Първо българско царство (681-1018 г.)

Съвременна стенопис от Троянския манастир (фрагмент), иконописец - Галин ГанчевЗаслугите на българския владетел надхвърлят границите на нашата държава, тъй като той спира арабското нашествие на Стария континент и е обявен за „спасител на Европа”, като му е дадена най високата християнска титла за държавен глава – кесар. Според думите на самия св. Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска”, Тервел е не само християнин, но и първият български светец (и първи покръстител на българския народ - бел. ред.).

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух и внук на кан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява Първата българска държава в периода 700-721 г. През 705 г. в Константинопол кан Тервел получава титлата „кесар на Източната Римска империя и цар на България“. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан (Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководци, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата „кесар“ е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели (аналогична на римската „цезар“ и славянобългарската „цар“ - бел. ред.). Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, така че кан Тервел явно е бил приел християнството, заедно със своето семейство (през 703 г., по данни на св. Паисий Хилендарски - бел. ред.). Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Икона на св. Наум Охридски и манастира в негова чест, където са и светите му мощи.И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум.

Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място2. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро3 и църква на светите Архангели4. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ5. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент6.

Снимка: arhangel.bgБългарската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали значима съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

-       Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението.

-        Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“.

-        Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите хазари, при езичниците алани, като в резултат стотици познават истината и се покръстват.

Св. цар Петър Български на стенопис от храм Св. СедмочисленициСв. благоверни цар Петър Български (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис - Михаил.
 
Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
 

Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, СофияАвтор: иконом Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици", София

"С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог..." (тропар на празника).

Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици -  Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.

Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.

            Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.

            Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. Асв. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:

            Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (...)

По повод честването паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил на 2 май, както и във връзка с тазгодишното навършване на 1150 г. от учредяването на самостойната Българска църква по време на неговото управление, публикуваме настоящата статия, описваща чрез множество исторически извори личните убеждения на българския владетел в истинността на християнската вяра и неговата държавническа мъдрост, проявена при Покръстването на Българската държава. Статията е извадка от книгата на проф. д-р Тодор Събев „Самостойна народностна църква в средновековна България“, Синодално издателство 1987 г., Глава втора.

Като говорим за IX в. и поставяме събитията в съответен контекст от миналото на България, сравнявайки и с аналогична обстановка в много други страни, ние виждаме в Покръстването „закономерен исторически акт, продиктуван от предшествуващото развитие на българската държавна и социална общност“1, но също така и един крупен резултат от далновидния поглед и мъдро решение на княз Борис I и неговите съмишленици. Самият анализ на събитията, задълбочената оценка на една конкретна и динамична епоха, на новите фактори и условия, тенденции и перспективи за развитието на България като „християнска държава“ са свързани с името на княз Борис I и с подкрепата на негови съидейници, но далеч не с възгледите, волята и плановете на цялата господствуваща класа.

Св. равноап. Кирил Славянобългарски - стенопис от митрополитската катедрала Св. Неделя
Христолюбци,
Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски - стенопис от предверието на параклис Св. св. ап. Петър и Павел, дело на самоковския майстор Никола Ив. Образописов (1863)След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Йоан Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново1, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си – врагът на мира, дяволът, надигна буря против страните на гръцкото царство (Византия), българското, сръбското и другите наоколо на север и на запад; вдигна безбожните перси от изток, които внезапно завоюваха източните и южните части на Византия, стигнаха до Македония и я подчиниха на себе си след силни сражения, а сръбските войски, които тогава бяха в нея, победиха при река Марица2 и оттам веднага се устремиха срещу сръбското кралство. При лютото сражение на Косово поле се случи да падне във войната жестокият насилник, техният султан Мурад I, когото неочаквано сръбски воини лишиха от живот и който зле изпусна нечестивата си душа. И така, понеже грехът се преумножи, сръбската земя се подчини да плаща данък на турците.

Последни статии от категорията