Повече от две десетилетия Варненска и Великопреславска света митрополия е организатор и гостоприемен домакин на Седмицата на православната книга - единствения православен форум за православна книжнина. През настоящата 2019 година, в края на месец септември в морската столица за пореден път се събраха автори, преводачи, издатели, духовници и почитатели на православната книга.

Тази година за втори пореден път бяха представени издания на фондацията "Наследство на Зографската Света обител", представени от нейния изпълнителен директор гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев.

Кога и защо е създадена Фондацията „Културно историческото наследство на Зографския манастир“?

Тя е създадена от братството на Зографската света обител, с решение на манастирския събор през 2016 г. Идеята на създаването на фондацията е да популяризира писменото и духовно наследство на Българския светогорски манастир. Обществото да има възможност да се ползва от съкровищницата на Зографската Света обител на Атон.

Основната цел на фондацията е да организира издателската дейност на манастира, но също и други такива, като например да помогне за обработването на целия манастирски архив, като го подреди и систематизира. Зографската Св. обител има огромен архив, който включва не само писмени ръкописни източници на старобългарски език, но и множество  документи от 11 в. до 20 в., като на този етап не всичко е обработено и достъпно.

Какви например?

Имаме славянски архив, византийски архив, много голям османски и молдо-влашки архив с документи на различни султани и въобще от канцеларията на Османската империя, на молдо-влашки воеводи, японски архив. Има материали от двама от най-близките сътрудници на св. Николай Японски - йером. Георги (Чудновски) и архим. Анатолий (Тихай) и двамата постригани за монаси в Зографския манастир и взели активно участие в Руската духовна мисия в Япония. Много интересен е съвременният архив, който включва документи от 19 в., включително и такива от екзархийския период - знаем, че Зографският манастир е под юрисдикцията на Вселенския патриарх, но като български манастир е  имал своето отношение по въпроса. Има документи, които са свързани с промените на Балканите, от периода на Балканските войни. През Втората световна война има много имоти, които са дарявани на манастира и впоследствие отнети. Изключително богат архив, който крие изключително интересна информация и който чака да бъде обработен.

Създаването на фондацията има няколко цели. Както вече отбелязахме, едната е издаването на литература, която да подпомага духовния живот на християните. Самото издателство работи в няколко направления. Издателската дейност  включва литература с духовно-нравствена насоченост, творения на светите отци и учители на Църквата, научни изследвания за миналото на манастира, за манастирския живот и неговите безценни документи и реликви. Изследванията се  осъществяват от различни специалисти от водещи научни институции в България и чужбина, като особено тясно е сътрудничеството със Софийския университет.

В резултат на сътрудничеството ни със Софийския университет излезе „Каталог на славянските ръкописи на Зографската света обител № 287-405“, а в момента излиза от печат „Зографски съборник“ – над хиляда страници публикации на различни учени по теми, засягащи огромното писмено наследство на манастира. По инициатива на Зографския манастир, фондацията и Софийския университет, в Софийския университет, в библиотеката на Славянските филологии е устроена т.нар. Зографска стая. Там може да се ползват на място дигитални копия на Зографските ръкописи, подготвени, за да дадат достъп на учените, които имат желание да се запознаят с голяма част от ръкописите, съхранявани в манастира. Те са заснети с висока резолюция и са качени на подходяща платформа. Тъй като жените-слависти са частично ощетени от факта, че достъпът на жени до Света гора е забранен, по този начин, чрез Зографската стая, те също имат възможност да работят с ръкописите.

В много посоки има желание да работи фондацията, а книгоиздаването е само една от тях. Друга дейност е опазването, реставрацията и съхранението на ценната църковна утвар, която се пази в ризницата на манастира.

Друга цел на фондацията е да организира различни научни събития. През месец ноември предстои поредната научна конференция, на която специалисти от различни области, но свързани със Зографската обител, ще се съберат и представят свои изследвания. В предстоящата конференция ще бъдат разгледани част от съхранените ръкописи и документи в Зографския манастир. Това са грамоти от византийски царе и императори, документи от султани и др.

Така например подготвяният от мен доклад е на тема: “Връщане на киновинийния статут в Зографския манастир през 19 в.“. Манастирът в началото на Османския период променя общежителния си статут в идиоритмичен, но през 19 в. отново се връща към киновията, като причините за това са много и различни. Въобще много и разнообразни дейности, но засега най-видимата част от работата на фондацията е издателската.

Как подбрахте първите заглавия за издателска дейност?

Първата ни книга излезе през 2017 г. Това беше известната трилогия  „Нашата вяра, надежда и любов“. Отпечатахме я като три отделни книги. Книгата е една от най-обичаните и четени у нас, като вече има над  10 издания. Архим. Амвросий, игуменът на Зографския манастир и самото манастирското братство настояваха да  издадем отново тези книги, тъй като са голяма ценност в днешното объркано време и са основополагащи за вярата на всеки един православен християнин.

Достъпът до Зографския манастир е сравнително по-ограничен от достъпа до останалите български манастири  и всеки вярващ човек се стреми поне веднъж да стигне да него. Ежегодно много хора посещават манастира  и го считат за специална привилегия. Когато дойдат на поклонение, мнозина искат да се причастят и съответно да се изповядат, като очакват и духовно наставление. Разговаряйки с много от тях, дядо игумен прецени, че тези книги са от първа необходимост за духовния живот на вярващите.

След това заложихме много други заглавия в нашата програма… Всяко начало е трудно… Две години след първата книга имаме вече 18 заглавия, като 15 от тях са в разпространителската мрежа, а три, които са по съвместни проекти със Софийския университет и не могат да бъдат разпространявани като другите, се предоставят безплатно на специалистите в конкретните области.

Подборът на заглавия се прави основно от манастирския събор и манастирското братство, като там  активно участие взема йеродякон Атанасий, библиотекар на Зографската Света обител. Разбира се, взема се предвид и мнението на всички нас, които участваме във фондацията и така създаваме издателската си програма. При издаването на всяко едно заглавие изключително много държим на превода /когато книгата е на друг език/, който се извършва винаги от оригиналния език, от езика, на който е написано произведението. Категорично се преустанови порочната практика да се издават творенията на св. Отци в превод от руски език. Ако книгата е на румънски, се превежда от румънски език, ако е на гръцки език, се превежда от гръцки и т.н.

Как финансирате изданията?

Слава Богу, средства се намират. Вариантите за финансиране са различни, от самия манастир, от приятели на манастира, от заможни българи – спомоществователи, хора, които успешно продължават вековната българска традиция на дарителството и които често желаят имената им да останат неизвестни. Да им въздаде Бог подобаващо за щедростта и вярата, която имат.  Дори в най-трудните моменти св. Георги не ни изоставя и дава разрешение на всички проблеми, включително и финансовите.  И ние от своя страна се стремим да заплащаме достойно за авторовия и преводаческия труд и държим той да бъде високо професионален. Твърдо сме решили по отношение на литературата да няма компромиси и в това отношение, всичко което се издава, да бъде от първоизточника, от оригиналния език.

На Седмицата на православната книга ще представим поредните: 3 и 4 том на преп. Паисий Светогорец. Те са били издадени в миналото, но сега ги преиздаваме в нова редакция, като преводът е дело на йеродякон Атанасий от гръцки език. Държим също всяка книга да има бъде с изчистени авторски права. Така например, всеки том на преп. Паисий е издаден след  съответния договор, сключен с манастира в Суроти, който държи авторските правата върху тези книги. Външното и вътрешно оформление на литературата, която издаваме, авторските права, преводите от оригинален език и актуалната тематика - това е нещо изключително важно за нашите книги. Предвиждаме до края на тази и следващата година да излязат книга още 15 заглавия, сред тях например: поучения на св. Порфирий Светогорец, на новоканонизирания светец на Православната Църква  преп. Яков Цаликис, продължението на томовете на преп. Паисий Светогорец и др. Сега във Варна представяме и последното наше издание,  един Гръцко-църковнославянски речник, който няма аналог не само в България, но и в света. Речникът вече е на пазара и получаваме за него поръчки от целия свят. Той в голямата си част е  дело на проф. д-р Иван Христов от Богословския факултет на Софийски университет, като съставителя е разширил почти двойно базисния текст на речника на архимандрит Атанасий Бончев.

Друго ново издание е „Зографския съборник“, който включва изследване върху редица документи и ръкописи на Зографската Света обител. Той е за по-тесен кръг специалисти, но с голяма академична тежест. В него са включени и статии, показващи отношенията на нашия манастир с другите манастири и поместни Църкви, проявената духовно и материална грижа, която Зограф е имал през вековете за България и българския народ.

Редица от публикуваните в него документи разказват за манастирската дейност за откриването на училища в страната през османски период. Разказват за възраждането на обители, които по една и друга причина са западнали. Проучва се и делото на св. Пимен Зографски, което наистина е огромно. Ние не можем да го оценим напълно, тъй като  не се знае със сигурност броят на обителите, които той въздига отново, както и онези, които сам зографисва.

Освен царските и императорските грамоти, има документи, създадени или дадени на манастира,  светоотечески трудове и ръкописи. Идеята е всичко това да се събира тематично в различни сборници. Това е продължителен процес и се надявам да бъде успешен.

Създадохме албум с празнични икони от Зограф, които се съхраняват в храма и в хранилища. Направихме така, че те да могат да бъдат не само видени, но и да имат практическа употреба. Всяка икона има специален гръб и може да бъде сложена на проскинитарий. Много от тези албуми бяха закупени от свещеници за нуждите на храмовете.

Друго издание, с което се гордеем, е нашето издание на „История Славянобългарска“. Тя е претърпяла редица издания през годините… Манастирът вече си взе правата върху ръкописа и я издадохме, и това е може би е най-красивата книга. Държим църковната книга да е хубава не само отвътре, но и отвън. Това е една от идеите, които успяваме стриктно до спазваме.

Това не оскъпява ли изданието и да го прави по-трудно достъпно?

Да, така е. Но сме убедени, че св. Георги няма да позволи да се изостави това дело. И всяко дарение, спомоществователство, позволява тази цена да се намали. Продажната ни цена, съотнесена към производствената, често е по-малка от продажната. Напр. Гръцко-църковнославянският речник, едно от последните ни издания. Неговата стойност включва труда на съставителя, на преводача… Искаме хората, които работят за Църквата, да не бъдат ощетявани, а достойно заплатени за труда си. Имаме голямо разбиране за това, както от страна на манастира. Не бива да се спекулира и подценява този вид труд в Църквата. Разбира се, затова изискваме и качествена работа. Владението на един език от филолог не означава, че може да бъде добър църковен преводач. Иска се богословска подготовка, но и дарба.

Това означава, че имате редакционна колегия? Езикова, богословска…

Езиковите редакции се правят от преподаватели - специалисти от СУ. Богословската редакция от изявени в дадената област богослови. Нищо не излиза непроверено. Идеята е да не се акумулират бройки и печалби, а християните да имат достъп до автентична качествена литература. Ако се забавя във времето книга, която сме предвидили да излезе, означава, че нещо в качеството не ни е удовлетворило.

Какво представяте на Седмицата на православната книга?

Представяме четири заглавия. Два тома от творенията на св. Паисий Светогорец, който споделя своя ценен опит. „Псалтакийна литургия“, фототипно издание на Манасий Поптодоров - книга с практическо значение, която ежедневно се ползва.  И четвъртото издание е споменатият Речник на гръко-църковнославянски език.

Досега се знаеше, че Ефория „Зограф“ е единствената организация, който подпомага Зографската света обител. Вие сте представител на друга организация, инициирана от манастирския събор. Взаимодействате ли си двете организации в работата за българския манастир на Света гора?

Ефория Зограф е една светска институция, формирана към Министерство на външните работи. Държавата я създаде и приложи към манастира, без да се иска мнението на манастира. На практика Ефорията се грижи за имоти на манастира на територията на България и контролира тяхното стопанисване. Тя си има свой устав, има манастирско участие в лицето на игумена схиархимандрит  Амвросий, но се управлява от светски хора, външни на манастира и в зависимост от начина на управление на тези хора манастирът може и да печели от своите имоти у нас. Чрез имотите може да се генерира някаква печалба, която да подпомага манастира. А фондацията е организирана от самия манастир и има съвсем друга дейност. 

Какво предстои в работата на фондацията? Какво сте запланували?

Скоро предстои да бъде открит сайт на фондацията, където ще бъдат представени всички книги и дейности, ще може да се правят целеви дарения. За следващата година сме предвидили да издадем още  14 заглавия. Предстоят да излязат трудовете на проф. Фундулис, професор но Литургика – става дума за три тома с литургични въпроси и отговори.

Има ли според Вас възраждане на Зографската света обител. Има ли стремеж за развитие, както в материално отношение, така и в по-широка църковно-просветна  дейност, каквато е имало в манастира преди векове?

Определено може да се каже, че има такова развитие, в сравнение с комунистическия период. Най-малкото е, че значително е нараснал броят на монасите. Близо четири-пет пъти. Броят на послушниците също е голям. В последните години има огромно строителство, което продължава и сега. Напр. вече активно се работи върху Банското крило, което чакаше основна реставрация няколко десетилетия. С увеличаването на братството по лесно може да се стопанисва огромното стопанство на манастира и маслиновите градини. Непрекъснатият поток на поклонници изисква и братя, които да ги посрещат в архондарика. Има възраждане на духовния и стопанския живот.

Как самият Вие попаднахте в манастира и фондацията?

Аз дълги години учих в чужбина, след завършването ми на Духовната академия през 1992г. учих и специализирах в Швейцария, Англия, Гърция, Италия. Престоят ми в Гърция беше продължителен, близо 5 г. и там работих с едно от големите имена на църковната история проф. Димитриос Гонис – познат в целия православен свят и особено уважаван на Света Гора. Всяка година планирах отиването си на Света гора с него и нито веднъж не го направих. Сигурно тогава не ми беше  дошло времето. Но сега определено е дошло и през последните 4-5 години непрекъснато пътувам до Света гора.

Явно в онзи период не бях готов за това. През целия живот се опитвам да чуя Божият призив към мен. Господ така устрои нещата да ме срещне в манастира с човек, който да прецени, че има нужда от моите способности. Първо работих в манастирската библиотека, като каталогизирах част от библиотеката, и трудът и старанието, което съм вложил, вероятно стана залог за бъдещата ми работа като директор на фондацията.

За какво или към какво бихте призовали младите хора, които са открили вярата или им предстои да се присъединят към Църквата ?

На тези, които искат да се присъединят към Църквата, бих казал да предадат себе си на Бога, а Той ще им даде всичко, от което имат нужда. Защото да повериш себе си на човеците, е първо несигурно, после е много нетрайно.

Вие сте преподавател вече 14 години /десет в чужбина и четири в България/. Променят ли се младежите, студентите? Променят ли се техните вълнения и приоритети?

Няма как да не се променят. Всичко около нас се променя. По-контрастно е сравнението с преди тридесет години, когато имаше ентусиазъм към Църквата, и която се изпъстри с различни хора. Постепенно той намаля, намаля и желанието на младежите да учат богословие. Причини много. Една от тях е, че не можем да реализираме хората, които завършват… Въпреки това през последните години се усеща засилен интерес. Идват студенти, в по-зряла възраст, които не търсят реализация, а искат да научат повече за вярата си, да могат да я разбират по най-добрия начин.

Да се надяваме, че все повече младежи ще осъзнават нуждата и значимостта на християнските ценности, ще имат интерес към богословието и ще се стремят да го изучават и преподават на други около тях!

                                                                                                           Интервюто взе: Весела Игнатова

+++

Д-р Венцислав Каравълчев е роден в Бургас през 1967 г. Завършва през 1992 г. Духовната академия „Св. Климент Охридски“, сега Богословски факултет към Софийския университет.

Специализира богословие в  Женевския университет – Швейцария;  Григорианския университет в Рим; учи църковна история в Атинския университет, и ислямо-християнски отношения в Университета на Бирмингам, а също и в Мисионерския институт към CMS (Church Mission Society) на Бирмингамския университет - Англия, където се занимава с мисиология .

От 2001 г. работи като мисионер към CMS Oxford. По тази програма е бил три години преподавател в Батумската духовна семинария - Грузия. После работи в Киев, Украйна, и е изпълнителен директор на Института по богословски изследвания „Св. Андрей Първозвани”. След десетгодишна преподавателска работа в чужбина, през 2012 г. се завръща в България и е назначен за гл. асистент в катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”.

През 2016 г. е назначен за директор на новосъздадената Фондация „Наследство на Зографската Света обител“, а от настоящата година е неин изпълнителен директор.