Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
1044
Брой прегледи на статиите
940392

На 20 ноември в София се проведе симпозиум на тема “Обучението по Религия от I до XII клас в контекста на новите учебни програми на МОН”. Инициатор на форума бе Богословският факултет към СУ, в лицето на проф. д-р Божидар Андонов, професор по омилетика и религиозна педагогика от катедрата “Практическо богословие”. На форума присъстваха професори, представители на Министерството на науката и образованието, преподаватели във висши учебни заведения, експерти, сред които и членове на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, директори и  учители от цялата страна (повече от 120 човека). 

Целта на форума бе да се разяснят новите учебни програми на просветното министерство относно преподаването на СИП и ЗИП Религия, както и възможностите за получаване на допълнителна квалификация за учител по предмета “Религия”. Бяха обсъдени процедурите по избор на авторски колектив за съставянето и написването на учебници и учебни пособия по предмета “Религия”.След всички доклади се проведоха градивни дискусии, в които активно се включиха повечето от присъстващите.

Поставените въпроси предизвикаха оживена дискусия, която продължи и извън залата. Повдигнатите теми и споделеният опит даваха различни насоки, които спомагаха да се разгледа обучението по Религия в многостранни аспекти. Симпозиумът, продължил до късно следобед, бе официално закрит от проф. Андонов, който изрази надежда и отправи пожелания за успешна работа на всички институции в полза на българските деца и образование.

Разговарям с професора по религиозна педагогика и омилетика д-р Божидар Андонов, непосредствено след симпозиума. Отбелязвайки предизвиканото голямо внимание от страна на различни институции и обществени организации и последвалото оживено обсъждане на предмета “Религия” от различни специалисти и неспециалисти, му задавам въпроса:

Как решихте да организирате този симпозиум?

Поради нуждата, която времето наложи с повдигането отново на въпроса за религиозното образование. Проект на СУ ни даде възможността да се осъществи изследване в тази област. Затова решихме да се организира една дискусия за новите учебни програми и концепции за обучението по религия. Идеята бе да достигнем до повече училища в България, дори там, където няма РУО, до малките селища. Искахме да участват колкото се може повече директори и учители от различни училища.

Защо? Защото при една такава дискусия въпросите, залегнали в новите програми и тенденции, получават разяснение и тълкувание на достъпен език. Това помага на директорите и учителите, които искат да осъществят тази програма в своите училища, да влязат в съприкосновение с отговорните фактори в МОН, Църквата и Богословския факултет.

На този етап МОН преценява, че богословите не могат да отговорят адекватно с подготвени кадри за влизането на този предмет в училищата и излезе с предложение към нас: от богословските школи на Софийския и Великотърновския университет да се ангажираме да подготвим кадри за предмета “Религия ­ Православие”, а УниБИТ ­ за “Религия ­ Ислям”. Тоест да подпомогнем този процес, като предоставим за начало по 20 учители, които да заработят по новите учебни програми, докато се подготвят нужните кадри.

­ Това означава ли, че въпросът за религиозното образование в българското училище е отново актуален?

­ Категорично: да! Министърът одобри и даде да се изпълняват тези учебни програми. Наша отговорност е ние да ги изпълним със съдържание. Търсим учители и директори, които искат да работят за религиозното образование. Ние се съгласихме да има само определен брой преквалифицирани учители, тъй като това е приоритет на студентите-богослови, които се обучават в преподавателски профил и излизат от богословските школи. Ние желаем нашите бакалаври и магистри да са тези, които ще обучават в Православие българските деца.

­ Когато правихте организацията на форума, кои проявиха интерес? Вълнува ли се днес българският учител от религиозното възпитание на децата, респ. от предмета “Религия” в училище?

­ Веднага откликнаха МОН, Регионалните управления на образованието, директори и преподаватели по различни предмети, студентите от Софийския и Великотърновския Богословски факултет, дори кметове на малки селища. Предвидената цифра, около 50, значително се увеличи, което породи необходимостта на потърсим подходяща зала. Желание заявиха около 80 човека, а днес бройката надхвърли 120 човека.

Като човек, който дълги години се занимава с преподаване и религиозна педагогика, ми се иска тази протегната ръка на Министерството да я приемем. Никой, който работи по тези концепции, няма самочувствието, че прави тези програми съвършено. Затова е необходима дискусия. Аз съм част от комисията към Министерството, която работи в три направления. В нея влизат различни специалисти: богослови, педагози, философи и представители на др. християнски общности у нас.

­ Какво според Вас се случи днес на симпозиума? Постигна ли се очакваното?

­ Ние ясно и категорично заявихме, че има учебни програми по Религия. Ние можем и трябва да поемем ангажимент към реализиране на тези учебни програми.

На първо място: в подготовка на кадри за преподаване на предмета “Религия”. Второ: набеляза се как ние, професионалистите, можем да спомогнем за написването на учебни помагала. Аз съм убеден, че най-добрите помагала ще дойдат от практиката; разбира се, с помощта на преподавателите във висшите школи. Много е важно да има работещи учебници за учениците, помощни помагала за учителите и интерактивни средства ­ нагледни материали.

Тези три неща ще спомогнат за доброто преподаване и най-вече за доброто усвояване. Да не забравяме, че учебният процес е насочен към ученика, а не към учителя. Важно е посланието, което се отправя към детето всеки час по Религия, то да бъде ясно и да отговаря на неговите очаквания. Да дава отговори на това, което го вълнува, което го интересува и иска да научи повече.

­ На симпозиума се повдигнаха много въпроси, изказаха се различни мнения, чуха се интересни предложения. Какво Ви впечатли най-много?

­ За мен бяха много впечатляващи изказванията на представителите на Министерството на образованието. Те професионално защитиха позицията си, но най-вече законово се обосноваха кой какво може да прави в българското училище. Обясниха какви учебни помагала може да се съставят и прилагат. Много важно бе участието на Църквата, в лицето на Белоградчишки еп. Поликарп ­ викарий на Софийския митрополит. Винаги съм го казвал: религиозно обучение без Църква е градеж на пясъчна основа. Църквата трябва да е и в подготовката, и в реализацията.

­ Вие дълги години се занимавате с въпроса за религиозното образование. Според Вас каква форма на религиозно обучение е по-добра: в неделните училища към храмовете или в общообразователното училище?

­ И двете форми са много необходими. Важно е да съществува т. н. катехизически триъгълник ­ семейството, Църквата с катехизическите занимания и училището с религиозното образование. Когато този катехизически триъгълник започне нормално да функционира, тогава може да гледаме с оптимизъм към бъдещето. Ние знаем, днес семейството е претоварено от различни ангажименти и фактори, нямат време да научат своите деца на християнските ценности и идеали. В училище те изучават различни предмети, но не и такива за Христовото учение, което вече 2000 г. преобразява, променя човека, народите, нациите, обществата и държавите.

­ След проведения форум оптимист ли сте?

­ Да. Категорично. Щастлив съм, че в края на моята трудова дейност в Богословския факултет аз виждам проблясък в тунела. Това е мое голямо желание, тъй като произхождам от религиозно селище, сега гр. Ветрен (от него произхождат над 40 човека ­ свещеници и митрополити). Възпитан съм в Софийската духовна семинария и Духовната академия, специализирал съм в Германия, където се учих на религиозна педагогика. Подчертавам, че религиозната педагогика е научна дисциплина. Това, което прави обучението православно, католическо или протестантско, е съдържанието на учебниците и помагалата. Докато начинът на преподаване, методиката и възпитанието идват през XIX век, когато е сложено началото на религиозната педагогика. Моята мечта като богослов-педагог е да видя часа по Религия в общообразователното училище. Това е бъдещето и за нацията, и за народа.

Итервюто взе:  Весела Игнатова

За проведения симпозиум може да прочетет още на адрес:

В София се проведе симпозиум за религиозното образование и новите учебни програми по религия