Интервю

Кристиан Попов е роден през 1991 г. в свещеническо семейство. Започва музикалното си образование на четиригодишна възраст, като учи пиано и солфеж. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През годините е хорист в мъжкия хор при софийския катедрален храм „Св. Неделя“, с диригент проф. Мирослав Попсавов. Участва във вокалния ансамбъл „The Gregorian voices“, Германия, който впоследствие и дирижира. От октомври 2015 г. е музикален директор на училищния мюзикъл при Американския колеж в София. От началото на 2016 г. е и диригент на Камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“.  В края на  2018 г. хорът за църковна музика отбеляза своя 50-ти юбилей с тържествен концерт в Зала "България" , ръковаден от младия диригент.

Какво е усещането да поемеш ръководството и музицирането на такъв хор като „Св. Йоан Кукузел –Ангелогласният“?

‒ Това е една огромна чест. Усещането, когато застанеш пред такива професионалисти, и самата отговорност, която носиш на гърба си е голяма. Усещането е уникално и несравнимо, тъй като самият факт, че хорът има такава история, носи в себе си голям заряд. Освен това, като се има предвид и музиката, която изпълнява, както и репертоара, начина на изпълнение, пренасянето на традицията, на истинската автентична църковна музика, и то точно тази, която е характерна за нашите земи, носи една уникалност и одухотвореност при всички случаи и огромен заряд. Особено когато се случи да концертираме, емоцията е неописуема. Респектът ми е както към състава, така и към музиката.

‒ Какво прави състава „Св. Йоан Кукузел“ уникален?

‒ Уникален го прави начинът, по който изпълнява произведенията, както и самият състав. Това се отнася както за изпълнителите, които са били отпреди това, при основаването му, така и до момента. Винаги съставът е поддържал високо качество на изпълнение и пренасяне на автентичната традиция за изпълнението на църковна музика. Те са образец на изпълнение, за да може слушателят, от любителска гледна точка или с цел опознаване на църковно-певческата традиция да получи точна представа за начина, по който трябва да се изпълняват този тип църковни песнопения, било то едногласни или многогласни.

Трябва ли певците, които участват в състава, да бъдат музикално подготвени?

Разбира се. При всички случаи. Това е заложено още при създаването на състава. Той винаги се е състоял от професионални певци. Хубавото е, че в състава присъстват винаги компетентни богослови. Не само добри певци вокално, но и с добри музикални познания; богослови, които са много наясно с материята, която изпълняват. Най-важното е, че всички певци са с отношение към църковната музика и духовния живот.

Имаме и тесни специалисти в изпълнението на конкретната музика и ние заедно подбираме репертоара, консултираме се помежду  си, за да може тези произведения да се изпълнят по най-правилния и автентичен начин.

‒ Какво имате предвид, като казвате тесни специалисти?

Имам предвид богослови, псалти, които се занимават и извън състава с църковна музика, изследвания и изпълнения.

Къде или по-точно в какво срещате най-голямата трудност при дирижирането на състава?

Не мога да кажа, че има трудност. В момента атмосферата в състава е много благоприятна, хората, с които работя, са изключително сърдечни  и отговорни в работата, която искам да свършат и абсолютно оценяват какво призвание трябва, за да си част от този състав. Радостта, която се вижда по лицата на хората след някой концерт или изява, те изпълва с положителни емоции. Дори да е имало някакво затруднение, то остава на заден план. Ние гледаме да се  фокусираме върху правилното и качествено изпълнение и радостта, която виждаме в публиката, е най-важното за нас.

Вие сте млад човек. Дирижирали сте различни състави и музика. Защо все пак поехте да се занимавате точно с църковна музика?

Още от малък съм закърмен с църковната музика и въобще с църковния живот. Както баща ми, така и двамата ми дядовци са свещеници. Аз от много, много малък съм израснал с църковната музика, имайки предвид, че баща ми дирижира и композира такава. Тя постоянно е звучала край мен. По Божия воля се случи така, че да ми предложат да приема поста главен диригент на състава и аз, разбира се, приех, защото имам отношение към религията, духовния живот, както и към църковната музика, която слушам от най-ранна детска възраст. Аз съм я изпълнявал и слушал.

Какво е посланието на църковната музика днес?

Нейната цел, когато се изпълнява, е тя да предизвика молитвено настроение у човека. Това е най-вече в църквата, по време на ежедневните богослужения. Много често тя се изпълнява от един човек, но може да бъде изнесена и на концертния подиум, за да може слушателят отново да се пренесе в тази мистика, одухотвореност на църковната музика и молитвата. На концертния подиум това може да се случи с професионални певци и да се получи максимално удовлетворение. Защото църковната музика няма аналог, като говорим за православната източна традиция. Емоциите, които изпитваш при едно правилно и красиво изпълнение, са несравними и не могат да се опишат с думи.

Все пак, как може накратко да се определи посланието на църковната музика?

Посланието на църковната музика е: одухотвореност, любов, единство.

Записахте вече диск с настоящия състав на хора…

Да, той е налице. Излезе и юбилейният компактдиск на хора, като в него са подбрани най-известните изпълнения от основаването на състава до днес. В него силно присъстват произведения на св. Йоан Кукузел, който е патрон на състава, както и многогласни, много красиви произведения. Дискът е много добро лице за този 50-годишен юбилей.

Имате ли емблематично произведение, което изпълнявате?

Като цяло репертоарът е изключително богат. Може би „Полиелей на българката“, „Хвалите Господа с небес“, териремите на св. Йоан Кукузел са от едногласните произведения, които са емблематични за състава, който носи неговото име, и присъстват в повечето концерти. Ние избираме репертоара според форума, на който ще участваме.

Откакто Вие сте диригент на хора, имате ли участия?

Много са. Не мога да кажа точно колко, но имахме пътувания в чужбина, бяхме гости на няколко фестивала, в Румъния, в Швейцария, Полша и в страната имахме много изяви.

Случи се така, че за празника на св. Димитър Солунски хорът влезе в една позабравена позиция ‒ участва в богослужението, а не както досега само на концерт. Получихме покана от село Брежани. Храмът се казва „Св. Димитър“ и заедно направихме една много тържествена, много красива служба. Така че хорът има много и различни изяви.

От музикална гледна точка  Вие какво предпочитате да дирижирате – монодийни песнопения или многогласни произведения?

Много хубав въпрос! Като професионалист, който е завършил Музикалната академия, а и съм се занимавал изключително много със светска музика, първосигнално бих казал –  четиригласни произведения, особено като имам такава палитра и красота на тембри, с които мога да играя, от гладна точка на професионалистите, които са в състава. Да, четиригласните произведения са ми любими. Обаче, когато започнах да работя много с едногласни, монодийни произведения, открих още повече тяхната красота и мога смело да кажа, че на състава изключително много му отиват. Това е и заложено в състава – изпълнението на тези едногласни песнопения.

Аз в момента съм изключително благодарен, защото мога да се задоволя с музициране, от една страна, на четиригласни произведения, а и от друга – на едногласни песнопения. Не може да се каже кое звучи по хубаво и по-приятно. Затова нашите концерти са разделени на две части, за да може да се представят максимално и двете традиции.

Какво си пожелавате като диригент?

На първо място ‒ здраве. Пожелавам си да се възвърне духовният живот в страната, и въобще в съвременното общество. За да може хората да открият светлината в сърцата си, да отключат любовта, която присъства във всеки един човек, но поради ежедневието или нещата, които го обкръжават, човек се затваря в себе си и тази светлина в него започва да намалява.

Защо си го пожелавам това като диригент? Защото хората, когато отключат тази светлина в себе си, те ще имат потребност да посещават концерти, да влизат в църквата, да се срещат с богатството на църковната музика. От тази гледна точка и ние ще имаме още по-голяма аудитория, на която ще може да покажем тази красота и богатството на църковните песнопения.

Чисто в професионален аспект какво си пожелавате?

Да има желание у хората да слушат повече хубава музика. Пожелавам си да не спира потокът от качествени певци и музиканти… Ние сме изключително талантлива нация, във всеки един аспект, не само за изкуството. Пожелавам си да имаме повече концерти, повече културни изяви. Както човек има потребност от вяра, така има и естетическа потребност. Защото културният живот още повече култивира и духовното израстване на нацията.

Според Вас какви качества трябва да има църковният певец?

На първо място, отношение към Църквата. Той трябва първо да осъзнава отговорността от това да си църковен певец. На второ място ‒ да разбира това, което пее, да може да го предаде максимално добре на слушателите, за да може да пресъздаде молитвеното настроение в храма, което всъщност е целта на хубавото пеене.

След това са музикалните качества. Всеки певец има различни качества. Така е както в музиката, така и във всички неща, свързани с изкуството, но с работа всичко може да се култивира. Един е по-музикален, по-талантлив, друг не чак толкова, но с работа всеки може да се подобри. Разбира се, трябва да има музикален слух и отношение към църковната музика ‒ това всъщност прави и разликата между певците. Някои са с по-сериозни и по-добри умения, качествени; но има и други, които нямат толкова качествени умения, но с работа върху личните умения може да се постигнат резултати. Но на първо място трябва да има отношение към Църквата и религията.

Трябват ли и нравствени качества?

Разбира се! Те са неизменни за всички, които присъстват като цяло в Църквата. Това са: любовта един към друг, светлина в душата и одухотвореността, която трябва да носиш като християнин. В крайна сметка хората, които участват в богослужението, са един пример за миряните, за обикновените хора, които пристъпват в храма да запалят свещичка и да се помолят за кратко, за тези, които идват и си отиват. Те са видимата част на духовния живот в църквата, както свещенството, така и хората, които изпълняват църковната музика, тъй като те са активни участници. Малко или много се взима пример от тях. При всички случаи те трябва да спазват  благоприличие и макар и непряко ‒ да го пренесат върху влизащите в храма хора.

Мислите ли, че църковни певци с добра музикална подготовка и с добър глас са изкушени от самолюбие и високомерие?

Всичко е много субективно, няма шаблон. Самият факт, че тук става дума за религия, за Църква, за духовен живот, това би трябвало да елиминира всякакъв вид собствена облага. Самият св. Йоан Кукузел е бил изключително изкусен изпълнител, най-добрият за времето си и при това най-смирен.

Би трябвало, когато се изпълнява църковна музика, да се мисли какво би донесло това на аудиторията, а личностният фактор да отсъства при всички случаи.

Възхищаваме се на добрите  гласове, на симбиозата между служащи духовници и хор. И поняга се улавяш, че се възхищаваш просто като на музикално изпълнение. Какво е нужно, за да проникне църковната музика дълбоко в душата?

От една страна, това е изборът на църковното    песнопение. Има композитори, които обличат с музика някой църковен текст, може би подходящ за Църквата. Като го разгледаш по-подробно, виждаш, че той не носи нужния характер за конкретния текст. Тогава би обърнал повече внимание на музиката, а не толкова на същината му. Църковната музика е богослужебен текст, който като се изпълнява музикално, трябва да подсили самия текст. Спазването на ритмиката, на ударенията в думите ще засилят въздействието и ще може да се разбере по правилен начин. Дали музиката е подходяща за храм, дали са спазени тези правила в текста, кулминацията, това са неща, които подсилват значението на самото песнопение.

Вие имате опит в дирижирането и на светски хорове, каква е разликата между изпълнението на светска и църковна музика?

При дирижирането на светска музика, ти изпитваш емоции, предизвикани от нейната красота, но тази одухотвореност, която има църковната музика, е уникална. Тя наистина те пренася в едно друго измерение, това на молитвата, на Бога, на общението с Него. Това е нещо, което не може да се постигне със светската музика.

Случвало ли Ви се е да попаднете под духовна емоция, докато дирижирате хора и да забравите, че го ръководите музикално?

‒ Няма как да се забрави този аспект, защото повечето от изявите са концертни. Там еднакво стоят както музикалното изпълнение и примерът, който се дава, така и църковната част. Като отиваш на църковен концерт, ти очакваш да се потопиш в духовната атмосфера, но очакваш и да чуеш добре изпълнено музикално произведение. Тази духовна идея за материята, с която се борави, е част от процеса, но не трябва да взима максимален връх, за да не остави музикалното изпълнение на заден план.

Бихте ли споделили какво си казахте с доц. Д. Димитров, когато приехте от него поста на гл. диригент?

Беше изключително емоционален момент както за него, така и за мен. За него – толкова години се е занимавал, изследвал, постигнал толкова успехи с този състав. Той си остава почетен диригент на хора и това няма да се промени, защото това е една признателност към него. Той ми пожела на добър час и делото да се продължи. Аз ще се постарая да оправдая това доверие.Откакто приех състава, мога да кажа, че не само няма спад, но и се развива. В хора има изключително благоприятна атмосфера, а това е много важно за състава, който изпълнява такъв вид музика. Наистина е призвание да си в такъв състав. Определено сме с добри чувства един към друг и желание за взаимопомощ при нужда.

Много благодаря за интервюто!

Интервюто взе:
Весела ИГНАТОВА

  Църковен вестник, бр. 18 / 2020

+++

Кристиан Попов е роден на 2 декември 1991 г. в София. Той е син на иконом Кирил и презвитера Мария Попови. Започва музикалното си образование на четири годишна възраст. Първоначално учи пиано и солфеж при Мариета Денева в читалище „Възраждане“ – София, а по-късно – в 41-во ОУ „Св. патриарх Евтимий“ при Петя Букурещлиева. Десет години е певец-солист на Детски хор „Пим-Пам“ с главен художествен ръководител проф. Борис Карадимчев.

            По време на гостуване при своя дядо ст. ик. Кръстан Вукашинов в Торонто – Канада през 1998 г. е постриган за четец – певец на БПЦ от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф. В началото на 2000-та година осемгодишният Кристиан получава специалната награда на организирания от Софийската св. митрополия конкурс „2000 години от Рождество Христово“ със специално написаната за него през 1999 г. песен „Иподякон“ по текст на Ирена Василева и музика на Петя Букурещлиева. Лично Българският патриарх Максим награждава малкия певец.Отрано той проявява и композиторските си заложби. През 2001 г. негова творба получава награда от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

През 2005 г. е приет за ученик в НМУ „Любомир Пипков“ – София, което завършва през 2010 г. със специалност „кларинет“ в класа на проф. Сава Димитров и сертификат за професионална квалификация. През 2010 г. е приет за студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, която завършва по-рано през 2014 г. с две специалности – магистър със специалност „хорово дирижиране“ в класовете на проф. Мирослав Попсавов (хорово дирижиране) и проф. Пламен Джуров (оркестрово дирижиране) и бакалавър със специалност „кларинет“ в класа на проф. Сава Димитров.

 От м. септември 2010 г. до м. юни 2011 г. е хорист в Професионалния смесен хор „Проф. Г. Димитров“ към НМА, а от м. юли 2011 г. и досега е хорист в мъжкия хор при Катедралния храм „Св. Неделя“ с диригент проф. протопсалт Мирослав Попсавов.

През 2012 – 2014 г. е диригент на вокалния ансамбъл „The Gregorian voices”, с който има много успешни концерти в Германия, Франция, Швейцария, Холандия, Белгия и др.

Като инструменталист и певец е лауреат на много конкурси. По време на обучението си в НМА дирижира голям брой хорови акапелни творби от български и чужди автори, кантатно-ораториални и оперни творби, както и симфонични произведения от различни епохи и стилове. Има занимания и с класическо пеене. Взима участие като солист в оперети и мюзикъли.

През 2014 г. пише и защитава дипломна работа с научен ръководител проф. Мирослав Попсавов на тема: „Характерни черти в хоровото творчество на протойерей Кирил Попов“. На дипломния концерт при завършване на НМА изработва и дирижира шеста част на „Ein Deutsches Requiem“ на Йоханес Брамс за солисти, хор, оркестър и орган.

През октомври 2015 г. е назначен на работа като диригент на хора и музикален директор на училищния мюзикъл при Американския колеж в София. От началото на 2016 г. има честта да стане новият диригент на световноизвестния мъжки Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“.            

Официалното поемане на диригенската палка от маестро доц. Димитър Димитров, който ръководеше хора през последните 50 години, бе в навечерието на големия християнски празник Петдесетница, 2016 г., и се състоя в старинния столичен храм „Св. София ‒ Премъдрост Божия“, на който присъства лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

           

          

Запис на предаването "Нощен Хоризонт" по Българското национално радио в първите часове на 14 септември 2020 г., с водеща Станислава Пирчева и гост на предаването протойерей Дилян Цветков, председател на столичния храм "Св. пророк Илия” в кв. "Княжево".

Ставрофорен иконом Мина Минчев е свещеник на Българската православна църква 40 години. През богатия си житейски път, изпъстрен с много превратности, той не се поколеба и остана верен на каноничната Църква. Положи много усилия за развитието на митрополитската катедрала “Св. Неделя“, която ръководеше близо 20 години. Въпреки тежкото му физическо състояние през последните години, той показа християнска самоотверженост и изрази на дело своя дълбоко осъзнат пастирски дълг.  Доверявайки се на Божия промисъл, до сетния си земен час неуморно работеше, като изпълняваше поетите отговорности.

Роден на 17.10.1955 г. той се престави в Господа на 26.11.2019 г. Опелото му бе извършено в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, за която толкова се погрижи и чието благолепие бе предвидил да се усъвършенства и след смъртта му. Доброто му сърдечно отношение към всички млади духовници, които са преминали на обучение в катедралата, го направи уважаван духовник, мъдър съветник и добър приятел, готов да се отзове по всяко време и за всяка нужда. Това бе засвидетелствано от многобройните дякони, свещеници и монаси, които го почетоха с присъствието си на неговото опело.

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

„Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена, разказа за БТА отец Димитър. „В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим, прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец”, поясни свещеникът. Църквата има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък, храмът е духовно средище и дом на Бога. „Св.Пантелеймон"  е напоен с болката на мнозина”, сподели духовникът.

Тази година столичният храм „Възнесение Господне“ навърши 10 години от освещаването си. Главен инициатор, организатор и основен дарител на храма е г-н Лъчезар Николов.
Разговаряме за мотивите, които са го подбудили да предприеме това нелеко начинание, за съпътстващите го трудности по извървяния път на храмостроителството, за моралните ценности и дарителството в България.

Как възникна идеята Ви за построяване на православен храм?

Идеята за построяването на храма дойде преди много години, още през 2000 г., но първите стъпки  към реализация започнаха през 2003 г.

Защо искахте точно храм да се построи, а не например социален дом, кухня?

Това започна много необичайно, по духовен призив от св. Йоан Рилски.

Иконом Иван ДинковХристос воскресе! На днешния празничен ден (24 май 2019 г. - точно една година преди опелото на интервюирания духовник - бел. ред.) се намираме в столичния храм “Рождество на св. Йоан Кръстител” в кв. Обеля, където разговаряме с неговия предстоятел иконом Иван Динков.
 
- Достопочтими отче, през идната седмица честваме празника на българската писменост и християнска просвета. На какво ни учат светите братя Кирил и Методий с мисионерското си дело?
- Светите равноапостолни братя Кирил и Методий ни учат преди всичко на вяра, на упование в Бога. Целият им живот е пример за това, всички техни трудове, мисии и дела са пропити от вярата им. Тя се е изразявала в техните писания, проповеди и в създаването азбука, с която на разбираем език да се молят нашите пра-прадеди, по думите на св. ап. Павел: “предпочитам да кажа пет думи разбрани”(1 Кор. 14:19) и да достигат до сърцето, а не да говоря на чужд език. Именно това Бог им внушава - както знаем и цялата азбука е внушена от Бога по чуден начин. Така и светите братя в името на Христа и любовта към своите съотечественици българи и славяни създават това средство, за да разбираме всичко, което се чете в Църквата, което се проповядва; да четем житията на светиите и богослужебните книги. Словото да достига не само до сърцето, но и до разума и да можем да го възприемаме по един наистина полезен начин, който да дава духовни плодове и да има спасителна сила.

Доц. д-р Павел Павлов. Снимка: Пламен Михайлов– Доц. д-р Павел Павлов, ще ни разкажете ли накратко какво се е случило по българските земи преди 150 години, през 1870 г.?

– Преди 150 години се възстановява Българската църква – такава, каквато сме имали още от Средновековието. До закриването на Българската архиепископия в Охрид през 1767 г. нашите предци, макар и в Османската империя и под робство, са живеели с усещането, че имат своя църковна институция – в югозападната част на българските земи, но продължител на средновековната българска традиция още от IX век да имаме самостойна църква.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, столичният митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“, съвместно с ресторант „KOTO“, организира социална кухня.

За първи път тя ще раздаде храна на 6 февруари от 12:00 часа. Председателят на храма и инициатор на добротворната инициатива - ик. Николай Нешков разказва за организирането на социалната кухня.

От 16 до 19 октомври в София гостува известният гръцки псалт - архимандрит Никодимос Каварнос. Той бе по покана на Софийска света митрополия и изнесе незабравим концерт в София по повод 74 годишнината от рождението на Българския патриарх Неофит. 

Концертът, който се състоя в столичния древен храм „Св. София“ успя да събере в храма многобройна и разнородна публика. Часове преди началото на концерта към старинната църква, посветена на Божията премъдрост заприиждаха десетки християни, които пътуваха от различни краища на страната. Специален гост бе височайшият рожденик - Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който в центъра на храма с внимание изслуша изпълненията.

Трудно може да се разбере как византийската (източно-църковна) музика може да събере толкова много почитатели в съвремието ни и още по-трудно би било да се опише преживяването от  концерт, с такова неповторимо изпълнение.

Повече от две десетилетия Варненска и Великопреславска света митрополия е организатор и гостоприемен домакин на Седмицата на православната книга - единствения православен форум за православна книжнина. През настоящата 2019 година, в края на месец септември в морската столица за пореден път се събраха автори, преводачи, издатели, духовници и почитатели на православната книга.

Един от редовните и активни участници в Седмицата е доц. д-р Мариян Стоядинов, преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет.