Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
1119
Брой прегледи на статиите
914960
Св. апостоли Петър и Павел - детайл от чудотворната икона от светогорския манастир Каракал
Небето и земята се надпреварват помежду си при сегашното тържество, посветено на паметта на св. първовърховни апостоли Петър и Павел. Небесните сили с почтителни гласове прославят възрастеното с Апостолски трудове учение, тъй като чрез Апостолите им е станало известно тайнството на Божието домостроителство, според както възклицава Павел: „многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез Църквата известна на началствата и властите небесни“ (Еф. 3:10). Човеците на земята се стараят да съставят достойна похвала в чест на първовърховните, с чиито трудове бе устроено тяхното спасение. Що е по-високо от Петра? Що е равно на Павла? Те и с думи, и с дела надминаха всяко небесно и земно създание. Облечени в тленно тяло, те се оказаха по-висши от Ангелите. Какво да кажем ние за похвала на тези земни и небесни наставници? Не намирам за похвала достойни слова за онези, които съставят похвалата на нашия човешки род, които обходиха земя и море, изтребиха самите корени на греха и в сърцата на неверните люде насадиха семената на благочестието. Петър – вожд на Апостолите, Павел – учител на вселената и съучастник на небесните сили. Петър – юзда за заслепените юдеи, Павел – наставник на езичниците… О, блажена двоице, която спечели за вярата душите на целия свят! Петър – начало на правата вяра, велик свещенодеец на Църквата, наставник на християните, съкровище на вишните сили... Павел – велик проповедник на истината, похвала на вселената, небесен човек и земен ангел, слава за Църквата, орел, литнал в небесата, лира на Светия Дух… оръдие на Господа, бодър Христов работник. Павел и Петър – впрегнати волове на Църквата, обработили прекрасната нива във вселената, мъкнали кръста вместо ярем... имали за остен благодатта на Светия Дух. Павел и Петър – църковни светила, които ежедневно просвещават Църквата, съкровищници на Духа, просветители на вселената, съсъди на благодатта, тълкуватели на Св. Троица, изяснители на Божието слово... Петър – храм Божий, Павел – уста Христова, лира на Духа, човек – три лакти на ръст, а пък достигнал до третото небе… привлякъл целия свят към Господа, изпълнил с Христовото благовестие всички страни – от Иерусалим и околностите му до Илирик (Рим. 15:19)... съсъд на Божествената благодат, изпратен от Самия Господ да понесе името Му по цялата вселена, проникнал до трето небе и влязъл в рая, стигнал до Христовия престол и чул „неизказани думи, които човек не може да изговори“ (2Кор. 12:4).
А за Петра какво да кажем? Светилник на вселената, чист гълъб, вожд на Апостолите, пламенен апостол с горящ дух, ангел и човек, посредник на благодатта, непоклатна скала на вярата, мастита мъдрост на Църквата, заслужил с чистотата си от Самия Господ да бъде наречен блажен, получил от Самия Христа ключовете на небесното Царство.
Вие надминавате в много Ангелските чинове! В какво именно? Сам Господ ви възхвалява, като казва: „вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14). Вие сте по-могъщи от царете, по-въздигнати от богаташите, по-силни от воините, по-мъдри от мъдреците и философите, по-красноречиви от ораторите, над вас напълно се оправдават думите: „нямаме нищо, а всичко притежаваме“ (2Кор.6:10). Вие укротявате еретиците, умъртвявате неразумните страсти на тялото, вие сте повалили легиони бесове, разорили сте езически капища, наследили сте небесни и земни обещания. На вас са били връчени дори самите ключове на Царството небесно, а тук на земята сте получили власт да свързвате и развързвате грехове. О, чудо на простите! О, премъдрост на невежите! Със сянката си Петър изцерявал парализирани и развързвал връзките на смъртта. Дрехите на Павла лекували недъзи и изгонвали бесове. А колко ли сте силни с могъществото на правия Дух сега, когато стоите пред Божия престол заедно с Майката на нашия Господ!... Стълбове на Църквата, велики светилници на вселената, които сте еднакви по добродетелност и надминавате цялото творение... Цялата земя под слънцето вие просветихте със своята проповед и понесохте безброй страдания за Църквата. Вие търпяхте затваряне в тъмници, оскърбяване от варвари и поругаване от иудеи, бяхте презирани от царе. При все че не можехте спокойно да си отдъхнете, вие не търсехте почивка от проповедническите си трудове. Макар и да не можехте поради тежестта на оковите да мръднете тялото си, вие с посланията си развързахте цялата вселена, свързана от греха. Вие обърнахте в бягство бесовски пълчища и цялата вселена изпълнихте с благодатта на Светия Дух. Вие разпръснахте мрака на заблудата, повалихте дързостта на бесовете, превърнахте в прах всяко лъжливо служение, изтръгнахте плевелите изсред пшеницата и със своите наставления пречистихте църковната нива.
Как да ви възблагодарим, задето толкова сте се потрудили за нас? Спомням си за тебе, Петре, и съм поразен. Изумен проливам сълзи, като съзерцавам твоите подвизи, Павле. Не намирам думи, какво да кажа, как да изобразя вашите страдания. Колко тъмници вие осветихте! Колко тъмнични пазачи последваха вашето учение! Колко вериги вие разкъсахте! Колко изкушения претърпяхте!... Колко оскърбления понесохте! Как носехте в себе си Христа! Как усладихте Църквата с вашата проповед! Устните ви са благословени, телата ви са обагрени с пролятата за Църквата кръв. Неотклонно във всичко вие подражавахте на Христа. „Вашият глас се носи по цялата земя и думите ви – до краищата на вселената“ (Пс. 18:5)... Подобни на вас не е имало нито преди вас, нито след вас. Кой би се осмелил да възвестява нещо вън от вашето предание и да си присвоява учително достойнство без вас? Вие умъдрихте всички наставници, вдъхновихте всички богослови, просветихте всички непросветени. Вашето търпение превъзмогна дори бавността на нашите сърца. То беше тъй велико, че вие желаехте сами да пострадате, но да придобиете целия свят за Христа. И тъй, с какво да ви се отплатим за всички тези блага, които сме получили от вас?
Днес е паметта на вашите подвизи, днес е празникът на вашето мъченичество заради Христа, днес ние всички тържествено почитаме вашите мощи. Радвай се, Петре, ти който вкуси от кръстното дърво и бе разпнат с главата надолу, като със самото си разпъване сякаш възлезе от земята на небето. Благословени са гвоздеите, които пронизаха твоето тяло...! Смело предаде ти душата си в ръцете на своя Господ, като добър и верен раб, работил на Господа и Неговата Църква с пълно усърдие и постоянство. А преблаженият Павел, когото никой не би могъл заслужено да възхвали, бе посечен с меч. Какъв меч можа да отсече тази глава... предмет на удивление за земните жители и повод за ужас на подземните? Кое място бе напоено от твоята кръв, чиито капки като мляко оросиха дрехата на твоя палач и дори варварската му душа усладиха повече от мед, като го обърнаха към вярата заедно с другарите му. Нека този меч бъде за нас като венец! Тридесет години се труди Апостолът за Господа с голямо усърдие и завърши своя земен път в благочестие, почина на 68-годишна възраст.
Ние, грешните, се обръщаме към вас с вашите собствени въззвания. Вие ни наставлявате – да се радваме винаги в Господа (Фил. 4:4), непрестанно да се молим (1Сол. 5:17) – изпълнете прочее тези свои обещания! Нали сам ти, Петре, се провикваш: „ще се постарая, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това“ (2Петр. 1:15)?
И тъй, блаженият Христов апостол Петър, родом от Витсаида Галилейска, където нашият Господ Иисус Христос бе извършил твърде много чудеса..., а блаженият Павел, родом от Тарс Киликийски, и двамата починаха във великия град – древния Рим, на 29-ия ден от месец юни, като бяха умъртвени при жестокия цар Нерон, и след много подвизи отидоха при своя Учител и Господ. Затова трябва и ние, възлюблени, с голямо усърдие да молим Царя на всички, Христа нашия Бог, да ни удостои по Своето човеколюбие да спазим верно преданията и наставленията на най-славните Апостоли, за да получим милост пред Неговия престол. Нека чрез Него и с Него да бъде слава на Бога Отца със всесветия, благия и животворящ Дух сега, всякога и във всички векове. Амин.
 
Текстът е със съкращения спрямо оригиналното слово на св. Иоан Златоуст, публикува се тук така, както е в списание „Духовна култура“, кн. 7-8, 1967 г.