Първо българско царство (681-1018 г.)

            Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.

            Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. Асв. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:

            Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (...)

Св. Методий - стенопис от храм Св. Атанасий в кв. Лозен

Св. Методий бил първото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, по произход български славянин. Обучава се в Магнаурската школа (843 г.), след което е поставен за управител на славянска област близо до Солун.

Скоро напуска длъжността, за да приеме монашеско пострижение в манастир „Св. Полихрон“ (851 г.), където заедно с брат му Кирил съставят българо-славянската азбука и превеждат редица богослужебни книги на старобългарски език(855 г.). По-късностава игумен на манастира(860 г.).

Въоръжени с новите азбука и книги, двамата братя биват приети радушно от българи и славяни, за да им проповядват християнството на родния език и да ги покръстят– първо в България, а после в Моравия и Панония.

Просветната дейност на свв. Кирил и Методий става съизмерима с делото на Христовите св. Апостоли, но по този начин те осуетяват стремежите на латинците-триезичници за подчиняване на славяните и затова са подложени на обвинения във Венеция (дн. Италия). Братята обаче дръзновено оборват еретиците и защитават лично пред папата в Рим(по това време все още част от Едната Църква) правото да се извършват бого-служения и проповеди на старобългарски език(869 г.).

Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението.

Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“.

Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите хазари, при езичниците алани, като в резултат стотици познават истината и се покръстват.

 

"Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог." - думи св. мъченик Боян - Енравота, княз Български (Житие)
 
На 28 март се празнува паметта на първия български мъченик св. княз Боян-Енравота, убит от брат си кан Маламир (831 - 836) г. за това, че е приел Христовата вяра и отказва да се отрече от нея. Паметта му се празнува заедно с паметта на свещеномъчениците св. Георги еп. Загорски и презвитер св. Петър Мъгленски и още други славянски и византийски Христови мъченици, погубени след отказ да се отрекат от вярата си по заповед на българските владетели и велможи Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг през 813 г. и през следващите години.

Съвременна стенопис от Троянския манастир (фрагмент), иконописец - Галин ГанчевЗаслугите на българския владетел надхвърлят границите на нашата държава, тъй като той спира арабското нашествие на Стария континент и е обявен за „спасител на Европа”, като му е дадена най високата християнска титла за държавен глава – кесар. Според думите на самия св. Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска”, Тервел е не само християнин, но и първият български светец (и първи покръстител на българския народ - бел. ред.).

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух и внук на кан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява Първата българска държава в периода 700-721 г. През 705 г. в Константинопол кан Тервел получава титлата „кесар на Източната Римска империя и цар на България“. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан (Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководци, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата „кесар“ е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели (аналогична на римската „цезар“ и славянобългарската „цар“ - бел. ред.). Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, така че кан Тервел явно е бил приел християнството, заедно със своето семейство (през 703 г., по данни на св. Паисий Хилендарски - бел. ред.). Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Икона на св. Наум Охридски и манастира в негова чест, където са и светите му мощи.И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум.

Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място2. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро3 и църква на светите Архангели4. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ5. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент6.

Снимка: arhangel.bgБългарската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали значима съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Св. цар Петър Български на стенопис от храм Св. СедмочисленициСв. благоверни цар Петър Български (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис - Михаил.
 
Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
 

Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, СофияАвтор: иконом Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици", София

"С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог..." (тропар на празника).

Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици -  Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.

Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.

По повод честването паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил на 2 май, както и във връзка с тазгодишното навършване на 1150 г. от учредяването на самостойната Българска църква по време на неговото управление, публикуваме настоящата статия, описваща чрез множество исторически извори личните убеждения на българския владетел в истинността на християнската вяра и неговата държавническа мъдрост, проявена при Покръстването на Българската държава. Статията е извадка от книгата на проф. д-р Тодор Събев „Самостойна народностна църква в средновековна България“, Синодално издателство 1987 г., Глава втора.

Като говорим за IX в. и поставяме събитията в съответен контекст от миналото на България, сравнявайки и с аналогична обстановка в много други страни, ние виждаме в Покръстването „закономерен исторически акт, продиктуван от предшествуващото развитие на българската държавна и социална общност“1, но също така и един крупен резултат от далновидния поглед и мъдро решение на княз Борис I и неговите съмишленици. Самият анализ на събитията, задълбочената оценка на една конкретна и динамична епоха, на новите фактори и условия, тенденции и перспективи за развитието на България като „християнска държава“ са свързани с името на княз Борис I и с подкрепата на негови съидейници, но далеч не с възгледите, волята и плановете на цялата господствуваща класа.

Последни статии от категорията