Първо българско царство (681-1018 г.)

Снимка: arhangel.bgБългарската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали значима съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

-       Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението.

-        Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“.

-        Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите хазари, при езичниците алани, като в резултат стотици познават истината и се покръстват.

Св. цар Петър Български на стенопис от храм Св. СедмочисленициСв. благоверни цар Петър Български (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис - Михаил.
 
Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
 

Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, СофияАвтор: иконом Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици", София

"С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог..." (тропар на празника).

Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици -  Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.

Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.

            Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.

            Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. Асв. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:

            Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (...)

По повод честването паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил на 2 май, както и във връзка с тазгодишното навършване на 1150 г. от учредяването на самостойната Българска църква по време на неговото управление, публикуваме настоящата статия, описваща чрез множество исторически извори личните убеждения на българския владетел в истинността на християнската вяра и неговата държавническа мъдрост, проявена при Покръстването на Българската държава. Статията е извадка от книгата на проф. д-р Тодор Събев „Самостойна народностна църква в средновековна България“, Синодално издателство 1987 г., Глава втора.

Като говорим за IX в. и поставяме събитията в съответен контекст от миналото на България, сравнявайки и с аналогична обстановка в много други страни, ние виждаме в Покръстването „закономерен исторически акт, продиктуван от предшествуващото развитие на българската държавна и социална общност“1, но също така и един крупен резултат от далновидния поглед и мъдро решение на княз Борис I и неговите съмишленици. Самият анализ на събитията, задълбочената оценка на една конкретна и динамична епоха, на новите фактори и условия, тенденции и перспективи за развитието на България като „християнска държава“ са свързани с името на княз Борис I и с подкрепата на негови съидейници, но далеч не с възгледите, волята и плановете на цялата господствуваща класа.

Св. равноап. Кирил Славянобългарски - стенопис от митрополитската катедрала Св. Неделя
Христолюбци,
Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски - стенопис от предверието на параклис Св. св. ап. Петър и Павел, дело на самоковския майстор Никола Ив. Образописов (1863)След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Йоан Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново1, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си – врагът на мира, дяволът, надигна буря против страните на гръцкото царство (Византия), българското, сръбското и другите наоколо на север и на запад; вдигна безбожните перси от изток, които внезапно завоюваха източните и южните части на Византия, стигнаха до Македония и я подчиниха на себе си след силни сражения, а сръбските войски, които тогава бяха в нея, победиха при река Марица2 и оттам веднага се устремиха срещу сръбското кралство. При лютото сражение на Косово поле се случи да падне във войната жестокият насилник, техният султан Мурад I, когото неочаквано сръбски воини лишиха от живот и който зле изпусна нечестивата си душа. И така, понеже грехът се преумножи, сръбската земя се подчини да плаща данък на турците.

Икони на св. Климент Охридски в Богословския факултет“Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до Божествения безпечален живот,...
затова, Клименте, славим твоята божествена памет.” 
(Тропар, гл.4)
 
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Така св. ни Църква на днешния ден възпява св. Климент Охридски. Ние почитаме и славим св. Климент като първия български светител, като първия българин-йерарх на родната ни църква, като личност свята и като творец-светия.

Стенопис на Успението на преп. Иоан Рилски от екзонартекса на католикона на Рилския манастирНай-великият светец на българска земя, преподобни Иоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска възраст в душата на Иоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иоан закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иоан постъпил вероятно в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иоан приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Последни статии от категорията