Османско робство (1393-1878 г.)

     1393-1650 г.:
27. Св. преп. Нектарий Битолски (5.XII) †ок. 1500 г.
29. Св. преп. Софроний Софийски (28.V) XV-XVI в.
30. Св. прпмчци Яков Костурски и учениците му дякон Яков и монах Дионисий (1.XI) †1520 г.
32. Св. преп. Теофил Мироточиви (8.VII) †1548 г.
34. Св. мчк Терапонтий Софийски (27.V) †1555 г.
35. Св. мчк Трендафил Старозагорски (8.VIII) †1570/680 г.
36. Св. преп. Сергий Къпински (30.I) XVI-XVII в.
     1650-1800 г.:
38. Св. свмчк Висарион Смоленски (29.VII) †1670 г.
39. Св. преп. Димитрий Басарбовски (27.X) †1685 г.
40. Св. прпмчк Никодим Албански (11.VII) †1722 г.
41. Св. мчк Константин Софийски (21.V) †1737 г.
43. Св. мчк Христо Градинар (28.XI) †ок. 1748 г.
44. Св. мчк Ангел Лерински (8.XI) †1750 г.
47. Св. мчк Йоан Българин (5.III) †1784 г.
48. Св. мчк Анастасий-Спас Струмишки (29.VIII) †ок. 1774/94 г.
49. Св. вмчца Злата Мъгленска (18.X) †1795 г.
     1800-1878 г.:
50. Св. мчк Лазар Български (23.IV) †1802 г.
51. Св. мчк Райко-Йоан Шуменски (14.V) †1802 г.
53. Св. свмчк Никита Серски (4.IV) †1808 г.
54. Св. прпмчк Прокопий Варненски (25.VI) †1810 г.
56. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски (8.X) †1814 г.
57. Св. прпмчк Акакий Серски (1.V) †1816 г.
58. Св. прпмчк Манасий-Онуфрий Габровски (4.I, 17.VI) †1818 г.
59. Св. мчк Йоан Търновски (16.VII) †1822 г.
61. Свв. Новоселски мъченици (9.V) †1876 г.
62. Свв. Баташки мъченици (17.V) †1876 г.
 

(1407 - 26 март 1437 г.)

Антична литография на гр. ОдринПогледнато по човешки беше много страшно, защото от една страна плътта е немощна (Мат. 26:41; Марк 14:38), а от друга страна – фанатичната ревност на агаряните е голяма. Но от гледище на очакваните награди беше радостно и блажено! Ето какво представлява едно непорочно кръщение, което не е омърсено от скверноти, но прави приелия го приятел на Бога и Син Божий по съпричастие! И какво друго би могло да се разкаже, за да се възвеличи Бог, който има такива избраници и ревностни желатели да получат красотата на неизречените блага, каквито умът не познава и ухо не е чувало, и на сърце човешко не е идвало (1 Кор. 2:9).

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.

„Иисус Христос дойде да помири хората с Бога; затова и ние трябва да имаме мир, любов и съгласие с хората; защото любовта е най-голямата добродетел.“
Из Неделника на св. Софроний

Св. Софроний Врачански е роден в Котел с името Стойко Владиславов, остава сирак на 11 години и расте в бедност, а на 18 години се жени. Заради неговите трудолюбие, грамотност и добродетелност съгражданите му го избират за енорийски свещеник – ръкоположен е само 23-годишен.

Св. Софроний се отличава с учителски дарби и усърдни пастирски грижи, а когато св. Паисий Хилендарски пристига в Котел със своята „История славянобългарска“ (1765 г.), младият свещеник старателно преписва книгата и остава силно вдъхновен от нея. Св. Софроний заминава за 6 месеца на Света Гора, където е и св. Паисий, като придобива ценни знания за своето служение.

Стенопис на св. Георги Софийски Нови в митрополитския катедрален храм "Св. вмчца Неделя" в гр. София.Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничерската войска. Но и тук завистливото око на турците скоро открило редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

Кръстче и Богородична иконка на св. мчк Димитър Сливенски. Снимка: "Сливен днес и утре"Св. Димитрий Сливенски е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година. Родителите му били бедни и благочестиви люде - баща му Иван и майка му Комна. След като осем години били бездетни, родил се Димитрий като плод на много вяра и молитва. Поради бедност той останал без образование и бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет, той пеел прекрасно и наизуст много от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал бездомен и се видял принуден да стане слуга. Бил среден на ръст, но хубавец, та работодателят му правел опити чрез синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър смело заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един прост и обикновен човек. В отговор на тия му думи турчинът силно пламнал от гняв, ударил му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му плати нищо за дотогавашната работа.

"Още докато турците воюваха с московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница; турците се устремиха към неговия дом и го оплячкосаха, като не оставиха в него нищо. Владиката извадиха от него и не го заведоха пред съд, но го оковаха с много железни вериги и го вкараха в тъмница; там той прекара 23 дни. После го отведоха в София пред пашата, наречен Куприлиоглу. Той заповяда да го мъчат, за да се отрече от Христа. Като храбър страдалец той претърпя всичко, после го обесиха в двайсет и първия ден на месец август. Всичко това беше в годината 1737. Ох, колко страдаха християните в тия времена, струваше ми се, че така не е било и в Диоклетиановите времена."

Преписка, открита в Лозенския манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас)

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане. Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Гробът на св. Георги Софийски Най-нови до олтара на ротондата "Св. Георги Победоносец", гр. СофияСвети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители - българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го направят свой единоверец. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Преп. Пимен Зографски. Съвременен стенопис пред посветения на него параклис в кулата, под камбанарията на Зографския манастирЗнаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала да прекрати нейното неплодие, като ѝ явила, че ще роди син. Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел (29 юни), отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. великомъченик Георги“. След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“. Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си. Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

Последни статии от категорията