Св. Киприян Българин, стенопис от църквата "Св. седмочисленици", XX в., София.Светител Киприян, митрополит Киевски и на цяла Русия, е родом от Търново, от знатния български род Цамблак. Със своя личен пример в духовния живот, със своята усърдна пастирска и книжовна дейност той укрепва във вярата и обединява руския народ, като се основава на духовните му връзки с православна България.

Св. Киприян започва монашеския си път в Килифаревския манастир, заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий – като ученици на св. Теодосий Търновски. Съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след смъртта му остава за една година на Света Гора.

В последствие св. Киприян се завръща във византийската столица, където заради своята духовна задълбоченост и любов към безмълвие и богосъзерцание е избран за „приближен монах“ на св. патриарх Филотей, също последовател на православния исихазъм. С тази длъжност е изпратен в Московската епархия да проучи и разреши споровете с Литва, а през 1375 г. е назначен и за митрополит на Литва със седалище Киев.

През 1379 г., на път за Цариград се отбива в Търново, където е тържествено посрещнат от своя сродник св. Евтимий (тогава Български патриарх), от брат си Гавриил и сина му Григорий Цамблак, както и от голямо множество от въодушевени негови съграждани.

За да съдейства за всерусийското единство с присъщата си българска твърдост и тактичност, св. Киприян е назначен през 1389 г. от св. патр. Филотей и за наследник на Московския митрополит със седалище Голенишчево. Там той завършва земния си път и погребан през 1406 г. в съборната църква "Св. Богородица" близо до основания от него храм "Три светители", в съслужение на редица знатни епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.

+++Св. Киприян Киевски и Московски Чудотворец, руска икона.

Като част от книжовната школа на св. патриарх Евтимий в Търново, св. Киприян подобно на него извършва правописно и езиково изправление на руските богослужебни и богословски книги в духа на светите отци и Кирило-Методиевото писмо, заменя Студийски църковен устав (типик) на св. Теодор Студит, предназначен за градски общежитийни манастири, като приспособява богослужебната литература към изискванията на по-пълния и подходящ за по-строг и аскетичен живот Йерусалимски типик. Превежда и други богослужебни текстове според Атонската книжовна реформа. Обичайки безмълвието, св. Киприян често се отдава на съзерцателна молитва в митрополитското извънградско село Голенищево, като се отдава на богомислие, четене и тълкуване на Словото Божие и собственоръчно писане на книги. Оставя много преводи от гръцки език и творения за църковна употреба, между които псалтири, (Ръкопис в Московска духовна академия), служебници, требници, химни, литературни статии, съчинява и молитва.  Употребяваната от св. Киприян нова редакция на Служебника става известна като Киприянов служебник. Налага новата версия на Псалтира, популяризира Евтимиевата редакция на Синодика на Българската църква и извършва актуализиране на Индекса на забранените книги. Последният остава известен като Киприянов индекс и се превръща в най-известния подобен списък. Трябва да се обърне внимание, че св. Киприян допринася за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български (св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски) и сръбски (св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман) светии сред руския народ.

Литературните трудове на св. Киприян са девет послания и грамоти от юридически характер и четири послания от исторически характер. Митрополитът познава много добре църковните канони, за което свидетелстват неговите послания и грамоти с юридическо съдържание. По-значими от тях са: послание към игумен Атанасий; послание към псковското духовенство с наставления за служебната практика; поучения към новгородското духовенство за черковната служба; изправяне трудовете на патриарх Никон в духа на богослужебните порядки на ХІV-ХV в. Най-значителното произведение на Киприян е Пространното житие на митрополит Св. Петър Волынянин (Ратенский) – Киевски и Галицки митрополит (1308-1321) и първият Московски и на цяла Русия (1321-1326). То е написано в знак на благодарност към светеца, в чест на изцелението на Киприян от болест, която преодолява и избавлението му от преживяните беди, съпътстващи неговия живот. Голяма е заслугата му като църковен историк, защото той пръв събира канонически статии за руските светци и князе.

Пренасяне на Владимирската икона на Божията Майка в Москва по инициатива на св. Киприян - за защита от настъпващите орди на завоевателя Тамерлан (1395 г.). В чест на успешното им отблъскване, на това място е построен Сретенският манастир. Художник: С. ИвлеваСв. Киприян полага усърдни грижи за духовното си паство и изобличава безчинствата на отделни владици върху миряните по места, т. е. забогатяването им, за сметка на бедните християни. Духовният отец на народа Киприян проповядва любов към паството и непримиримост към епископските своеволия в епархиите. Той се старае непрекъснато да учи народа да има страх от Господа, да утвърждава православните в благочестие, като активно се бори и против ересите – участва в събора, осъждащ патриарх Макарий, а трима хунски вождове обръща в Православието. По негово време и със съдействието му са създадени Сретенският (1397 г.) и Савинно-Сторожевския (1404-1405 г.) манастири, изградени са нови храмове като „Св. Три светители“ в Москва, подпомогнати са много обители, между които и Киевско-Печорската лавра. Известно е сътрудничеството и уважението на най-големия светец по това време в Русия преподобни Сергий Радонежки към св. Киприян, като са запазени някои от писмата на митрополита до св. Сергий. Именно св. Киприян в Москва канонизира за светец благоверния княз Александър Невски – през 1381 г.

По негово време се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин Л.В. – Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.), подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340 до след 1405 г.) и Андрей Рубльов (1360/70-1427/30 г.). Предполага се, че Есхатологията (края на света) и сцените, рисувани от Рубльов по темата "Времето на Страшния съд", са повлияни от учението на исихазма, на което митрополитът е следовник.

Гробът с тялото на св. Киприян, положено в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл.През 1472 г. мощите на св. митрополит Киприян Цамблак са открити нетленни и той е канонизиран за всерусийски светец и чудотворец. Ковчегът със светото му тяло е пренесен в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, положени са в мраморен саркофаг и се намират в югозападното крило на храма. В негова чест е написан тропар, изпълняван всяка година на 16/29 септември, а образът му е застъпен сериозно в руската иконография. Известни са следните икони: Волоколамска икона на Св. Богородица с всерусийските митрополити Киприян и Геронтий от ХVІІ в., Митрополит Киприян в нозете на Христос Вседержител на трон, Митрополит Киприян – ХІХ в., а в България популярност е получил образът на св. Киприян, митрополит Киевски и Московски – стенопис от ХХ в. в столичния храм "Св. Седмочисленици", гр. София.

Понастоящем в гъстонаселения български квартал Чертаново в Москва е построен нов храм, посветен на св. Киприян Цамблак.

Така българският монах-исихаст 32 години полага големи грижи за единството на Русия, за благочестието на православния руски народ и за укрепването на неговата българо-славянска книжнина, продължавайки делото на св. патриарх Евтимий и св. Теодосий Търновски.

Материалът подготви Пламен Михайлов

Източници:
1.    Жития на българските светии. Изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон 2002, с. 11-16.
2.    Левкийски, еп. Партений. Жития на българските светии. Том I. СИ, София 1974, с. 229-243
3.    Мангачев, П. Житиеописание на Григорий Цамблак. Списание „Европа 2001“, бр. 6, София 2009
4.    Св. Димитрий Ростовски. Четьи-Минеи. Жития за месец септември. http://www.pravoslavieto.com/life/09.16_sv_Kiprian_Tsamblak.htm#3
5.    Канев, Г. Свети Киприан – българинът, който пое духовното водачество над цяла Русия https://bulgarianhistory.org/sveti-kiprian/

Св. Киприян, митр. Киевски и Московски е под №68 в Списъка с български светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда - натиснете бутона горе вляво на картата).

Последни статии от категорията