Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
984
Брой прегледи на статиите
885838

Двадесет въпроса към йеросхимонах Рафаил (Берестов)
от архимандрит Никанор Църногорец

През изминалата 2017 г. едно от най-важните събития в живота на Софийска епархия беше преодоляването на духовните аномалии, предизвикани от активната дългогодишна дейност на група духовници и миряни, самообявили се за „ревнители“, „изповедници“ и дори „стожери“ на истинното Православие, а по същество явяващи се типични представители на младостарческия феномен, сеещи чрез проповеди, писания и на дело семената на разкола.

На вид благочестиви и привързани към „традиционните православни ценности“, лидерите и последователите на това „ревнителско“ движение активно пропагандират идеи, теоретични постановки и умонастроения, които са напълно чужди на светоотеческите разбирания и противоречат на буквата и духа на св.канони. Тези по същество модерни, можен да кажем дори авангардни от богословска гледна точка еклезиологични разбирания и практики, са взаимствани от различните старостилни „юрисдикции“, стоящи извън общение с Поместните Православни Църкви, като са леко видоизменени и приспособени за по-лесното им възприемане от миряните в каноничната БПЦ.

Така например, ако за т.нар.алтернативно православие е немислимо поддържането на евхаристийно общение с епископ, който сам не проповядва „икуменическа ерес“, но се намира в общение и съслужава с „икуменисти“, то т.нар. „канонични ревнители“ изнамират начин да се отделят от някоя отделно взета „икуменическа“ поместна църква, запазвайки в същото време евхаристийно общение със съслужаващите и общуващите в тайнствата с тази „икуменическа църква“ епископи. Така те привидно пребивават в общение с Вселенското Православие, като същевременно остават „незасегнати от еретическата зараза“. Тази постановка им позволява да развиват своята деструктивна, сектантска дейност под маската на привързаност към каноничния ред и да се ползват от всички облаги и ресурси, които предоставя „официалността“. Същевременно те са напълно безконтролни и самодостатъчни, като в своята „автокефалност“ далеч надминават набедените разколници, които все пак трябва да се подчиняват на своите епископи и църковни организации.

За никого не би бил изненадващ фактът, че в контекста на все по-глобализиращия се свят църковните явления в отделните поместни църкви се развиват в паралел, а и често са взаимно обусловени. Без да желаем да навлизаме надълбоко в генезиса и развитието на българското старостилно младостарчество от последното десетилетие, можем ясно и определено да посочим кой е неговия идеен вдъхновител и фактически духовен ръководител. Това е не много познатият у нас йеросхимонах Рафаил (Берестов), известен като „прозорлив старец и съвременен подвижник на благочестието“.

В неговата „казионна“ биография се посочва: „йеромонах Рафаил (Берестов) е един от днешните подвижници на Православието. На 22 г. става монах и около 20 години се подвизава в Троице-Сергиевата Лавра. Духовен син на стареца Кирил (Павлов). В съветските години отец Рафаил със съмишленици, по тайно благословение на стареца Кирил, се обявява срещу икуменизма, латинофилството, масонството, модернизма, сътрудничеството на ръководството на Московската Патриаршия с КГБ. За тази борба някои са арестувани, а отец Рафаил е и наказван няколко път от администрацията на Лаврата. После получава благословение да се пресели в абхазката пустиня, където по онова време имало много подвижници. Още в Лаврата отец Рафаил разпространява първите преводи на съчиненията на отец Серафим (Роуз), а в планините на Абхазия, вече след кончината на отец Серафим, отец Рафаил назовал своя скит в чест на йеромонах Серафим (Роуз). От началото на грузинско-абхазката война отец Рафаил се преселва във Валаамския манастир, където възражда традицията на духовничеството. След Валаам прекарва три години в Атон, после се връща в планините на Абхазия. Противник на новия световен ред, глобализацията като царство на антихриста, биометричните паспорти и чипизирането на човека – отказът от тях духовникът разглежда като личен подвиг на християнина. Според него скоро на всеки православен християнин ще се наложи да избира между легалното съществуване и Христос. Автор на книгите „Тревога. Стани за вярата си, руска земя!”, „Какво пречи за обединението на Православната църква” и др. Създаден е и филм „Разговор на йеромонах Рафаил с моряци от подводната флота”. Понастоящем пребивава на Атон.“

 

Какво всъщност проповядва йеросимонах Рафаил (Берестов) и каква е неговата дейност ни разкриват поредица от кратки аналитични изследвания с автор йерей Георгий Максимов, клирик на Московската епархия на РПЦ-МП (засега достъпни само на руски език). За вярващите в България е важно да знаят, че почти всички изявени дейци на старостилното младостарчество у нас имат пряко или косвено отношение към този духовен водач. Връзката на някои от тях с йеросхимонах Рафаил датира още от „Валаамския“ му период през 90-те години на ХХв., а други попадат под неговото влияние по време на първия му „Атонски“ период в началото на новото хилядолетие. Въпреки, че не е светогорски монах и няма право на постоянно местожителство на Атон, йеросхимонах Рафаил се ползва от гостоприемството на Хилендарския манастир и живее в усамотена килия съвсем близо до землището на нашия Зографски манастир. От там той практикува своето духовно ръководство над тези, които лекомислено му се доверяват. Прави впечатление почти пълното съвпадение на възгледите и практиките на йеросхимонах Рафаил Берестов и неговите българоезични последователи, особено що се отнася до богословските новоизмишления, неканоничните монашески пострижения и самоволното провъзгласяване на манастири-частни домове.

Какво е най-характерното в дейността на тези т.нар. „изповедници на вярата“, това, което всъщност ги прави така популярни и в същото време духовно опасни? Това е формирането на една паралелна реалност в съзнанието на техните последователи и заместването, замъгляването и отпращането на заден план на Светото Евангелие като основа и мерило за духовния живот на християните. Вместо това им се предлага една нова идеология - т.нар. борба против отстъпленията, глобализацията и антихристовата система. Смисълът от изпълнението на светоевангелските добродетели е поставен в пряка зависимост от изповядването и следването на тази „изповедническа“ идеология. Внушава се аксиомата, че ако върващият не се черкува по стар стил, не анатемосва икуменизма и - в определени случаи - не се откаже от своите документи за самоличност, той няма да получи духовна полза от изпълнението на св. евангелските заповеди. Тук дълбоко в съзнанието на последователите на йеросхим. Рафаил се култивира аналог между духовната безполезност на вършенето на добри дела без вяра в Господа Иисуса Христа (един безспорен факт) и животът според св.Евангелие без вяра в „борбата против отстъпленията, глобализацията и антихристовата система“. И тъй като автентичният духовен живот изисква огромно духовно напрежение до пълно самоотречение, за да бъдем наново родени в Христа, несравнимо по-лесно се оказва да живеем такива, каквито сме си, но без паспорт, празнувайки по стария стил и постоянно многословейки за „панереста на панересите - триждипроклетия икуменизъм“ и неговите окаяни споспешници - модернистите. Така е много по-удобно за вехтия ни човек, който не само, че не се разделя с нищо греховно, но и намира удобно и твърде почетно алиби за практикуване на любимите си страсти. В разгорещената и „самоотвержена“ борба за чистота на Православието, на последователите на йеросхим. Рафаил... просто не им остава време за привеждане на живота, мислите и чувствата към елементарните св. евангелски повели. А и каква полза от добрите дела според Евангелието, ако изпаднем в отстъпление, нали?! Получава се същото като кучето, вързано за киселицата - не яде ябълките, но и на други не дава.

Това по-скоро несъзнателно, отколкото обмислено изтикване на заден план на св. Евангелие като основа и мерило на християнския начин на живот е причина в постъпките на рафаилитите да се проявяват характерни за други конфесии житейски принципи като „reservatio et restrictio mentalis“ и една особена лекота, с която църковния каноничен ред се пренебрегва и жертва за висшата цел - „защита на Църквата от еретиците“. Постепенно тази двойственост в мислите и действията се пренася и върху самото св. Евангелие, тъй като видите ли, според светите отци послушание на стареца си не дължим само в два случая - ако той ни подтиква към ерес или към блудство. Тоест, ако ни бъде благословено да излъжем, откраднем, навредим на някого - проблем няма! Това се прави за доброто и спасението на Църквата.... Ето къде е коренът на многобройните станали известни случаи на нравствени и материални злоупотреби от страна на свръхправославните духовни водачи спрямо техни последователи. От тук произлиза и лекомисленото, граничещо с престъпно манипулиране и утилизиране на вярващите от страна на старостилните младостарци. „Какво тук значи някаква си личност“ - щом като става въпрос за спасението едва ли не на цялата вселена... Аналогията с болшевишката менталност не е случайна - все пак говорим за духовни водачи, родени и отраснали под алената петолъчка. На един ще отнемат жилището, на друг ще присвоят автомобила, на трети ще развалят семейството, четвърти ще превърнат в безволево същетство, отдаващо всичките си сили за благото на духовния водач и неговата фамилия, на пети ще продават „вълшебно“ коренче за 100 лв. дозата...

Най-тъжното е, че последователите на йеросхим. Рафаил и българските му колеги не просто се лишават от благодатните Божии слова и Неговите благодеяния, давани на тези, които спазват заповедите Му, но с готовност се опиват с виното на безмерната гордост и щестлавното самомнение, че са единствено и най-праведни, че спасяват вярата и Църквата, че са „верният остатък Израилев“, че са пример и мерило за благочестив живот. Затова те, макар и да проповядват бягство в пустинни и диви места, но гледат да са все около големия град, пред погледа на християните и неизменно в интернет - разбира се, поради „самоотвержена грижа“ за благото на другите - за да ги „просветят“ и обърнат в своето празноверие. Това чувство за собственото им превъзходство, скрито под и допълнително подхранвано от смирена поза и смирени слова, е „упойката“, чрез която лукавият дух държи тези наистина нещастни души в плен и ги превръща в посмешище и за хората, и за бесовете. Осъждането пък е въздухът, който тези прелъстени души дишат - за тях няма достоен патриарх, няма достойни клирици, няма достойни богослови, освен собствените им „батюшки“ и „прозорливи старци“. Навсякъде виждат грехове, нечестие, заговори и отстъпления... Спасението е само там, където служат техните водачи и където стават множество мними или действителни чудеса. Чудото е превърнато в основен критерий за това, дали някой духовник е угодил на Бога, а способността да се правят предсказания и пророчества - верен знак, че „старецът е от Бога“.

На автора му се яви възможност да се запознае със съдържанието на „покайни“ писма, писани от йеросхим. Рафаил и от двама българоезични духовници, единият все още принадлежащ формално към БПЦ, но активно търсещ си „нов синод“, а другият отдавна излязъл от църковното единство. Макар и писани от различни хора, но тези писма все едно, че са излезли изпод перото на една и съща личност. Което в духовен смисъл може би е и така. И в трите случая обилна покайна и смиренословна риторика, но в същото време липса на каквато и да е самокритичност и осъзнаване на собствената вина, заемане на позата на обидено дете, изтъкване на своите заслуги и имплицитни обвинения срещу църковните власти, посочващи конкретни провинения и изискващи недвусмислен и ясен отговор. По същество тези наглед покайни писма са обърнати не към църковната йерархия, а към собствените им последователи и останалите вярващи. Целта е да се внуши пълната невинност на авторите им, които обаче извършват „голям подвиг“ - въпреки, че не са виновни, каят се пред лицето на подхвърлящия ги на гонение архиерей. За жалост практиката показва, че поелите по този път не намират в себе си сили наистина да се разкаят и да се върната към каноничната и духовната нормалност - за свое и на последователите им нещастие. Дано в случаите, станали повод за съблазън на вярващите през 2017г., Бог да даде на старостилните младостарци духовни сили да дойдат на себе си и да се опомнят и така да дадат повод за голяма радост на Небесната и Земната Църква!

 

А ето и текста, с който йерей Георгий Максимов наскоро се обърна към йеросхимонах Рафаил (Берестов) и неговите последователи и който препоръчваме на всички православни християни, податливи на „изкушението отдясно“:

След доста бурното развитие на моята полемика с разколниците-последователи на йеросхимонах Рафаил (Берестов), получих от него открито писмо, в което той ми благодари за „урока по смирение“ и скромно признава, че не смята себе си за старец. Отец Рафаил е помолил хора да ми препратят неговото писмо, което много от тях и са направили. За съжаление, в това писмо нямаше отговор на нито един от въпросите, които са свързани с неговата дейност и идеи. Затова, в мой отговор на това писмо отново изброих въпросите, за да му е по-удобно на о. Рафаил да отговори. И така, сега моля тези, които имат такава възможност, да предадат тези въпроси на о. Рафаил (Берестов). Също така предлагам възможност на тези, които като мен се интересуват от отговорите на тези въпроси, да се присъединят към писмото. Ако желаете, можете в коментарите, да посочите вашите три имена и ще Ви добавя в текста на писмото като изпращачи. О. Рафаил обича да подписва разни колективни отворени писма и заявления, така че може би наличието на много изпращачи ще допринесе за по-скорошното достигане на моите въпроси до него. А ето ги и тях:

___________________________________

Драги о. Рафаил,

Благодаря Ви за писмото. От Вашето писмо обаче човек остава с впечатление, че всички мои записани материали (1, 2, 3, 4) Вие ги определяте като „лично поругание“ и охулване по Ваш адрес, и единственият въпрос, на който сте отговорили, е – може ли да Ви смятаме за старец? По мое мнение обаче е неоправдано цялата възникнала сериозна дискусия да се стеснява само до този въпрос. Възможно е Вашите помощници да не са Ви дали да гледате моите видеозаписи, а е възможно и да са Ви ги дали, но да не сте имали време да ги гледате. Аз не настоявам за това непременно да ги прегледате. За да Ви е по-удобно, изведох от всичко казано от мен в дискусията двадесет въпроса със съществено значение и ги изложих в писмен вид. Прилагам ги по-долу и ще се радвам да получа от Вас отговори, а и не само аз ще се радвам, защото осъществяваните от Вас и Вашите сътрудници дейности смущават много православни хора.

 

ПЪРВИ ВЪПРОС

Вие преди повече от година публикувахте апел с думите: „не ходете повече в храмове, където се поменават слугите на антихриста-икуменисти“, по такъв начин призовавайки да не се ходи в храмове, където се поменава патриарха. Но в същото време, когато Ви е било нужно, Вие спокойно сте отишли в Хилендарския манастир, и сте стояли там в храма на служба, на която е поменаван патриарх Вартоломей. Защо Вие сам не изпълнявате това, към което призовавате другите? Вие казвате, че тайнствата на свещениците, които поменават патриарха, са действителни, а това значи, че в чашата на причастието е самият Христос. Тогава защо призовавате християните да не ходят там, където е Христос, и където и Вие самият ходите при необходимост?

ВТОРИ ВЪПРОС

Защо наричате себе си и Вашите съратници „изповедници“ и им позволявате да се самоопределят по този начин? Не знаете ли, че изповедническият чин е чин на светостта, отнасящ се за тези, които са измъчвани за вярата, но не до смърт? От кого, кога и как сте измъчван за вярата? Доколкото е известно, нищо подобно във Вашата биография няма, още повече – патриархът, от когото Вие ни призовавате да се откажем, досега не само не Ви е лишил от сан, но и не Ви е забранил да служите, а жилищните Ви условия за тези години не само не са станали по-лоши, а дори се подобриха (появила ви се е къщичка на о. Крит). Е, в какво тогава се изразява Вашето изповедничество? Съответства ли на християнската скромност да си приписвате, или да позволявате на други да Ви приписват име, запазено само за светии с определен чин?

ТРЕТИ ВЪПРОС

Защо наричате себе си и позволявате на йером. Онуфрий да се нарича монах-светогорец, след като и двамата не сте записани в нито един монахологий на нито един от Атонските манастири? Нещо повече, Вие лично още през 2002 г. сте получили официален документ с разпореждане да напуснете Св. Гора, и при това, доколкото е известно, значителна част от годината не живеете на Атон?

ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС

През 2009 г. Вие, о. Рафаил, казвахте, че „Патриархът трябва да се поменава…. Ето идва осмият събор, на който искат да бъде въведено единението с католиците, новият стил, да се съкратят постите, да се допусне второбрачие за свещенството и женен епископат… Добре, дори това сме готови да претърпим, но когато започнат да поменават Папата – в никакъв случай“. През 2010 г. Вие също заявявахте, че прекратяването на поменаването на патриарха ще е възможно само в случай, че той „молитвено започне да поменава Римския папа“. Вие предупреждавахте: „Важно е да не се действа преждевременно. Да не се реагира на това, което още не се е случило“. Въпреки това, на 28 януари 2016 г. Вие заявихте за необходимостта да се прекрати поменаването на патриарх Кирил, въпреки че нищо от изброеното от Вас не се случи и не са започнали да поменават Римския папа в Руската Църква. Защо започнахте да си противоречите и постъпихте точно така, както преди това сте предупреждавали, че не трябва да се постъпва? Защо започнахте „да действате преждевременно“?

ПЕТИ ВЪПРОС

През април 2016 г. Вие говорехте, че на Критския събор ще стане ясно: „ще видим, какво той (патриарх Кирил) ще прави, може би, ще се възпротиви на еретическия събор, тогава ние ще го приемем като наш свят патриарх. А ако той приеме, участва в събора и се подпише, то той вече няма да бъде наш патриарх, а – разколник“. Е, както е известно, патриарх Кирил се отказа да пътува за събора, отказа да се изпраща каквато и да е делегация, не е участвал в Критския събор, и не е подписал приетите там документи, дори Синодът на нашата Църква под председателството на патриарха официално заявява на 15 юли 2016 г., че „състоялият се на Крит Събор не може да се разглежда като Всеправославен, а приетите там документи – като изразяващи общоправославен консенсус“. Архиерейският събор през 2017 г. повтори това и добави открита критика за Критския събор, между другото казвайки, че приетите там документи не трябва да се „смятат за образцово изразяване на истините на православната вяра и Преданията на Църквата“. Въпреки всичко, обаче, Вие не само не изпълнихте думата си и не го приехте „като свой свят патриарх“, но и предадохте патриарх Кирил наанатема. Защо нарушихте собственото си обещание? Защо говорите едно, а правите друго?

ШЕСТИ ВЪПРОС

По Ваше благословение или тайно от Вас Вашите братя на Атон при активното участие на йером. Онуфрий разпространяват в Русия, Гърция и България парченца от кореноплодното растение петнист змиярник под названието „атонски корен“, едва ли не изцеляващ болни дори в последен стадий на рак, с условие да се откажат от конвенционалното лечение, срещу цена от 3500 рубли (50 евро) за бурканче? По Ваше благословение ли йером. Онуфрий е лъгал, когато публично е заявявал, че това „средство срещу рака е известно на монасите от стотици години“, че е произвеждано и разпространявано също и в Дохиар, че действеността му е потвърдена с лабораторни изследвания?

СЕДМИ ВЪПРОС

Защо дръзвате да говорите за бъдещето, когато от Вашите изказвания е очевидно, че не притежавате пророчески дар? През 2010 г. заявихте, че се подготвя събор на о-в Родос, на който „нашите патриарси ще започнат да поменават Папата“. При това добавихте: „Аз мисля, че така и ще стане!“. Съборът не беше на Родос, а на Крит и патриарсите след това не започнаха да поменават Папата. През 2015 г. Вие заявихте: „Аз мисля, че догодина ще започне война… Аз мисля, че тя ще започне на празника на св. Троица“. Война на св. Троица през 2016 г. не започна. Защо нямаше след това никакви извинения от Ваша страна за това, че смутихте много хора със своите гадания за бъдещето?

Б.прев. Известно е и едно по-частно „пророчество“ на о. Рафаил Берестов, направено през 2001г. в зографската келия „Потатира“. Там пред няколко свидетели той пророкува на български свещеник, че „ще стане монах и ще бъдат 80 братя в гората, а съпругата му ще приеме монашество и ще бъдат 20 сестри-монахини“. Понастоящем със свещеника няма нито един монах, а сам той се намира под запрещение за свещенослужение.

ОСМИ ВЪПРОС

Организираното от Вас и Вашия помощник йером. Онуфрий съвместно съжителство на жени в Тверска областна, дръзвате да наричате не само „Иверско-Серафимова пустиня“, но и „Атонски метох“ – поне така го определя възглавяващата го монахиня Антония (Егорова), наричаща себе си „геронтиса“. Освен това, има още няколко Ваши привърженици в Абхазия, които се наричат „Атонско подворие“. Съгласно устава на Света Гора (§14) подворие (метох) може да се открие само от някой от двадесетте управляващи атонски манастира и само с благословението на местния епархийски архиерей. На какво основание дръзвате да давате статут на „атонско подворие“ на общност от Ваши привърженици в Русия и Абхазия, нямайки за това абсолютно никакви права, и съобщихте ли за своите действия на игумена на Хилендарския манастир, на чиято земя вие живеете като гост?

Б.прев. Българските последователи на отец Рафаил не остават по-назад от него и също организират „Скит Покров на Пресвета Богородица“ в гр. Нови Искър и „Манастир Рождество Богородично“ в с. Долно Вършило - и двете на територията на Софийска епархия, за които обаче Софийският митрополит не е и чувал. Остава открит въпроса дали игумена на някой от двадесетте светогорски манастира е уведомен и е дал благословение за тези действия.

ДЕВЕТИ ВЪПРОС

Защо учите, че трябва да се кръстят деца, починали некръстени, когато 26-то правило на Картагенския събор директно забранява това: „Да не става невежеството на презвитерите причина да кръщават вече починали“?

ДЕСЕТИ ВЪПРОС

Вие много пъти заявявате, че новият руски паспорт е печат на антихриста, и който го вземе се „съчетава със сатаната и със системата му в един вид антикръщение“. Подобни неща Вие говорихте и за ЕГН, данъчните номера, ЕИК, медицинските застраховки, пенсионните и други карти. При това Вие и Вашите чеда имате задгранични паспорти, издадени от същата система, както и споменатите по-горе документи. Как се получава така, че вашите паспорти остават непричастни от сквернотата на антихристовата система, която издава всички тези документи, определени от Вас като „антихристови“? „Тече ли от един отвор на извора сладка и солена вода?“ (Иак. 3:11). Да не сте забравили, че „не може едно добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво, принася добри плодове“ (Мат. 7:18). Как е могло лошото дърво на антихристовата система да принесе добрия плод на вашите задгранични паспорти?

ЕДИНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Вие сте провъзгласили анатема дори на физически носители – чипове, карти и паспорти, като осквернени от антихристовата система. Защо парите, които Вие получавате в качеството на пожертвования и заплащания за „атонския корен“ от хора, имащи тези документи, и напечатани от същата система, която е изготвила тези документи, допускате за възможно да взимате, че и да живеете с тях? Защо не се отказвате от произведените от тази система пари и не ги анатемосате? Няма ли антихристът да ползва пари за установяване на своето влияние? Каква чудесна благодатна сила позволява парите да останат неосквернени от антихристова система? Защо покровът на тази благодатна сила се разпростира само върху парите и паспортите, които вие получавате, а не се разпростира например върху ЕГН, данъчните номера, ЕИК и прочее.

ДВАНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Вие много пъти публично сте призовавали хората да изгарят новите си руски документи за самоличност, които вие наричате масонски. При това вашият помощник йеромонах Онуфрий духовно „ръководи“ самочинно устроен женски „скит“ (т.нар. Иверско-Серафимова пустиня) в с.Большое Яшкино, Селижаровски район, Тверска област. И по думите на свидетели, „скитоначалничката“ монахиня Антония (Егорова) има руски паспорт. Също така, поне още една сестра по благословение на йером. Онуфрий има руски паспорт. Сестрите от този „скит“ казват, че според Вас и о. Онуфрий, макар и паспортите да са нещо „много лошо“, но заради общото благо на някои може да им се разреши да имат паспорти. Как да се обясни това, о. Рафаиле? Може би тези сестри, включително „скитоначалничката“ не са доразбрали нещата? Или йером. Онуфрий тайно от Вас благославя по негово усмотрение на някои да ползват руски паспорти? Или всичко това става с Ваше знание и благословение и Вие, изглежда, сте променили вашето мнение? Но защо тогава не кажете на всеослушание, че има такива случаи, когато приемането на новия паспорт не се явява „съчетание със сатаната и антикръщение“ и е допустимо за християните и дори за монаси?

ТРИНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Вашият помощник о. Онуфрий е публикувал текст, от който е видно, че Вие награждавате със званието „генералисимус“ А. Добычин и Г. Царев. Това е потвърдено от Вас по-късно и във видеозаписи. Кой Ви е упълномощил публично да раздавате званието генералисимус на Ваши приближени? Не е ли горда и несъобразена с монашеското смирение мисълта за това, че Вие имате право да удостоявате другите със звания?

Б.прев. Не можем да не направим паралел с някои самочинни награждавания със званието „архонт“, измислени и практикувани от понастоящем запретения от свещенослужение архим. Дионисий.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Защо разпространявате т.нар. „Руски символ на вярата“? Този текст, който в интернет е лъжливоприписван ту на св. Йоан Шанхайски, ту на Теодосий (Кашин), всъщност няма никакво отношение към тях, а в действителност е бил съставен през 1999 г. от разколника Ефрем (Красовски). От древността в Църквата като символ на вярата са назовавани текстове, в които „с немного думи се излага съвкупността от всички коренни догмати на Християнството“ (митр. Макарий (Булгаков). Така че от самото название „символ на вярата“ се подразбира догматическото значение на текста. След утвърждаване на Никео-Цариградския символ на вярата, в 7-ото правило на III Вселенски събор е установено: „на никого да не бъде позволено да произнася, или пише, или да излага друга вяра, освен определената от светите отци, в Никея града, със Светия Дух събрали се“. Затова дори и последващите Вселенски събори не са дръзвали да назовават своите вероопределения като „символ на вярата“ или по някакъв начин да допълват утвърдения по-рано символ. А ето, че в края на ХХ век лишеният от сан в РПЦЗ Ефрем (Красовски) е дръзнал да назове своя текст „руски символ на вярата“, и не само това, но и призовава руснаците да го четат „веднага след Никео-Цариградския“. В този текст на вида държавно устройство (в случая -монархията) се приписва догматическо, и по-точносотириологично значение - вярата в монархията се обвързва със „спасението на нашите души“. Това представлява привнасяне на ново учение, и попада под анатема от отците на VII-я Вселенски Събор: „Прибавящите каквото и да е учение към съборнатаЦърква… предаваме на анатема“. Освен това в този „символ“ е изложена явна лъжа: че като че ли „Православното Царско Самодържавие… е утвърдено за вечни времена за мир и благоденствие на Руското Отечество“. През 1917 г. е прекратено царското самодържавие в Русия, и дори само поради този факт то не може да бъде наричано „вечно“, съответно, става дума за насаждане не само на нов, но и на очевидно лъжовен догмат. Защо Вие и Вашите чеда разпространявате нов символ на вярата и нови, лъжовни догмати?

ПЕТНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Защо разпространявате лъжовни пророчества за това, че бъдещият руски цар ще бъде едновременно и патриарх? Та нали това е забранено от каноните, например 6-то апостолско правило гласи: „Епископът да не приема върху себе си светски задължения, а в противен случай да бъде низвергнат от свещения чин“. Съответно, такъв цар-патриарх би бил нарушител ипрезрител на каноните, и Вие, разпространявайки това лъжепророчество (а то е лъжовно, тъй като явно противоречи на апостолските правила), пропагандирате, че нарушаването на каноните на Църквата е нещо нормално и дори добро. Трябва да се отчете също, че и преп. Максим Изповедник директно и безстрашно е говорил, че царят не може да бъде свещенослужител и това е било едно от обвиненията против него от страна на еретиците.

ШЕСТНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Защо проповядвате ново учение за това, че от появата на бъдещия цар на Русия „ще се промени цялата вселена“? И го представяте като истина от Бога, осланяйки се на съмнително видение на един намиращ се под запрещение киевски свещеник? Променяла ли се е Вселената всеки път при възкачването на трона на миналите руски царе? Променяла ли се е тя от гръцки, български, сръбски, грузински и други православни монарси? Ако да, по какъв начин и кои светии учат на това? А ако от миналите не се е променяла, то защо ще се промени от бъдещия? И по какъв начин?

СЕДЕМНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

По Ваше благословение ли е публикувал Вашият помощник йером. Онуфрий (Стебелев-Веласкес) на сайта „Москва–Трети Рим“ текст, в който сред мъчениците, молещи се за нас, са упоменати откровени атеисти (Г. Трошев), а като съвременни „герои на Святая Русь“ лица, отрекли се от Христа и приели исляма (А. Ковтун), а също така и неоезичници, в това число подпалващи православни параклиси (В. Луконин)? Означава ли това, че Вие и Вашите събратя вярвате, че един атеист, независимо от своето отрицание на Бога, може не само да се спаси, но и да стане свети мъченик, а за герои могат да бъдат смятани отстъпилите от Христа? Ако йером. Онуфрий е публикувал това без Ваше знание, самочинно, защо досега не е принесъл публично извинение на православните, които е смутил със своя текст? Както и Вашият „генералисимус“ А. Добычин, предоставил текста? Защо мълчат дори и след като нееднократно публично са ги питали за тази публикация?

ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Какво е Вашето отношение към факта, че Вашите духовни чеда заплашват с физическа разправа тези, които се осмеляват да Ви критикуват? В частност, Вашият „генералисимус“ А. Добычин ме заплашваше, заплахи са получавали и други хора. По Ваше ли благословение правят това, одобрявате ли подобно поведение на Вашите духовни чеда?

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЪПРОС

На видеозаписите е запечатано как във Ваше присъствие Вашият помощник йером. Онуфрий (Стебелев-Веласкес) нарича „господар“някакъв човек, когото и Вие нееднократно споменавате като „бъдещия цар“ на Русия. Но до официалното възкачване на престола човек не може да бъде наричан господар. Защо по този начин нарушавате законите на Руската империя, установени от истински царе?

ДВАДЕСЕТИ ВЪПРОС

Вие заявихте, че сте дарили със звание „генералисимус“ А. Добычин в качеството на награда за неговата дейност в интернет. Той се явява редактор на сайта „Москва Трети Рим“. На този сайт регулярно се публикуват материали, съдържащи препратки към съмнителни автори-езотерици, реклама на йога и еретически материали (например проповядването на имебожническа ерес, осъдена преди революцията от две поместни Църкви и след революцията от светителите Тихон и Серафим (Соболев)). Тъй като редакцията на сайта редовно използва Вашия авторитет, разяснете, моля, действително ли сте съгласни с подобни материали и ги препоръчвате за четене на православните хора?


С нетърпение чакам Вашите отговори,
свещеник Георгий Максимов.

9 март 2018 г.

Към това писмо са се присъединили също:

  • Архимандрит Никанор (Мишков), игумен на Църногорски манастир „Свв. Козма и Дамян“, Българска Православна Църква
  • Протоиерей Максим Обухов, г. Москва
  • Протоиерей Виталий Рыбаков, г. Рязань
  • Протоиерей Александр Лухманов, с. Алакаевка
  • Иеромонах Корнилий (Колосков), респ. Адыгея
  • Иеромонах Михей (Шаповалов), Мордовия
  • Священник Алексий Сергеев, г. Пенза
  • Священник Андрей Барабаш, г. Курск
  • Священник Дионисий Моничев, г. Ставрополь
  • Священник Дионисий Осадчий, г. Брянск
  • Священник Георгий Молчанов, г. Можайск
  • Священник Андрей Нестеров, г. Луганск
  • Священник Сергий Доронченко, г. п. Нарткала
  • Священник Анатолий Слободчиков, г. Бежаницы
  • Священник Сергий Корельский, г. Архангельск
  • Священник Федор Сидоров, г. Москва
  • Священник Илия Точуков, г. Владивосток
  • Священник Алексий Морозов, г. Переславль-Залесский
  • Священник Александр Абдуллов, г. Сухой Лог
  • Cвященник Александр Гудовских, г.Азнакаево
  • Диакон Аркадий Кедров, г. Киров
  • Диакон Георгий Ключников, г. Москва
  • Диакон Николай Лавренов, г. Москва
  • Диакон Николай Лапин, г. Череповец
  • Монах Авксентий (Казаков)
  • Инок Афанасий (Рябчук)
  • Монахиня Елисавета (Горницкая)
  • Антонюк Александр Александрович
  • Шатёр Дмитрий Игоревич
  • Жуков Дмитрий Витальевич
  • Синильщиков Валерий Борисович
  • Чувилин Игорь Евгениевич
  • Кравченко Вячеслав Олегович
  • Фомичев Алексей Юрьевич
  • Мелинг Александр Андреевич
  • Антоневич Игорь Владимирович
  • Дворягина Светлана Алексеевна
  • Кузнецов Арсений Владимирович
  • Кочетков Назар Михайлович
  • Зайцев Михаил Александрович
  • Стекольников Александр Евгеньевич
  • Забелина Яна Андреевна
  • Скуратов Владимир Юрьевич
  • Дамер Андрей Николаевич
  • Кузнецова Елена Анатольевна
  • Новиков Вадим Геннадьевич
  • Жуков Денис Игоревич
  • Пищулин Александр Валентинович
  • Иванов Евгений Олегович
  • Алексеев Сергей Алексеевич
  • Соколов Артем Олегович
  • Бочкова Ольга Владимировна
  • Сапрунов Денис Викторович
  • Боронин Сергей Александрович
  • Кислякова Лира (Лариса) Валентиновна
  • Белянская Наталья Викторовна
  • Никонов Сергей Михайлович
  • Цветков Александр Владимирович
  • Расторгуев Александр Сергеевич
  • Прибыткин Владимир Анатольевич
  • Осипцова Евгения Александровна
  • Катамадзе Ирина Рубеновна, Грузинская Православная Церковь
  • Мельникова Элиза Владимировна
  • Левинская Наталья Юрьевна
  • Вербицки Ирина Поликарповна
  • Левко Анна Александровна
  • Морозов Алексей Сергеевич
  • Кузьменко Михаил Витальевич
  • Федосеев Алексей Игоревич
  • Митянин Владимир Леонидович
  • Ларин Александр Вадимович
  • Кротов Максим Вячеславович
  • Кириллина Анастасия Игоревна
  • Величко Анна Викторовна
  • Данильчук Константин Федорович
  • Погорелов Николай Геннадьевич
  • Чупрак Вадим Валентинович
  • Антонов Виталий Евгеньевич
  • Яшин Андрей Николаевич
  • Нестерова Ирина Викторовна
  • Плотарёва Юлия Анатольевна
  • Сиротинская Галина Викторовна
  • Костомаров Сергей Михайлович
  • Коробкин Вадим Николаевич
  • Стрельников Евгений Сергеевич
  • Логейко Татьяна Ивановна
  • Заякин Дмитрий Иванович
  • Иващук Владимир Дмитриевич
  • Карпина Галина Викторовна
  • Семенов Вячеслав Сергеевич
  • Слепнев Антоний Андреевич
  • Лихоткин Глеб Сергеевич
  • Плотарёва Юлия Анатольевна
  • Дашич Марк, Сербская Православная Церковь
  • Масюк Владислав Михайлович
  • Кипарисова Матрона Залялетдиновна
  • Ожерельева Елена Петровна
  • Шалобанова Марина Викторовна
  • Мизулин Андрей Сергеевич
  • Филин Дмитрий Николаевич
  • Кирилина Светлана Сергеевна
  • Варина Мария Евгеньевна
  • Гнып Александр Максимович
  • Мась Юлия Сергеевна
  • Бирюков Арсений Михайлович
  • Журавлев Антон Владимирович
  • Самонин Владимир Александрович
  • Русина Наталья Викторовна
  • Родин Николай Евгеньевич
  • Родионов Алексей Сергеевич
  • Артемьева Надежда Валерьевна
  • Кравченко Александр Александрович
  • Науменков Вячеслав Валентинович
  • Майсурадзе Михаил