Печат
Св. Методий - стенопис от храм Св. Атанасий в кв. Лозен

Св. Методий бил първото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, по произход български славянин. Обучава се в Магнаурската школа (843 г.), след което е поставен за управител на славянска област близо до Солун.

Скоро напуска длъжността, за да приеме монашеско пострижение в манастир „Св. Полихрон“ (851 г.), където заедно с брат му Кирил съставят българо-славянската азбука и превеждат редица богослужебни книги на старобългарски език(855 г.). По-късностава игумен на манастира(860 г.).

Въоръжени с новите азбука и книги, двамата братя биват приети радушно от българи и славяни, за да им проповядват християнството на родния език и да ги покръстят– първо в България, а после в Моравия и Панония.

Просветната дейност на свв. Кирил и Методий става съизмерима с делото на Христовите св. Апостоли, но по този начин те осуетяват стремежите на латинците-триезичници за подчиняване на славяните и затова са подложени на обвинения във Венеция (дн. Италия). Братята обаче дръзновено оборват еретиците и защитават лично пред папата в Рим(по това време все още част от Едната Църква) правото да се извършват бого-служения и проповеди на старобългарски език(869 г.).

След погребението на неговия брат, св. Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония и Моравия (870 г.), но отново е подлаган на гонение от папата и дори на мъчения от немските латиняни-триезичници.

Удостоен от Бога с дара на прозорливост поради правата му вяра и усърдна молитва, св. Методий е приеман с особени почести от Византия, българите и славяните, а след неговата кончина учениците му заедно с голямо множество народ го погребват тържествено в моравската столица Велеград. Така свв. Кирил и Методий поставят основите на християнска Европа, заради което и днес са признати за нейни покровители, а Църквата ги почита като Равноапостолни.

Пламен Михайлов

Източници:

1. Иванова,Кл.Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, С. 1986
2. Събев, проф. Т. Самостойна народностна Църква в средновековна България.

Публикуваме и разказ за успението на св. Методий, написан от неговия ученик св. Климент Охридски:

Поради дявола по всички пътища изпадаше в много напасти: по пустините – между разбойници, по морето – между бурни вълни, по реките – между внезапни подводни скали, за да се сбъдне с него апостолското слово: "Беди от разбойници, беди в морето, беди в реките, беди от лъжливи братя, в трудове и скитане, много пъти в бдения, много пъти в глад и жажда", както и другите скърби, които апостолът споменава.
После, когато напусна всичкия шум и възложи на Бога скръбта си, предварително като постави от своите ученици двама свещеници, големи скорописци, за шест месеца – като почна от месец март, та до двадесет и шестия ден от месец октомври, бърже преведе от гръцки на славянски език всички книги – всички изцяло освен Макавеи.
А след като привърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и съдействие. И със своя клир, като извърши светото тайно възношение (т. е. светата литургия), отслужи помен на свети Димитра.
Само Псалтира и Евангелието с Апостола и с избрани църковни служби по-преди бе превел с Философа. Тогава преведе и Номоканона, сиреч законоправилата, и отеческите книги (т. е. Патерика).
Когато маджарският крал дойде в дунавските страни, Методий пожела да го види. Макар че някои говореха и мислеха, че няма да се отърве тъй лесно, Методий отиде при него. И той го прие с радост тъй почестно и славно, както подобава на господар. А след като беседва с него, както прилича на такива двама мъже да се разговарят, и като го прегърна и разцелува, кралят го отпусна с големи дарове, като му каза: "Честити отче, винаги ме споменавай в светите си молитви!"
След като отхвърли така всички обвинения от вси страни и запуши устата на многодумците, Методий завърши живота си и уварди вярата, очаквайки венеца на праведния. И понеже стана любимец на Бога, задето така му угаждаше, започна да наближава време да приеме покой за страданията и отплата за многото трудове. Тогава учениците му го запитаха, казвайки:
– Отче и учителю честити, кого от учениците си мислиш да поставиш за приемник на учението си?
А той им посочи едного от по-известните си ученици, именуван Горазд, казвайки:
– Този е свободен мъж от вашата земя, запознат е добре с латинските книги и е правоверен. Нека бъде с него Божията воля и вашата любов, както и моята!
Дойде Цветница, и се събраха всичките люде, и той отиде в църквата. И изнемощял, като поръча да благословят по-скоро царя, княза, духовенството и всички люде, той рече: "Чеда, вардете ме до третия ден!"
И тъй стана. Като се разсъмваше на третия ден, прочее, каза: "Господи, предавам си душата в твоите ръце!".
В ръцете на йереите той почина в шестия ден от месец април, трети индикт, в 6393 г. от сътворението на целия свят (885 г.).
Като го поставиха в ковчег и като му сториха достойна почит, неговите ученици отслужиха на латински, гръцки и славянски църковна служба за погребение и го положиха в съборната църква. И се причисли към своите отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мъченици.
Когато пък се събра безчислено множество народ, съпроводиха го със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, господари и слуги, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички съпроводиха този, който беше всичко на всичките, за да спаси всичките.
 

Св. равноап. Методий Славянобългарски е под №6 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда - натиснете бутона горе вляво на картата).