Османско робство (1393-1878 г.)

     1393-1600 г.:
34. Св. преп. Нектарий Битолски (5.XII) †ок. 1500 г.
36. Св. преп. Софроний Софийски (28.V) XV-XVI в.
37. Св. прпмчци Яков Костурски и учениците му дякон Яков и монах Дионисий (1.XI) †1520 г.
39. Св. преп. Теофил Мироточиви (8.VII) †1548 г.
41. Св. мчк Терапонтий Софийски (27.V) †1555 г.
42. Св. мчк Трендафил Старозагорски (8.VIII) †1570/680 г.
43. Св. преп. Сергий Къпински (30.I) XVI-XVII в.
     1600-1800 г.:
45. Св. свмчк Висарион Смоленски (29.VII) †1670 г.
46. Св. преп. Димитрий Басарбовски (27.X) †1685 г.
47. Св. прпмчк Никодим Албански (11.VII) †1722 г.
48. Св. мчк Константин Софийски (21.V) †1737 г.
50. Св. мчк Христо Градинар (28.XI) †ок. 1748 г.
51. Св. мчк Ангел Лерински (8.XI) †1750 г.
55. Св. мчк Анастасий-Спас Струмишки (29.VIII) †ок. 1774/94 г.
56. Св. вмчца Злата Мъгленска (18.X) †1795 г.
59. Св. мчк Райко-Йоан Шуменски (14.V) †1802 г.
60. Св. свмчк Никита Серски (4.IV) †1808 г.
61. Св. прпмчк Прокопий Варненски (25.VI) †1810 г.
63. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски (8.X) †1814 г.
64. Св. прпмчк Акакий Серски (1.V) †1816 г.
66. Св. мчк Йоан Търновски (16.VII) †1822 г.
69. Свв. Баташки мъченици (17.V) †1876 г.
70. Св. преп. Димитра Доростолска (26.X) †1878 г.
 

„Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.“

„Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.“

„Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“

Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

Кондак 1
Избрани Христови агнета, заклани като изкупителна жертва за греховете на българския народ! След като благодарение на вашата пролята кръв заедно с кръвта на още хиляди знайни и незнайни мъченици се освободихме от агарянското робство, ние Ви възпяваме с тези благодарствени песни. И понеже вашата усърдна молитва като на праведници има голяма сила, просим от вас да ни избавите и от робството на дявола, та в покаяние да ви зовем:
Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!
 
Икос 1
Ангелите се удивиха на вашия подвиг и мъжество, свети баташки мъченици, друг път не видели в едно да страдат майки с техните деца, бременни жени с плода на утробата си, старци с деца и юноши, старици с девойки и млади невести. А ние, вашите немощни и слабодушни сънародници, коленичим пред величавия ви подвиг и кланяйки ви се зовем:
Радвайте се, неустрашими изповедници на кръстоносната християнска вяра!
Радвайте се христолики душѝ, сияещи от благодат  и истина!
Радвайте се, свещеномъченици Нейчо и Петре, царствено свещенство!
Радвай се, великомъчениче Трендафиле, Христово благоухание!
Радвайте се, девомъченици, по-прекрасни от слънцето! Радвайте се, юноши, по-чисти от утринна роса!
Радвайте се, мъже и невести, безценни перли на целомъдрието!
Радвайте се, деца и младенци, земни Божии ангели!
Радвайте се, старци и старици, мъдреци по вяра и кротост! Радвайте се, неродени по плът, но родени в Светия Дух!
Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Житие на светите свещеномъченици, преподобномъченици и мъченици от манастира "Света Троица" – Ново село (дн. квартал на Априлци), Ловчанска епархия, пострадали от турците на 9 май 1876 г. и канонизирани от Българската православна църква на 3 април 2011 г. 

 

Много са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата. Знаците на светостта ни се дават свише, но е необходимо и нашето участие, нашето „Да бъде, Владико!", едно друго познание, та да изтръгнем светостта от дълбината на забравата, да бъдем причастни към нейния път, да разказваме за нея и да свидетелстваме за чудесата й.

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Св. Киприян Българин, стенопис от църквата "Св. седмочисленици", XX в., София.Светител Киприян, митрополит Киевски и на цяла Русия, е родом от Търново, от знатния български род Цамблак. Със своя личен пример в духовния живот, със своята усърдна пастирска и книжовна дейност той укрепва във вярата и обединява руския народ, като се основава на духовните му връзки с православна България.

Св. Киприян започва монашеския си път в Килифаревския манастир, заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий – като ученици на св. Теодосий Търновски. Съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след смъртта му остава за една година на Света Гора.

В последствие св. Киприян се завръща във византийската столица, където заради своята духовна задълбоченост и любов към безмълвие и богосъзерцание е избран за „приближен монах“ на св. патриарх Филотей, също последовател на православния исихазъм. С тази длъжност е изпратен в Московската епархия да проучи и разреши споровете с Литва, а през 1375 г. е назначен и за митрополит на Литва със седалище Киев.

През 1379 г., на път за Цариград се отбива в Търново, където е тържествено посрещнат от своя сродник св. Евтимий (тогава Български патриарх), от брат си Гавриил и сина му Григорий Цамблак, както и от голямо множество от въодушевени негови съграждани.

За да съдейства за всерусийското единство с присъщата си българска твърдост и тактичност, св. Киприян е назначен през 1389 г. от св. патр. Филотей и за наследник на Московския митрополит със седалище Голенишчево. Там той завършва земния си път и погребан през 1406 г. в съборната църква "Св. Богородица" близо до основания от него храм "Три светители", в съслужение на редица знатни епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.

Икона на св. Паисий и оригиналния образец на неговата История СлавянобългарскаКогато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското Възраждане.

Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. (днес на мястото на родната му къща е изграден Духовно-исторически център за светеца - бел. ред.). Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Гробът на св. Георги Софийски Най-нови до олтара на ротондата "Св. Георги Победоносец", гр. СофияСвети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители - българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.

На 20 април жителите на Батак взимат дейно участие в Априлското въстание и отстраняват голяма част от турските власти, но след това срещу тях е изправена петхилядна войска от османски башибозук. За да спасят жителите на селото, въоръжените въстаници се договарят с предводителя на османците Ахмет-ага Барутанлията да предадат оръжието си, при което той дава клетва да изтегли войската си.

След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обграден от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака са измамени и убити, последва масово клане и нечовешки мъчения дни наред. От семейства с десетки членове остават живи по един-двама, които се отричат от Христовата вяра и приемат мохамеданството, но мъката им надвишава човешката представа.

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го направят свой единоверец. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Последни статии от категорията