Османско робство (1393-1878 г.)

     1393-1650 г.:
27. Св. преп. Нектарий Битолски (5.XII) †ок. 1500 г.
28. Св. мчк Георги Софийски Нови (11.II) †1515 г.
29. Св. преп. Софроний Софийски (28.V) XV-XVI в.
30. Св. прпмчци Яков Костурски и учениците му дякон Яков и монах Дионисий (1.XI) †1520 г.
32. Св. преп. Теофил Мироточиви (8.VII) †1548 г.
34. Св. мчк Терапонтий Софийски (27.V) †1555 г.
35. Св. мчк Трендафил Старозагорски (8.VIII) †1570/680 г.
36. Св. преп. Сергий Къпински (30.I) XVI-XVII в.
     1650-1800 г.:
38. Св. свмчк Висарион Смоленски (29.VII) †1670 г.
39. Св. преп. Димитрий Басарбовски (27.X) †1685 г.
40. Св. прпмчк Никодим Албански (11.VII) †1722 г.
41. Св. мчк Константин Софийски (21.V) †1737 г.
43. Св. мчк Христо Градинар (28.XI) †ок. 1748 г.
44. Св. мчк Ангел Лерински (8.XI) †1750 г.
47. Св. мчк Йоан Българин (5.III) †1784 г.
48. Св. мчк Анастасий-Спас Струмишки (29.VIII) †ок. 1774/94 г.
49. Св. вмчца Злата Мъгленска (18.X) †1795 г.
     1800-1878 г.:
50. Св. мчк Лазар Български (23.IV) †1802 г.
51. Св. мчк Райко-Йоан Шуменски (14.V) †1802 г.
52. Св. прпмчк Лука Одрински (23.III) †1802 г.
53. Св. свмчк Никита Серски (4.IV) †1808 г.
54. Св. прпмчк Прокопий Варненски (25.VI) †1810 г.
56. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски (8.X) †1814 г.
57. Св. прпмчк Акакий Серски (1.V) †1816 г.
58. Св. прпмчк Манасий-Онуфрий Габровски (4.I, 17.VI) †1818 г.
59. Св. мчк Йоан Търновски (16.VII) †1822 г.
60. Св. мчк Димитър Сливенски (29.I) †1841 г.
61. Свв. Новоселски мъченици (9.V) †1876 г.
62. Свв. Баташки мъченици (17.V) †1876 г.
 

"Още докато турците воюваха с московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница; турците се устремиха към неговия дом и го оплячкосаха, като не оставиха в него нищо. Владиката извадиха от него и не го заведоха пред съд, но го оковаха с много железни вериги и го вкараха в тъмница; там той прекара 23 дни. После го отведоха в София пред пашата, наречен Куприлиоглу. Той заповяда да го мъчат, за да се отрече от Христа. Като храбър страдалец той претърпя всичко, после го обесиха в двайсет и първия ден на месец август. Всичко това беше в годината 1737. Ох, колко страдаха християните в тия времена, струваше ми се, че така не е било и в Диоклетиановите времена."

Преписка, открита в Лозенския манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас)

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане. Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Гробът на св. Георги Софийски Най-нови до олтара на ротондата "Св. Георги Победоносец", гр. СофияСвети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители - българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го направят свой единоверец. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

(1407 - 26 март 1437 г.)

Антична литография на гр. ОдринПогледнато по човешки беше много страшно, защото от една страна плътта е немощна (Мат. 26:41; Марк 14:38), а от друга страна – фанатичната ревност на агаряните е голяма. Но от гледище на очакваните награди беше радостно и блажено! Ето какво представлява едно непорочно кръщение, което не е омърсено от скверноти, но прави приелия го приятел на Бога и Син Божий по съпричастие! И какво друго би могло да се разкаже, за да се възвеличи Бог, който има такива избраници и ревностни желатели да получат красотата на неизречените блага, каквито умът не познава и ухо не е чувало, и на сърце човешко не е идвало (1 Кор. 2:9).

Преп. Пимен Зографски. Съвременен стенопис пред посветения на него параклис в кулата, под камбанарията на Зографския манастирЗнаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала да прекрати нейното неплодие, като ѝ явила, че ще роди син. Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел (29 юни), отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. великомъченик Георги“. След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“. Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си. Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

Св. Софроний Врачански - стенопис от олтара на столичния храм Св. Кирил и МетодийОсновна истина в спасителното учение на нашата праотеческа вяра е, че светостта е най-високата степен на религиозно­нравствено съвършенство. Според св. апостол Павел светостта е нравствен идеал на християнството: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“ (1 Сол. 4:3). Призивът към святост звучи още от старозаветни времена: „Бъдете свети, защото Аз (Господ Бог ваш) съм свят“ (Лев. 11:44; 1 Петр. 1:16) – нещо, което Сам Спасителят Господ Иисус Христос потвърждава с думите: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).
Но Божието изискване за святост е толкова възвишено и трудно достижимо, че вярващите имат нужда от доказателствата и вдъхновението на действителните примери на светостта, постигната в реалните условия на богодарувания ни земен живот. Тези свои чеда, които са постигнали святост, Православната църква благоговейно почита като светии (светци), т. е. човеци, които са угодили на Бога, живели са според Неговото Слово и над всичко са поставяли любовта си към Спасителя Христа, съгласно апостолската изповед: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (Рим. 8:35). Именно тях дивният сред Своите светии Бог (срв. Пс. 67:З6) е прославил по чудодеен начин, като промислително ги е въздигнал за възвишени образци на вяра и служение.

свещеномъченик Дамаскин ГабровскиСвещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово, Великотърновска епархия. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, гдето и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори игумен на светата обител.

Свети великомъченик Николай Софийски е един от най-големите светци на България, но като че празникът му, който се чества се на 17 май, не е много познат за съвременниците. Сякаш не се знае достатъчно и за гроба на св. Николай Софийски, който е един от малкото известни гробове на български светци, както и литията, която се извършва до него. Тя се прави всяка година на 16 май, в навечерието на празника на свети великомъченик Николай Софийски, когато се провежда литийно шествие от храма, посветен на неговото име - „Св. Николай Софийски“ до параклиса, намиращ се на ул. „Цар Симеон“ № 125, построен до гроба в началото на 70-те години на XX век.

Последни статии от категорията