят, че източно-църковните песнопения не могли да се предават правилно и сполучливо със западни ноти, както те се

Сретение Господне – 2 февруари   Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват старините си като все едно на Черно море, само че на океана. Пък в Западна Европа, понеже имат пари и пенсиите им са големи, ходят по екскурзии, обикалят по музеи,

Неделя след Богоявление  (Мат. 4:12-17)   Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид. Храмовете, в които служа, се намират в парк около едно езеро. Веднъж млад мой познат беше седнал на една пейка. Задълженията ми обикновено са динамични и често ми се налага да тичам от едната до другата църква по

Неделя преди Богоявление (Марк 1:1-8)   Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои, разбира се, зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си и изважда от килерите на вътрешността си последните трошици надежда, за да ги даде на близките си. Събира ги внимателно с ръка, така че нито една от тях да не

Рождество Христово – 25 декември С приближаването на Рождество Христово се увеличава и предпразничната ни треска. Украсихме си елхите, целият град е окъпан в светлина. Хубаво е и красиво, когато е светло… Само малко се притеснявам, че тази примигваща светлина, с която сме накичили всичко наоколо, не води наникъде… Някога във Витлеем не е било така светло. Имало само една звезда. Но тази звезда е имала крайна цел. В нея е имало смисъл. Тя ни е завела до Раждащия се

11 Неделя подир Неделя след Въздвижение – Притча за голямата вечеря (Лука 14:16-24) Тъкмо бях прочел молитва на една възрастна жена за някаква нейна нужда, когато до мен се приближи симпатичен млад човек. Като казвам млад, имам предвид на моята възраст. Знаете, човек трудно си признава, че остарява. Очевидно все още се мисля за млад. Както и да е. От вида на човека реших, че ще ме пита нещо… Е, не знам какво нещо, но във всеки случай нещо важно.

Автор: Ивайло Борисов В историята на православната едногласна музика, наречена и източно-църковно пеене, със златни букви са написани имената на много български музикоучители и свещенопевци, които със своя талант и неуморим труд са заслужили най-почетно място сред музикантите на вселенската Православна Църква. Тази година на 01 ноември се навършват 100 години от блажената кончина на нашия сънародник Петър Сарафов. Петър Вълчов Сарафов е роден на 15 октомври през 1842 г. в Гайтаниново, Неврокопско. Първите уроци получава в родното си село