Български светии по чуждите земи

63. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
64. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
65. Св. преп. Петка Търновска (14.X) и брат ѝ св. Евтимий, еп. Мадитски Х-XI в.
66. Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в.
67. Св. мчк Аврамий Български (1.IV) †1229 г.
68. Св. Ефрем, патр. Сръбски (15.VI) †1400 г.
69. Св. Киприян, митр. Киевски и Московски (16.IX) †1406 г.
70. Св. преп. Димитра Доростолска (26.X) †1878 г.

Храмът "Св. мчк Аврамий Български" в гр. БолгарСлед като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.

Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.

 

Преподобна Параскева ЕпиватскаПреподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.
Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан (за него св. патр. Евтимий Търновски пише в житието на светицата: "...Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен извор от миро, голяма река от миро, изтичаща се в морето на едно поприще. За неговата чудотворност и досега съществуват много свидетелства, които разказват за дивните му чудеса и деяния." - бел. ред.). Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ (Марк 8:34) Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите ѝ се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:
– Иначе на мога да живея! 

Последни статии от категорията