Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
731
Брой прегледи на статиите
589339
Чудотворната икона на Пресвета Богородица - ТроеручицаПразнува се на 12 юли (25 юли по стар стил)
 
Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.
Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.
Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.
Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание.
Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.
Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
- Ето, сега ръката ти е здрава - рекла Божията Майка на Иоан. - Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!
Иоан се събудил. Попипал ръката си и едва повярвал на собственото си чувство. Ръката, както и преди, била цяла. От отсичането нямало и следа. Само в знак на събитието или сякаш за свидетелство, там където ръката била отсечена, останал малък белег, подобен на розова нишка. Проникнат от чувство на неизразима признателност към Пресвета Богородица за проявената милост към него, той излял своята благодарност към чудната Изцелителка в дивното песнопение: ,,О тебе радуется, Обрадованная, всякая твар...“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост. В памет на това дивно събитие свети Иоан изковал сребърна ръка и я прикрепил към долната част на иконата, откъдето тя впоследствие получила името Троеручица (Триръка). Чудото на изцелението поразило всички, дори и самия халиф, който преди да получи клеветническите писма от император Лъв, изпитвал към свети Иоан чувство на силна симпатия. Сега той го обикнал още повече от преди и едва след дълга съпротива от негова страна му дал най-накрая свобода да се отрече от светското звание и да се отгегли в Лаврата на свети Сава Освещени.
Напускайки Дамаск, свети Иоан взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Оттогава (от средата на 8. век) светата икона „Троеручица“ останала постоянно в Лаврата на свети Сава Освещени до пристигането на свети Сава, архиепископ Сръбски (13. век), на когото тя била подарена от Лаврата като благословение, със специалното съгласие на Божията Майка.
Тръгвайки си от Палестина, свети Сава взел със себе си в Сърбия светата икона „Троеручица“, където тя се намирала известно време – колко именно, за това няма сигурни сведения. Известно е само от местни предания и от хилендарски паметници, че при възникналите в Сърбия смутове светата икона била натоварена на едно муле, а то било оставено на волята на пътуващата на него чрез своята божествена икона Небесна Царица. Животното, без да бъде водено от хора, стигнало до Света Гора и спряло пред Хилендарския манастир като заковано. Братята тържествено приели иконата на Божията Майка и я поставили в олтара на съборния храм. Странстването на мулето с божествената икона и появяването му пред манастира са живописно изобразени на паметник край пътя, издигнат на мястото, където животното било намерено от хилендарските отци с безценния товар на гърба му. Това е близо до манастира. Хилендарските монаси всяка година извършват литийно шествие до мястото на явяването на „Троеручица“ в чест на явяването на иконата.
Не е известно колко време Троеручица е стояла в олтара. Едно събитие я извадило оттам. Веднъж в „Хилендар“ починал игуменът. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Едни искали един игумен, а други – друг, така че манастирът се разделил на две партии, възникнали недоволства и разпри. Крамолите в братството били неприятни на Божията Майка, на чието име е посветен манастирът. Тя благоволила сама да се намеси в решаването на този въпрос и му дала мирен изход. Един ден братята, като се събрали, както обикновено, за утреня, видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Като си обяснили това с тайни действия на еклисиарха, братята отнесли иконата в олтара. Но на следващия ден тя пак се появила на игуменския трон. Отново я поставили в олтара и били взети всички мерки, за да не се допусне повторно пренасяне на иконата: вратите на църквата били заключени от комисия и върху тях били поставени печати. Но на третия ден иконата отново била намерена над игуменското място. Докато братята се удивлявали на тази странност, при тях дошъл един подвизаващ се там в затвор отец, единствен сред тях по святост на живота, и им разказал за видението, което имал. Божията Майка благоволила да му каже братята да не местят иконата и от игуменското място, тъй като тя, за да прекрати несъгласията при избора на игумен, и сега, и за в бъдеще иска сама да заеме това място чрез божествената си икона, тоест иска непосредствено да управлява манастира. Оттогава в „Хилендар“ не избират и няма игумен от братята, а има само проигумен, тоест наместник, управляващ манастира, а игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно. Тъй като няма игумен, еклесиарсите вземат благословение за делата на своето послушание – било за да ударят клепалото или камбаните за служба или нейното започване – от светата икона „Троеручица“. Съгласно съществуващия на Света Гора ред, като облекат мантия, те отиват при тази света икона, правят пред лика на Божията Майка два земни поклона и като се прекръстят, целуват ръката ѝ, а после правят земен поклон като пред Игумения – вече без да се прекръстват. Еклисиарсите признават, че като пристъпват към иконата, за да вземат от Божията Майка благоволение, усещат неволен страх, приличащ на страха на подчинен пред началник, а заедно с това и чувство на детска любов като към Майка на вечната любов и утешение.
 
По време на гръцко-турските войни Света Гора е оставала извън властта на чужденците. Турците признавали, че нерядко са виждали тайнствена жена, която охранявала стените на Хилендарския манастир и била недосегаема за човешки ръце.
Видът на тази икона е извънредно изразителен и дори строг. За отбелязване е, че на гърба ѝ има и друго изображение – на Христовия светител Николай Чудотворец.
Света Богородица „Троеручица“ отдавна е почитана и в България. В анонимния летопис на Троянския манастир се съдържат и доста сведения за чудотворната икона света Богородица Троеручица, Троянска.
Иеромонах от Света Гора минал оттук на път за Влашко. Той носел със себе си и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали доста време заедно в постнически подвизи. Народът от близо и далеч се стичал и отдавал поклонение на светата икона, която показвала немалко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като му дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но неизлязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни места, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнасяла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта ѝ. А когато станало земетресение и когато върлувала чума (1837 г.), населението се спасило.
Заразата обхванала целия край, цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята да се укрият от болестта, но и там умирали.
Други – чак от Ловеч и Сопот – прибягнали под покрова на Божията Майка в нейната обител. Настъпил Нейният празник – свето Успение. Дошли някои уважавани старци от близките селища и съветвали игумена да затворят портите, да не пускат за празника гости поклонници, за да не би да дойдат болни и да заразят здравите.
- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие не се бойте, имайте вяра в Божията Майка, Тя ще ни запази и избави от чумата!
Някои останали в манастира, но мнозина - между тях и някои монаси – избягали по колибите.
Игуменът и останалите братя отслужили бдение, света Литургия и света Богородица ги опазила от смъртоносната болест, а побягналите в гората измрели.
Голямо чудо показа света Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги опазила от опасната зараза. Бежанците от Ловеч и от други места седели, докато престане чумата, и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
И който дойде в Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.
 
Тропар, глас 4
Днес за нас изгря голяма вселенска радост: на Света Гора ѝ бе дарена Твоята целителна икона, Владичице Богородице, с изображение тричислено и неразделно на пречистите ти ръце за прослава на Светата Троица, защото събираш верните и молещите се на Теб, за да узнаят, че с двете държиш Сина и Господа, а третата яви като прибежище и покров на тези, които те почитат, за да ги избавиш от всякакви беди, та всички, които прибягват към теб, чрез вярата да приемат неоскъдно освобождение от всички злини и защита от враговете. Затова и ние заедно с Атон викаме: ,,Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“