Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
887
Брой прегледи на статиите
796931
Притча за разслабленияВ този ден – Неделя четвърта след Пасха – спомняме чудото е разслабления (парализирания), изцерен от Господ Иисус в Йерусалимската къпалня „Витезда“. Отредено е сега да правим този спомен, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, в годината преди Христовите страдания.
По това именно време Иисус възлязъл в Йерусалим и дошъл в къпалнята, наречена по еврейски Витезда, което ще рече „Дом на милосърдието“. Според разказа на св. евангелист Йоан тук имало пет притвора, препълнени е болни от най-различни болести: слепи, хроми, изсъхнали. Всички те чакали да се раздвижи водата. Защото ангел Господен периодично слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И по свидетелството на евангелиста, който от болните пръв успявал да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат.
Между многото болни тук имало и един човек, който бил парализиран от 38 години. Той чакал да се раздвижи водата, да влезе в нея и да получи изцеление, но при всеки случай, когато се раздвижвала водата, друг, по-подвижен от него, се хвърлял в къпалнята и се изцелявал. Минавайки прочее през тоя дом на човешкото страдание, но същевременно и дом на милосърдието, изпълненият с божествено състрадание Христос се спрял пред разслабления и го запитал дали иска да оздравее. Разслабленият потвърдил желанието си да оздравее, но се натъжил, че си няма човек, който да го хвърли в къпалнята, когато водата бъде раздвижена. Тогава Христос му казал да вземе одъра си и да ходи. Разслабленият веднага се почувствал здрав, станал, взел си одъра и се отправил за дома си. Този ден обаче било събота. А според закона на Моисей в събота не бивало да се върши никаква работа. Като видели изцерения да носи в съботен ден одъра си, юдеите го упрекнали, че нарушава закона, но оздравелият отговорил: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи“. Попитали го: „Кой е тоя човек?“ Изцереният обаче не можал да им каже Кой го е излекувал, понеже не Го познавал, а Иисус вече се бил оттеглил. След това обаче Христос го срещнал в храма и му казал: „Ето, ти оздравя. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Някои смятат, че този човек е същият оня, който ударил плесница на Христос, когато бил изправен на съд пред Каиафа. Предупреждението на Господ Иисус към изцерения – да не греши вече, за да не му се случи нещо по-лошо – иде да подскаже, че причините на болестите не са само външни, физически, но и духовни, породени от някой грях.
Когато юдеите узнали, че Христос е излекувал болния и му казал да вземе одъра си и да ходи, се изпълнили с ненавист към Господа и търсели случай да Го убият, задето нарушавал съботната почивка. И при други случаи, когато Христос бил обвиняван в нарушение на закона относно съботата, Той изтъквал истинския смисъл на закона, а именно, че съботата е за човека, а не човек за съботата, че в събота е позволено да се прави добро и че Син Човечески е Господар на съботата.
От историческата някогашна къпалня „Витезда“ при Овчи порти в Йерусалим сега са останали само развалини. Днес вече не слиза тук ангел Господен, за да раздвижи водата. Няма тук и чакащи болни. Това обаче не ще рече, че днес изобщо няма болни или че няма и Витезда. И болни има, и Витезда има. Новата Витезда е светата Църква Христова с нейните благодатни свети тайнства, и по-особено – тайнството Покаяние.
Спомняйки си на този ден евангелското събитие, станало някога при Витезда в Йерусалим, нека помним и предупредителните думи на Господ Иисус, отправени към излекувания разслаблен: „Ето, ти оздравя. Гледай да не грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Ако ли обаче сгрешим, нека не се отчайваме, а да се хвърлим в благодатните изцелителни води на духовната Витезда – тайнството Покаяние, за да получим изцеление. Божественият Лекар – милосърдният Господ Иисус и нам ще помогне, както някога помогна и на разслабления – ще ни изцери от нашите телесни и душевни болести и ще ни спаси. Нему слава вовеки! Амин!
 
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011