Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
792
Брой прегледи на статиите
576384
Икона на всички български светииВ тоя ден – Неделя втора след Петдесетница – честваме Всички български светии.
Християнството поначало е универсално. Това ще рече, че то е предназначено за всички люде (Мат. 28:19), без разлика на расов, народностен или племенен произход. В Христа и за Христа няма юдеин, ни елин; няма роб, ни свободен; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28; Рим. 10:12). Църквата Христова е една и неделима, но въпреки това има отделни поместни църкви, например, в Йерусалим (Деян. 11:22), в Антиохия (Деян. 13:1), в Коринт (1Кор. 1:2), в Ефес, Смирна, Пергам, Филаделфия, Лаодикия и др. (Откр. 2:1, 8, 12; 3:1, 7, 14 и пр.). Има също и национални поместни църкви, каквито са например Българската, Руската, Румънската, Сръбската, Гръцката и др. Съществуването на отделни поместни национални църкви обаче не пречи на принципа на единството на Христовата църква, защото тия отделни църкви са само живи членове от Едната, свята, съборна и апостолска Христова църква. Те са като клонове на едно многоклонесто дърво.
Съществуването на отделни национални църкви се оправдава от обстоятелството, че Бог е осветил обособяването на човеците в отделни народи (Деян. 17:26) и че вземането под внимание на националните особености: език, обичаи, бит, местни географски, исторически и др. условия, е от естество да улесни мисията на Църквата - да води към спасение вярващите. И когато един проповедник например заговори на езика на своите сънародници, те по-лесно ще могат да го разберат. Или, когато духовният пастир сам произлиза от недрата на същия народ, когато знае неговото минало, неговите нрави, обичаи, неговите мъки и нужди, той най-лесно може да спечели сърцата и да доведе до спасение поверените му души.
Българската православна църква е една от най-древните поместни национални църкви. Ето вече 1100 години тя води нашия народ към духовен възход, към святост и спасение. В течение на изминалите единадесет века из недрата на българския народ са излезли голямо множество духовни великани. В лоното на родната ни Църква през това време просияха хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост: пророци, равноапостоли, благочестиви царе, светители, преподобни, мъченици и др. – знайни и незнайни, чиито имена са записани в Книгата на живота (Откр. 20:12). Те са ярките звезди върху небосклона на всебългарската святост; те са светлият облак, който благополучно води нашия народ през многовековния му исторически друм (Числ. 9:15-23). Те са облак свидетели за вярата в Господ Христос (Евр. 12:1), върху която е утвърдено битието на нашия народ.
Да споменем имената само на най-известните от тях. Мъченик Енравота-Боян, пострадал в тридесетте години на девети век. В своите предсмъртни минути той изрекъл знаменитите пророчески слова: ,,Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя, макар че сега вие мислите да я спрете, като ме убивате. На всяко място ще се издигне кръст и ще се построят църкви. Чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог и ще принасят жертва на животворящата Троица, а пък идолите и жертвениците и нечистите храмове ще бъдат унищожени и ще се превърнат в нищо, като да не са съществували“. Не минали и тридесет години, и тия пророчески думи се изпълнили – през 865 година целият български народ приел християнската вяра. Така св. Енравота-Боян бил не само мъченик, но и пророк, който предвъзвестил първите зари на новата вяра в българската земя.
Да споменем за св. равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, които чрез своето писмено и устно слово просветиха славянските народи със светлината на истинското богопознание. След тях се реди основоположникът на Българската православна църква - св. благоверен цар Борис-Михаил, следван от благочестивите царе: Петър, Давид и др. В сонма на всебългарската святост сияят образите на светители йерарси: светите Климент Охридски, Иларион Мъгленски, патриарх Евтимий Търновски, Софроний Врачански и др. Първият озари с учението си тогавашна Западна България; вторият ревностно се бори срещу ересите, които разяждат духовната снага на българския народ; третият се показа доблестен архипастир, готов да положи душата си за своето словесно стадо и просия в духовни подвизи и добродетелен живот; а четвъртият бе ярко светило в мрачната нощ на турското робство, като поучаваше на достъпен език своя народ в истините на вярата и страдаше заедно с него от изтезанията на поробителя.
От сонма на преподобните да споменем челника на българското монашество и покровителя на българския народ - св. преподобни Йоан Рилски, който със своя равноангелски живот угоди Богу, за което и Бог го прослави с нетление и чудотворство на светите му мощи. По пътя на преподобни Йоан тръгнаха и други ревнители на духовния живот и също просияха в святост. Такива бяха преподобните: Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, Петка Епиватска, Теодосий Търновски, Ромил Бдински, Козма Зографски, Димитрий Басарбовски, Паисий Хилендарски и др.
Украшение на Българската църква са и светите наши мъченици, пострадали за вярата в Христа в различни времена, но по-особено по време на турското робство. Тия герои на вярата предпочетоха небесното пред земното, мъките пред обещаваните им удоволствия, вечното блаженство пред временни изгоди и блага и затова бяха увенчани с мъченически венци. Към сонма на мъчениците са и светите Николай Софийски, Георги Нови и Георги Най-нови Софийски, Йоан Трапезунтски (Търновски), Игнатий Старозагорски, Онуфрий и Дамаскин Габровски, 26-те Зографски мъченици, св. Злата Мъгленска и още много други знайни и незнайни Христови воини от българския род. Всички те са наши небесни закрилници и наши молитвени ходатаи пред Бога.
Днес, като честваме светлата им памет, нека отправим към тях усърдна молитва - да закрилят от всяка беда своя единокръвен народ, за да преуспява той във вярата и любовта, в мир и благочестие. А ние, които ги почитаме с вяра, като имаме пред очи техния богоугоден живот, да подражаваме на светостта им и чрез техните молитви да постигнем като тях спасение в Господа. Амин!
 
Празникът на Всички български светии е установен от Св. Синод на Българската православна църква в заседанието му на 30 декември 1953 г., прот. № 34, § 1.
 
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011