-       Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението.

-        Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“.

-        Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите хазари, при езичниците алани, като в резултат стотици познават истината и се покръстват.

-         По това време се установява при брат си св. Методий в  манастир „Св. Полихрон“ (Мала Азия, до дн. Бурса). Там двамата в пост и молитва се подготвят за своето просветно дело – съставят българо-славянската азбука (855 г.) и с нея превеждат редица богослужебни книги на старобългарски език.

-         Въоръжени с новите азбука и книги, двамата братя биват приети радушно от българи и славяни, за да им проповядват християнството на родния език и да ги покръстят – първо в България (до р. Брегалница при гр. Щип - край древната крепост Равен, покръстени са ок. 54 000), а после в Моравия и Панония.

-         Просветната дейност на свв. Кирил и Методий става съизмерима с делото на Христовите св. Апостоли, но по този начин те осуетяват стремежите на латинците-триезичници за подчиняване на славяните и затова са подложени на обвинения във Венеция (дн. Италия). Братята обаче дръзновено оборват еретиците и защитават лично пред папата в Рим (първият по чест православен епископ по това време) правото да се извършват богослужения и проповеди на старобългарски език (869 г.):

„Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. […]

Снимка: Регионален исторически музей Стара ЗагораИ тъй какво? Ще се моля с дух, но ще се моля и с ум; ще пея с дух, но ще пея и с ум. Ако благословиш само с дух, то онзи, който е от простолюдието, как ще каже „амин“ на твоята молитва, щом не разбира какво говориш? Ти хвалиш Бога добре, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и другите, нежели хиляда думи на език непознат...“

-         След като оставя богато книжовно творчество и извършва приживе много чудеса на вярата, светецът завършва земния си път в Рим едва 42-годишен, преди което приема монашеско пострижение с името Кирил. Св. Методий се застъпва гробът с чудотворните му мощи да се положи в олтара на базиликата „Св. Климент“ в Рим, тогава православен храм.

Така светите братя Кирил и Методий поставят основите на християнска Европа, заради което и днес са признати за нейни съпокровители, а Православната църква ги почита като равноапостолни.


Източници:

- Жития на българските светии. Изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон 2002, с.551-553
- Иванова,Кл.Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, С. 1986, с. 37-63
- Левкийски, еп. Партений; Бончев, архим. д-р Атанасий (редактори). Жития на светиите. СИ, С. 1991, с. 103
- Събев, проф. Т. Самостойна народностна Църква в средновековна България. СИ, С. 1987, с. 120-131
 

Творчество на св. Константин-Кирил:

- Глаголицата (заедно със св. Методий и учениците им)
- Кирилицата (заедно със св. Методий и учениците им или само от тях)
- Беседа против триезичниците
- Написание за правата вяра

- Молитва към Григорий Богослов
- Молитва
преди отпътуване за Цариград
- Предсмъртна
молитва

Материала подготви: Пламен Михайлов

Св. равноап. Константин-Кирил е под №4 в Списъка с български светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда - натиснете бутона горе вляво на картата).

Последни статии от категорията