Османско робство (1396-1878 г.)

     1396-1600 г.:
34. Св. преп. Нектарий Битолски (5.XII) †ок. 1500 г.
36. Св. преп. Софроний Софийски (28.V) XV-XVI в.
37. Св. прпмчци Яков Костурски и учениците му дякон Яков и монах Дионисий (1.XI) †1520 г.
39. Св. преп. Теофил Мироточиви (8.VII) †1548 г.
41. Св. мчк Терапонтий Софийски (27.V) †1555 г.
42. Св. мчк Трендафил Старозагорски (8.VIII) †1570/680 г.
43. Св. преп. Сергий Къпински (30.I) XVI-XVII в.
     1600-1800 г.:
45. Св. свмчк Висарион Смоленски (29.VII) †1670 г.
46. Св. преп. Димитрий Басарбовски (27.X) †1685 г.
47. Св. прпмчк Никодим Албански (11.VII) †1722 г.
48. Св. мчк Константин Софийски (21.V) †1737 г.
50. Св. мчк Христо Градинар (28.XI) †ок. 1748 г.
51. Св. мчк Ангел Лерински (8.XI) †1750 г.
55. Св. мчк Анастасий-Спас Струмишки (29.VIII) †ок. 1774/94 г.
56. Св. вмчца Злата Мъгленска (18.X) †1795 г.
59. Св. мчк Райко-Йоан Шуменски (14.V) †1802 г.
60. Св. свмчк Никита Серски (4.IV) †1808 г.
61. Св. прпмчк Прокопий Варненски (25.VI) †1810 г.
63. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски (8.X) †1814 г.
64. Св. прпмчк Акакий Серски (1.V) †1816 г.
66. Св. мчк Йоан Търновски (16.VII) †1822 г.
69. Свв. Баташки мъченици (17.V) †1876 г.
70. Св. преп. Димитра Доростолска (26.X) †1878 г.
 

Детайли

Св. Никита Серски и Атонския скит „Св. Анна“, където се е подвизавал.Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон”, там като йеромонах бил ефимерий – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита „Св. Анна”, където в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христос, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Установил се в метоха на известния Серски манастир „Св. Йоан Предтеча”, където продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.

На Велика сряда отишъл в джамията „Св. София” (Ахмед паша), гдето живеел ислямският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.

Детайли

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.

Детайли

„Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.“

„Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.“

„Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“

Детайли

Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

Детайли
Кондак 1
Избрани Христови агнета, заклани като изкупителна жертва за греховете на българския народ! След като благодарение на вашата пролята кръв заедно с кръвта на още хиляди знайни и незнайни мъченици се освободихме от агарянското робство, ние Ви възпяваме с тези благодарствени песни. И понеже вашата усърдна молитва като на праведници има голяма сила, просим от вас да ни избавите и от робството на дявола, та в покаяние да ви зовем:
Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!
 
Икос 1
Ангелите се удивиха на вашия подвиг и мъжество, свети баташки мъченици, друг път не видели в едно да страдат майки с техните деца, бременни жени с плода на утробата си, старци с деца и юноши, старици с девойки и млади невести. А ние, вашите немощни и слабодушни сънародници, коленичим пред величавия ви подвиг и кланяйки ви се зовем:
Радвайте се, неустрашими изповедници на кръстоносната християнска вяра!
Радвайте се христолики душѝ, сияещи от благодат  и истина!
Радвайте се, свещеномъченици Нейчо и Петре, царствено свещенство!
Радвай се, великомъчениче Трендафиле, Христово благоухание!
Радвайте се, девомъченици, по-прекрасни от слънцето! Радвайте се, юноши, по-чисти от утринна роса!
Радвайте се, мъже и невести, безценни перли на целомъдрието!
Радвайте се, деца и младенци, земни Божии ангели!
Радвайте се, старци и старици, мъдреци по вяра и кротост! Радвайте се, неродени по плът, но родени в Светия Дух!
Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Детайли

Житие на светите свещеномъченици, преподобномъченици и мъченици от манастира "Света Троица" – Ново село (дн. квартал на Априлци), Ловчанска епархия, пострадали от турците на 9 май 1876 г. и канонизирани от Българската православна църква на 3 април 2011 г. 

 

Много са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата. Знаците на светостта ни се дават свише, но е необходимо и нашето участие, нашето „Да бъде, Владико!", едно друго познание, та да изтръгнем светостта от дълбината на забравата, да бъдем причастни към нейния път, да разказваме за нея и да свидетелстваме за чудесата й.

Детайли

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Детайли

Св. Киприян Българин, стенопис от църквата "Св. седмочисленици", XX в., София.Светител Киприян, митрополит Киевски и на цяла Русия, е родом от Търново, от знатния български род Цамблак. Със своя личен пример в духовния живот, със своята усърдна пастирска и книжовна дейност той укрепва във вярата и обединява руския народ, като се основава на духовните му връзки с православна България.

Св. Киприян започва монашеския си път в Килифаревския манастир, заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий – като ученици на св. Теодосий Търновски. Съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след смъртта му остава за една година на Света Гора.

В последствие св. Киприян се завръща във византийската столица, където заради своята духовна задълбоченост и любов към безмълвие и богосъзерцание е избран за „приближен монах“ на св. патриарх Филотей, също последовател на православния исихазъм. С тази длъжност е изпратен в Московската епархия да проучи и разреши споровете с Литва, а през 1375 г. е назначен и за митрополит на Литва със седалище Киев.

През 1379 г., на път за Цариград се отбива в Търново, където е тържествено посрещнат от своя сродник св. Евтимий (тогава Български патриарх), от брат си Гавриил и сина му Григорий Цамблак, както и от голямо множество от въодушевени негови съграждани.

За да съдейства за всерусийското единство с присъщата си българска твърдост и тактичност, св. Киприян е назначен през 1389 г. от св. патр. Филотей и за наследник на Московския митрополит със седалище Голенишчево. Там той завършва земния си път и погребан през 1406 г. в съборната църква "Св. Богородица" близо до основания от него храм "Три светители", в съслужение на редица знатни епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.

Детайли
Икона на св. Паисий и оригиналния образец на неговата История СлавянобългарскаКогато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското Възраждане.

Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. (днес на мястото на родната му къща е изграден Духовно-исторически център за светеца - бел. ред.). Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Детайли

Гробът на св. Георги Софийски Най-нови до олтара на ротондата "Св. Георги Победоносец", гр. СофияСвети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители - българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.

  1. Светите Баташки мъченици (17.V) - исторически данни и карта
  2. Св. великомъченик Николай Софийски (17.V) - житие и карта
  3. Св. мъченик Лазар Български (23.IV) - житие и карта
  4. Св. мъченик Георги Софийски Стари (26.III) - житие и карта
  5. Св. Софроний, епископ Врачански (11.III) - живот, творчество и карта
  6. Св. мъченик Георги Софийски Нови (11.II) - житие и карта
  7. Св. мъченик Димитър Сливенски (29.I) - житие и карта

Последни статии от категорията