Интервю

Ставрофорен иконом Мина Минчев е свещеник на Българската православна църква 40 години. През богатия си житейски път, изпъстрен с много превратности, той не се поколеба и остана верен на каноничната Църква. Положи много усилия за развитието на митрополитската катедрала “Св. Неделя“, която ръководеше близо 20 години. Въпреки тежкото му физическо състояние през последните години, той показа християнска самоотверженост и изрази на дело своя дълбоко осъзнат пастирски дълг.  Доверявайки се на Божия промисъл, до сетния си земен час неуморно работеше, като изпълняваше поетите отговорности.

Роден на 17.10.1955 г. той се престави в Господа на 26.11.2019 г. Опелото му бе извършено в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, за която толкова се погрижи и чието благолепие бе предвидил да се усъвършенства и след смъртта му. Доброто му сърдечно отношение към всички млади духовници, които са преминали на обучение в катедралата, го направи уважаван духовник, мъдър съветник и добър приятел, готов да се отзове по всяко време и за всяка нужда. Това бе засвидетелствано от многобройните дякони, свещеници и монаси, които го почетоха с присъствието си на неговото опело.

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

„Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена, разказа за БТА отец Димитър. „В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим, прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец”, поясни свещеникът. Църквата има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък, храмът е духовно средище и дом на Бога. „Св.Пантелеймон"  е напоен с болката на мнозина”, сподели духовникът.

Тази година столичният храм „Възнесение Господне“ навърши 10 години от освещаването си. Главен инициатор, организатор и основен дарител на храма е г-н Лъчезар Николов.
Разговаряме за мотивите, които са го подбудили да предприеме това нелеко начинание, за съпътстващите го трудности по извървяния път на храмостроителството, за моралните ценности и дарителството в България.

Как възникна идеята Ви за построяване на православен храм?

Идеята за построяването на храма дойде преди много години, още през 2000 г., но първите стъпки  към реализация започнаха през 2003 г.

Защо искахте точно храм да се построи, а не например социален дом, кухня?

Това започна много необичайно, по духовен призив от св. Йоан Рилски.

Иконом Иван ДинковХристос воскресе! На днешния празничен ден (24 май 2019 г. - точно една година преди опелото на интервюирания духовник - бел. ред.) се намираме в столичния храм “Рождество на св. Йоан Кръстител” в кв. Обеля, където разговаряме с неговия предстоятел иконом Иван Динков.
 
- Достопочтими отче, през идната седмица честваме празника на българската писменост и християнска просвета. На какво ни учат светите братя Кирил и Методий с мисионерското си дело?
- Светите равноапостолни братя Кирил и Методий ни учат преди всичко на вяра, на упование в Бога. Целият им живот е пример за това, всички техни трудове, мисии и дела са пропити от вярата им. Тя се е изразявала в техните писания, проповеди и в създаването азбука, с която на разбираем език да се молят нашите пра-прадеди, по думите на св. ап. Павел: “предпочитам да кажа пет думи разбрани”(1 Кор. 14:19) и да достигат до сърцето, а не да говоря на чужд език. Именно това Бог им внушава - както знаем и цялата азбука е внушена от Бога по чуден начин. Така и светите братя в името на Христа и любовта към своите съотечественици българи и славяни създават това средство, за да разбираме всичко, което се чете в Църквата, което се проповядва; да четем житията на светиите и богослужебните книги. Словото да достига не само до сърцето, но и до разума и да можем да го възприемаме по един наистина полезен начин, който да дава духовни плодове и да има спасителна сила.

Доц. д-р Павел Павлов. Снимка: Пламен Михайлов– Доц. д-р Павел Павлов, ще ни разкажете ли накратко какво се е случило по българските земи преди 150 години, през 1870 г.?

– Преди 150 години се възстановява Българската църква – такава, каквато сме имали още от Средновековието. До закриването на Българската архиепископия в Охрид през 1767 г. нашите предци, макар и в Османската империя и под робство, са живеели с усещането, че имат своя църковна институция – в югозападната част на българските земи, но продължител на средновековната българска традиция още от IX век да имаме самостойна църква.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, столичният митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“, съвместно с ресторант „KOTO“, организира социална кухня.

За първи път тя ще раздаде храна на 6 февруари от 12:00 часа. Председателят на храма и инициатор на добротворната инициатива - ик. Николай Нешков разказва за организирането на социалната кухня.

От 16 до 19 октомври в София гостува известният гръцки псалт - архимандрит Никодимос Каварнос. Той бе по покана на Софийска света митрополия и изнесе незабравим концерт в София по повод 74 годишнината от рождението на Българския патриарх Неофит. 

Концертът, който се състоя в столичния древен храм „Св. София“ успя да събере в храма многобройна и разнородна публика. Часове преди началото на концерта към старинната църква, посветена на Божията премъдрост заприиждаха десетки християни, които пътуваха от различни краища на страната. Специален гост бе височайшият рожденик - Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който в центъра на храма с внимание изслуша изпълненията.

Трудно може да се разбере как византийската (източно-църковна) музика може да събере толкова много почитатели в съвремието ни и още по-трудно би било да се опише преживяването от  концерт, с такова неповторимо изпълнение.

Повече от две десетилетия Варненска и Великопреславска света митрополия е организатор и гостоприемен домакин на Седмицата на православната книга - единствения православен форум за православна книжнина. През настоящата 2019 година, в края на месец септември в морската столица за пореден път се събраха автори, преводачи, издатели, духовници и почитатели на православната книга.

Един от редовните и активни участници в Седмицата е доц. д-р Мариян Стоядинов, преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет.

Повече от две десетилетия Варненска и Великопреславска света митрополия е организатор и гостоприемен домакин на Седмицата на православната книга - единствения православен форум за православна книжнина. През настоящата 2019 година, в края на месец септември в морската столица за пореден път се събраха автори, преводачи, издатели, духовници и почитатели на православната книга.

Тази година за втори пореден път бяха представени издания на фондацията "Наследство на Зографската Света обител", представени от нейния изпълнителен директор гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев.

Кога и защо е създадена Фондацията „Културно историческото наследство на Зографския манастир“?

Тя е създадена от братството на Зографската света обител, с решение на манастирския събор през 2016 г. Идеята на създаването на фондацията е да популяризира писменото и духовно наследство на Българския светогорски манастир. Обществото да има възможност да се ползва от съкровищницата на Зографската Света обител на Атон.

Основната цел на фондацията е да организира издателската дейност на манастира, но също и други такива, като например да помогне за обработването на целия манастирски архив, като го подреди и систематизира. Зографската Св. обител има огромен архив, който включва не само писмени ръкописни източници на старобългарски език, но и множество  документи от 11 в. до 20 в., като на този етап не всичко е обработено и достъпно.

В началото на месец август за десети пореден път бе осъществено поклонническото пътуване (пеша) от София до Рилския манастир, наречено "Рилският чудотворец". Юбилейният, поклоннически път, тази година съвпадна с навършването на 550 години от връщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител.

За първи път той бе извървян през 2010г. от петдесетина християни, които въоръжени с вяра и твърда решимост преминават по пътя на мощите на св. Йоан Рилски. Те прекосяват билото на три планини - Витоша, Верила и Рила, за да достигнат до Рилската св. обител, където се покоят мощите на Рилския чудотворец. Главни инициатори и организатори на духовния поход са Софийска св. митрополия, в лицето на  ставр. ик. Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм „Света София” и духовен надзорник на Софийска митрополия, и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", представен от доц. д-р Павел Павлов, със съдействието на ОП „Туризъм” към Столична община.