Интервю

На 64 години днес почина светогорският монах Епифаний Милопотамски, който е емблематична личност на Света гора. Повече от три десетилетия той е главен готвач на атонските монаси. През последните години той често посещаваше България като правеше представяне на светогорската кухня. Едно особено запомнящо за църковната общественост негово гостуване бе на 15-тото издание на Седмицата на православната книга в гр. Варна.

Самият той разказва, че е отива на Света гора на 18-годишна възраст. Заселва се през 1990 г. в Милопотамския скит, метох на Великата лавра, който бил западнал и изоставен, и заедно със своя събрат ­ монах Йоаким, се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. През 1992 г. двамата възраждат и вековна традиция ­ засаждат масиви лозя и правят изба за производство на вино от Атон със запазената марка “Милопотамос”. С благословение, виното започва да се ползва за свето Причастие и църковни нужди, но благодарение на отличните му качества се утвърждава и на международния пазар. С кулинарното си майсторство монах Епифаний допринася за славата на възстановения Милопотамски скит, а той става един от най-известните готвачи при приготвянето на храната за големите “панигири” ­ празниците на светогорските манастири. Случвало се е да готви за 2 000 души, за което са му помагали около тридесетина човека. Освен в Света Гора той е готвил по покана на гръцки общности в Париж, Германия, Италия, Испания, а през последните години и в  България.

Под ръководството на ик. Петър Христов за две години енорийско служение в столичния кв. „Орландовци“ се построява най-големият Енорийски център в Софийска епархия и се открива първата в България социална сладкарница „Малката къщичка“, която е специален проект на Федерацията за адаптирана физическа активност (ФАФА), единствената форма на социално подпомагане чрез спорт в България.

Иконом Петър Христов е завършил петгодишният курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет „Св. Климент Охридски“. Ръкоположен е за свещеник във Видинска епархия и вече 12 години е духовник на Българската православна църква. През 2018 г. преминава на служение в Софийска епархия и поема председателството на храмовете „Света Петка“ и „Св. вмчца Екатерина“ в столичния кв. „Орландовци“. За две години енорийско служение в столичния квартал, под неговото ръководство са основно възобновени храмовете и околохрамовото пространство и е построен голям Енорийски център, единствен по размерите и оформлението си в Софийска епархия.

Кристиан Попов е роден през 1991 г. в свещеническо семейство. Започва музикалното си образование на четиригодишна възраст, като учи пиано и солфеж. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През годините е хорист в мъжкия хор при софийския катедрален храм „Св. Неделя“, с диригент проф. Мирослав Попсавов. Участва във вокалния ансамбъл „The Gregorian voices“, Германия, който впоследствие и дирижира. От октомври 2015 г. е музикален директор на училищния мюзикъл при Американския колеж в София. От началото на 2016 г. е и диригент на Камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“.  В края на  2018 г. хорът за църковна музика отбеляза своя 50-ти юбилей с тържествен концерт в Зала "България" , ръковаден от младия диригент.

Какво е усещането да поемеш ръководството и музицирането на такъв хор като „Св. Йоан Кукузел –Ангелогласният“?

Запис на предаването "Нощен Хоризонт" по Българското национално радио в първите часове на 14 септември 2020 г., с водеща Станислава Пирчева и гост на предаването протойерей Дилян Цветков, председател на столичния храм "Св. пророк Илия” в кв. "Княжево".

Ставрофорен иконом Мина Минчев е свещеник на Българската православна църква 40 години. През богатия си житейски път, изпъстрен с много превратности, той не се поколеба и остана верен на каноничната Църква. Положи много усилия за развитието на митрополитската катедрала “Св. Неделя“, която ръководеше близо 20 години. Въпреки тежкото му физическо състояние през последните години, той показа християнска самоотверженост и изрази на дело своя дълбоко осъзнат пастирски дълг.  Доверявайки се на Божия промисъл, до сетния си земен час неуморно работеше, като изпълняваше поетите отговорности.

Роден на 17.10.1955 г. той се престави в Господа на 26.11.2019 г. Опелото му бе извършено в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, за която толкова се погрижи и чието благолепие бе предвидил да се усъвършенства и след смъртта му. Доброто му сърдечно отношение към всички млади духовници, които са преминали на обучение в катедралата, го направи уважаван духовник, мъдър съветник и добър приятел, готов да се отзове по всяко време и за всяка нужда. Това бе засвидетелствано от многобройните дякони, свещеници и монаси, които го почетоха с присъствието си на неговото опело.

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

„Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена, разказа за БТА отец Димитър. „В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим, прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец”, поясни свещеникът. Църквата има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък, храмът е духовно средище и дом на Бога. „Св.Пантелеймон"  е напоен с болката на мнозина”, сподели духовникът.

Тази година столичният храм „Възнесение Господне“ навърши 10 години от освещаването си. Главен инициатор, организатор и основен дарител на храма е г-н Лъчезар Николов.
Разговаряме за мотивите, които са го подбудили да предприеме това нелеко начинание, за съпътстващите го трудности по извървяния път на храмостроителството, за моралните ценности и дарителството в България.

Как възникна идеята Ви за построяване на православен храм?

Идеята за построяването на храма дойде преди много години, още през 2000 г., но първите стъпки  към реализация започнаха през 2003 г.

Защо искахте точно храм да се построи, а не например социален дом, кухня?

Това започна много необичайно, по духовен призив от св. Йоан Рилски.

Христос воскресе! На днешния празничен ден (24 май 2019 г. - точно една година преди опелото на интервюирания духовник - бел. ред.)се намираме в столичния храм “Рождество на св. Йоан Кръстител” в кв. Обеля, където разговаряме с неговия предстоятел иконом Иван Динков.

 

- Достопочтими отче, през идната седмица честваме празника на българската писменост и християнска просвета. На какво ни учат светите братя Кирил и Методий с мисионерското си дело?

- Светите равноапостолни братя Кирил и Методий ни учат преди всичко на вяра, на упование в Бога. Целият им живот е пример за това, всички техни трудове, мисии и дела са пропити от вярата им. Тя се е изразявала в техните писания, проповеди и в създаването азбука, с която на разбираем език да се молят нашите пра-прадеди, по думите на св. ап. Павел:“предпочитам да кажа пет думи разбрани”(1 Кор. 14:19) и да достигат до сърцето, а не да говоря на чужд език. Именно това Бог им внушава - както знаем и цялата азбука е внушена от Бога по чуден начин. Така и светите братя в името на Христа и любовта към своите съотечественици българи и славяни създават това средство, за да разбираме всичко, което се чете в Църквата, което се проповядва; да четем житията на светиите и богослужебните книги. Словото да достига не само до сърцето, но и до разума и да можем да го възприемаме по един наистина полезен начин, който да дава духовни плодове и да има спасителна сила.

– Доц. д-р Павел Павлов, ще ни разкажете ли накратко какво се е случило по българските земи преди 150 години, през 1870 г.?

– Преди 150 години се възстановява Българската църква – такава, каквато сме имали още от Средновековието. До закриването на Българската архиепископия в Охрид през 1767 г. нашите предци, макар и в Османската империя и под робство, са живеели с усещането, че имат своя църковна институция – в югозападната част на българските земи, но продължител на средновековната българска традиция още от IX век да имаме самостойна църква.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, столичният митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“, съвместно с ресторант „KOTO“, организира социална кухня.

За първи път тя ще раздаде храна на 6 февруари от 12:00 часа. Председателят на храма и инициатор на добротворната инициатива - ик. Николай Нешков разказва за организирането на социалната кухня.