Интервю

Професор Попсавов, Вие за първи път присъствате на Поморийския фестивал „Достойно есть“. Какви са впечатленията Ви от него?

На първо място, радвам се, че го има. Преди години е имало много фестивали и конкурси, но за съжаление, голяма част вече ги няма, а фестивалът „Достойно есть“ продължава да съществува и да се развива. Най- важното в този фестивал е духът на православието. Той е и международен, и православен! Той обединява в Бога нас, християните, чрез църковната православна музика, независимо от изпълнението.

В православието „всички едно сме в Христа“ (Гал. 3:28). Впечатлен съм от любовта и настроението, с което хористи и диригенти се отнесоха към т.нар. „сцена в църквата“ – солея в храма. Певците се нареждаха пред него и така се вписваха звуково и със сърцата си в този дух, за който говорим.

Радвам се на това, че св. Богородица, която е помощница на всички нас, помага невидимо и присъствено на този фестивал. Него ще го има и ще пребъде, защото тя - светата Дева, е началото на нашето спасение.

Празникът на св. братя Кирил и Методий е особено почитан в гр. Костинброд. Неслучайно храмът построен в центъра на селището и местното читалище се посветени на св. Братя. Миряните, които през последните двайсетина години се обединиха и постепенно въцърковиха от примера и наставленията на своя духовен пастир – ик. Дамян Делов, с радост всяка година очакват своя храмов празник. Извънредното положение през настоящата година не се отрази на техния ентусиазъм, а само на начина, по който те го изразиха.

Пандемичната обстановка само спомогна да се активизират по-младите енорияши и съвсем естествено да поемат духовната щафета от по-възрастните християни.

Изхождайки от духовната нужда на вярващите и желанието да се спазят изискванията за безопасност при създалата извънредна обстановка, тази година свещениците решиха да подкрепят многобройните миряни в Костинброд по необичаен досега начин – като бъде извършена автомобилна лития из града и бъдат поръсени със светена вода жителите на градаза духовно и телесно здраве, за премахване на всички вражески нападения.

По всеобщо съгласие най-подходящото време затова бе денят на светите Кирил и Методий, закрилници на града. Заради тази инициатива, празникът на св. равноапостоли бе още повече очакван. Той започна с празнична вечерна богослужба в навечерието на 10 май и премина в литийно автошествие, което обиколи целия град.

Вечернята бе отслужена от протойерей Методий Корчев, който понастоящем е председател на храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, но дълги години бе клиросен певец в Костинбродския храм. В края на богослужението отец Методий се обърна кратко към събралите се миряни като каза:

„Дай Боже по молитвите на св. братя Кирил и Методий да отстъпи от нашия град, от нашата енория всяка болест, всека омраза, всяка ненавист и да се всели благият всеопрощаващ Господ. Честит и благословен празник.“ – благопожела той.

Непосредствено преди вечернята бе извършено водоосвещение на голямо количество вода. Осветената вода бе сложена в подходящи съдове и качена на специално подготвен малък камион с открита платформа, на която бяха прикрепени  от двете страни хоругви.

Храмовите отци – ик. Дамян Делов и свещ. Николай Пешов се качиха в превозното средство подобаващо облечени с богослужебно одеяние и въоръжени с кръст и водосветна китка потеглиха на литийно шествие, което обиколи града от четирите му страни. Те бяха последвани от събраните в църквата хора, които със своите лични автомобили влязоха в литийна автоколона и ги следваха през цялото време.

Свещениците поздравяваха с пасхалния поздрав: „Христос воскресе!“ срещащите ги жители на града, някои от които с голяма радост и въодушевление отвръщаха на поздрава. Други се прекръстваха и покланяха на минаващата автолития, водена от иконата на св. братя, а някои неразбирайки какво се случва, с любопитство гледаха и питаха за това.
Краткото обяснение на отците, че това е за здраве и благополучие видимо ободряваше хората и те с готовност се приближаваха към камиона с платформата, за да бъдат и те поръсени със светена вода. Имаше и такива, които виждайки това необикновено шествие се включиха към автоколоната и продължиха с нея докрай.
Необикновено изживяване за всички участници бе това автошествие из енорията на Костинброд. Непринудените, неочаквани и очаквани срещи на духовниците с жителите на града бяха прекрасно духовно преживяване, което въодушеви и възрадва всички, които го видяха и осъзнаха.

В дните на пандемия, когато хората изпълниха препоръките на държавниците да си останат по домовете,духовните пастири на енорията, водени от любовта към паството и преклонението си  към св. братя Кирил и Методий, подкрепиха и ободриха със силата на църковната молитва енорията ия подпомогнаха в борбата срещу невидимите врагове.

Двучасовото автошествие из града мина неусетно за всички. Радостни и приповдигнати участниците се завърнаха в храма, където отец Дамян благодари на всички за тяхната сърцата съпричастност. Накрая той освети и бусовете, които се включиха в шествието, като отново им отправи благодарност и благопожелания.

Непосредствено след края на това необикновено преживяване разговаряме с ик. Дамян Делов, който вече 25 години е свещеник и обгрижва енорията на Костинброд.

Как все пак достигнахте до тази идея да направите литийно автошествие из града?

Още в началото на създалата се ситуация с коронавируса аз исках да организираме такава лития, защото мисля, че това е духовно полезно нещо. Такива литии се правят при подобни ситуации. Имахме известни различия с кмета по този въпрос, но  мисля, че храмовият празник е добър повод това да се осъществи.

Правена ли друг път такава лития?  

Никога досега. Може би преди 9.09.1944 г. да са правени поради суша или др. обстоятелства, но оттогава досега не е имало.

Как според Вас бе възприета тази лития от хората в Костинброд?

Вие всички го видяхте. Всички бяха приятно изненадани, а някои и въодушевени. Хората в града ни познават, изненадаха се, че минаваме край къщите им да ги поръсим със светена вода. Ние не сме го обявявали по целия град, а само на тези, които през последните дни идват в храма, с цел да не смутим някого. И всеки има избор – да се поръси или да „не забележи“ това, което правим.

Направи ми впечатление, че в храма на вечернята, а и после на литията имаше много млади хора?

Това е интересно. От началото на Великия пост и особено след обявяването на извънредното положение редовните енориаши - жени на ок. 70 г. спряха да идват. Не толкова от страх, колкото от това, че техните деца ги възпряха да идват на църква. Изведнъж се появиха нови хора, те не са нови за мен, аз съм общувал с тях, но не са били така активни. В тази връзка искам да отбележа, че при това необичайно положение, в храма по време на богослужения вярващите не са били по-малко от 50 човека. И те през целия период се причастяваха.

По лесно ли се работи с млади хора?

Определено. Защото по-възрастните вярващи са си изградили представата за Бога и вярата. Не казвам, че грешно са ги учили свещениците, но сигурно на са имали много време да се занимават.

Младите хора, подбудени от ситуацията с коронавируса започнаха да са интересуват, да питат, да обсъждат. Участват в богослужението и в живота на енорията. Ето пример: от началото на обявеното извънредно положение всеки ден по две жени, по тяхно договаряне идват в храма да го почистят и дезинфекцират, и ако нещо се наложи да го подредят. Такава помощ досега не съм имал. Аз двайсет години съм искал това да се случи - да започнат хората да приемат църквата като свое място, защото тя не е моя, тя е нашето общо дело за духовно възрастване и спасение. Ето колко е велик Господ! Само за миг, Той изпрати изпитание и тези, които са искрени във вярата намериха храма и го припознаха като своя грижа.

Какво обикновено казвате на хората, които са намерили пътя към храма. Как ги мотивирате  отново да дойдат в църквата?

Това което казвам е да свидетелствам за истината, казвам им Евангелските слова на св ап. Йоан, че Бог е Пътят, Истината и Животът. И без Него ние не можем да правим нищо. По Негово допущение се случва всичко в нашия живот и то за наше вразумение. Разказвам им за Адам и Ева, когато са би изгонени от рая и затова, че техният грях не се състои в откъсването на забранения плод, а в това че не са се покали за извършеното. Разказвам им за Ноевия ковчег, който е строен ок. 150 г. и всички са разбрали за него, и затова какво ще се случи, но никой не е променил живота си. По-късно жителите на Содом и Гомор са били предупредени да отстъпят от лошите си дела. Те също са знаели какво ще последва, но и те не са променили живота си, само ниневийците, при които е проповядвал св. пр. Йона. Той им е казал, че след 40 дни ще бъдат унищожени и хората са повярвали на това негово твърдение, и дори царят е разпоредил заедно с човеците и воловете, и овцете да постят три дни, и вода да не пият три дена, а хората да се молят и да се каят. Та са послушали и Господ ги опростил като не унищожил града. За тези неща започвам да им говоря и се опитвам даим показвам очевидни паралели с днешния ден и живот.

Как възприемат младите хора тези Ваши слова?

Замислят се… и отново се връщат в храма. Хората, които днес видяхте са част от тях.

От колко години сте енорийски свещеник в Костинброд? Промени ли се енорията през годините?

От 24 години съм в тази енория. Първите две години нямаше кой да влезе в храма. След пет години, в които ежедневно имаше богослужение, дойде една жена и учудено сподели, че не е знаела, че храмът въобще е отворен. Към 7-8-ата година започнаха да се раздвижват нещата.

Имам спомен за това, че тук имаше много езически ритуали по време на погребенията и много упорстваха да бъдат изпълнени. Сега какво е положението, има ли вече разбиране?

Нещата саразлични. Допитват се, възприемат и изпълняват. Съжалявам за това, че когато имах възможност да се съветвам с духовен старец, не бях способен да възприема това, което ми казваше. Бързах аз да обясня какво разбирам и как го възпримам. Сега, след като вече толкова години съм свещеник, ясно виждам, че не ние променяме човека, а Сам Господ. И имам много доказателства и примери, с които да докажа това. Не аз съм ги посъветвал правилно, а Господ им е открил това, което трябва. Затова сега говоря на всички да четат Писанието, св. отци на църквата и да се молят – и сутрин, и вечер.

Как съветвате вярващите да се молят сега по време на пандемията?

Сега ги съветвам към утринните и вечерните молитви да прибавятоще 26-и, 50-и и 90-и псалом.  Освен това по време на Великия пост започнахме всеки ден от 8:30 ч. да четем и Молебния канон на св. Богородица. Ние, с отец Николай го четем в храма, а всеки който има сили и желание - в дома си… Като духовник мога да кажа, че аз такъв Велик пост не съм преживявял досега.

С какво точно този Велик пост беше по-особен?

С това, че под влияние на тази пандемична обстановка, някак естествено беше да се води по-съсредоточен молитвен живот, който започваше от 6 часа сутринта, от пристигането ми в храма. Трябва да благодарим на Бога затова, което ни изпрати!

Мислите ли, че хората след тези два месеца, в които се наложи да си стоят по домовете, са се променили към по-добро?

Мисля, че Той ни даде възможност да се размислим. На когото Бог е докоснал сърцето и който си е отворил сърцето за Бог със сигурност си е направил равносметка и се поправя към по-добро.

Полезно ли е това, което ни се случва с върлуването на този коронавирус?

Винаги е полезно. Това, което Бог допуска, винаги е полезно. И трябва да Му благодарим не само за доброто, на което се радваме. Св. Николай Велимирович в една от своите книги за войната ни обяснява как всичко в живота ни се случва заради нас, не заради някой друг, а защото ние сме го предизвикали по някакъв начин. Няма значение от къде идва и кой го направил, ако го е направил този вирус. Бог го е допуснал и това винаги е в наша полза, може да бъде! Аз като свещеник винаги съм имал борби – това са борби за отстояване на истината и всички тях съм ги преживял със сърцето си. Когато аз се карам на някого, който не е постъпил правилно, аз го преживявам и цяла седмица се моля за него.

Не можете да си представите каква тишина настъпи по време на пандемията, какво се случи сега изведнъж... не може да се опише. Аз двадесет години се боря за това, а Господ само за един миг го подреди. Всички слушат какво им се казва и съм сигурен, че станаха по-устойчиво вярващи.

Българската църква не затвори врати за вярващите си. Как преминаха при Вас Великденските празници, които се смятаха за най-проблемни за разпространение на заразата?

Да, Църквата не затвори врати, но много кметове на местна почва направиха така, че желаещите да се черкуват да изпитват недобства. Сложиха такива мерки, с които  изплашиха хората. При нас мериха температурата на хората при входа, сложиха полиция, каято беше повече от вярващите, престрашили се да дойдат в храма. А на Великден имаше пожарна до храма, каквато никога досега не е имало навръх празника.

Все пак това е по-добрият вариант от възможността да се затворят църквите...

Разбира се, ние сме вярващи хора! Бог е истината! Спасението е в Църквата, та дори и да ни хване вирусът! Ще го преболедуваме или ако е Божия воля ще умрем. Не е страшна смъртта, а делата, които вършим. Това е страшното! Какво значи да затвориш църквата!? Там е спасението. Ако се зарази човек, той е виновен. Ние сме виновни, че ни се случват тези неща. Когато те сполетят  нещастия не трябва никога да обвиняваш други, ти си го предизвикал със своя живот, със своето поведение.

Как трябва да живее християнинът днес? Как трябва да бъдат съветвани да живеят младежите?

Както вчера, както днес, както утре - според  Христовите закони.Хората сме егоцентрични. Не мислим за спасението по никакъв начин. Трябва не да променяме Църквата, а ние да се променим спрямо Църквата.

Младите хора обикновено идват и искат Църквата да се модернизира като католическата, като протестанската, и да станем други. Църквата е такава, каквато е. Правилата са написани и в това е силата на Православието, в неговата неизменяемост. А глава на Православието е Христос. Аз не съм добър проповедник, затова чета на моите пасоми всяка неделя от Софронието, след което го обсъждаме. Последните проповеди, които са за 3-таи 4-та неделя след Пасха все едно, че са написани за днешната наша ситуация с коронавирус. Трябва да се прочетат от повече хора.

Все пак как да убедим един търсещ духовно човек, че в Православието е истината?

Това е път на самия човек и той сам трябва да стигне до това убеждение. Ние не можем, само Бог може. Ние може само да живеем по православному,да се опитваме да живеем безгрешно. Нашият живот трябва да бъде пример. Не само свещеникът, но и мирянинът. Който упорства в своето неразумие, за него ние не може да направим нищо. Само Бог може.

Виждам, че има строеж на голяма сграда край храма? Това енорийски център ли ще бъде?

Да, това ще бъде енорийски център, който съм си представял още когато дойдох тук.Предвиждаме да има кухня, дори имаме вече дарено кухненско обзавеждане и доброволец, който да готви. Всяка неделя ще има топъл обяд. Искаме да има място, където да се събираме и да говорим за важните неща в живота, да има място, където децата да играят и да се учат на православие, да усвояват различни умения в църковното изкуство.

Лесно ли се събират средства за построяването на такава сграда?

Да. Молиш се на Господ и Той ти праща необходимото. Имам такъв случай. Една вечер отивам да видя докъде е стигнал строежът.Майсторът ми казва: трябва ми още бетон. Аз възнегодувах, че не ми е казъл по-рано и че сега няма какво да направя. Отивам сутринта, както обикновено в храма и се моля. Много скоро след като приключихправилото, идва един човек и пита дали имаме нужда от бетон, тъй като вижда, че строежът расте. Аз му казах, че ни трябва за днес и той ни докара колкото ни трябваше. Друг път идва един мъж и пита трябват ли ни железа, тъй като разполагал с такива. И той подсигури необходимото за строежа... и много подобни случаи. Бог е велик и чудни са делата му!

Какво си пожелавате?

Бог да дава сили и разум, най-вече разум. Времената винаги са били лукави. Но сега са особено такива, а и ние много сме отстъпили.

Благодаря за този сърдечен разговор!

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК

Интервю и снимки: Весела Игнатова

Отец Кирил, какъв празник е Рождество Христово за нас, християните?

Голяма е радостта на всички християни по света от този празник. Радостта идва заради изкуплението от греха. Радост заради проповядваното и оставено на човеците Божествено учение. Радост заради Божествената любов към човешкия род, проявена чрез тайната на Боговъплъщението. Особена радост блика от чудния ангелски химн над Витлеем: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

Какво е значението на питката и бъдника на Бъдни вечер?

Денят преди Рождество Христово се чества като Малка Коледа, или Бъдни вечер, т. е. бдение. Бъдни вечер е последният от 40-дневните рождественски пости. Той е посветен на дома, огнището, но и на преселилите се във вечността наши предци – родственици, които също се считат за част от семейството.

Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. Това е дъбово или крушово дърво, което поддържа огънят през цялата нощ. Към подготовката на празника преди Бъдни вечер се отнася и украсяването на коледно дръвче (елха).

Ставрофорен иконов Кирил Попов от митрополската катедрала „Св. вмца Неделя“ разказва за празника Вход Господен в Йерусалим. 

Отец Кирил, какво събитие възпоменава Църквата на днешния ден?

Цялотоднешно богослужение, изразено в песнопения и евангелското четиво, мислено ни пренася повече от 2000 години назад в новозаветната история в свещения град Йерусалим и то не само като зрители, но и като участници в едно велико и паметно събитие. Днес Йерусалим посреща своя Цар и Месия. Днес Йерусалим приветства своя Спасител. „Благословен е Идещият в името Господне!“. Така пеем ние днес. Това е израз на човешката благодарност към Бога заради това, че изпраща своя Помазаник да помилва и спаси човека. Това е израз на любов към Господа Иисуса Христа. Множеството народ като чули, че Иисус идва в Йерусалим, излезли да прославят Този, Който извършил много чудеса, а скоро беше възкресил четиридневен мъртвец – Лазар. След своето възкресение Лазар е живял още 30 години. Това е първият епископ на остров Кипър. Тълпи народ дошли да прославят Този, чиято слава винаги е била правда, мир и любов. Този царствен вход в Йерусалим става дни преди празника Пасха. Иисус Христос идва в свещения град, за да празнува Своята последна Пасха. Той идва, за да се принесе в драговолна жертва за спасението на света. Той трябва да изпълни волята Божия, предсказана от древните пророци, че ще бъде разпнат, ще пролее кръвта Си, за да изкупи греха на човешкия род и го освободи от властта на тъмнината.

Отец Димитър, Вие вече седем години свещенодействате на територията на Софийска епархия. Защо решихте да поемете това служение на духовен пастир? Кое Ви подтикна да поемете кръста на православния духовник?

Да, както казахте клирик /свещеник/ съм на Софийска митрополия. Животът на всеки човек е изпълнен с търсене на истината и духовно израстване. От малък съм възпитаван в християнските добродетели от моето семейство. Първо от моята баба по майчина линия, после от моите родители. И аз, като всеки човек съм имал различни интереси. След като бях приет като студент в Богословския факултет на СУ вече знаех, че Бог ме e повел по този път и няма нищо по-естествено от това да отдам живота си на служение към Бога.

На 64 години днес почина светогорският монах Епифаний Милопотамски, който е емблематична личност на Света гора. Повече от три десетилетия той е главен готвач на атонските монаси. През последните години той често посещаваше България като правеше представяне на светогорската кухня. Едно особено запомнящо за църковната общественост негово гостуване бе на 15-тото издание на Седмицата на православната книга в гр. Варна.

Самият той разказва, че е отива на Света гора на 18-годишна възраст. Заселва се през 1990 г. в Милопотамския скит, метох на Великата лавра, който бил западнал и изоставен, и заедно със своя събрат ­ монах Йоаким, се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. През 1992 г. двамата възраждат и вековна традиция ­ засаждат масиви лозя и правят изба за производство на вино от Атон със запазената марка “Милопотамос”. С благословение, виното започва да се ползва за свето Причастие и църковни нужди, но благодарение на отличните му качества се утвърждава и на международния пазар. С кулинарното си майсторство монах Епифаний допринася за славата на възстановения Милопотамски скит, а той става един от най-известните готвачи при приготвянето на храната за големите “панигири” ­ празниците на светогорските манастири. Случвало се е да готви за 2 000 души, за което са му помагали около тридесетина човека. Освен в Света Гора той е готвил по покана на гръцки общности в Париж, Германия, Италия, Испания, а през последните години и в  България.

Под ръководството на ик. Петър Христов за две години енорийско служение в столичния кв. „Орландовци“ се построява най-големият Енорийски център в Софийска епархия и се открива първата в България социална сладкарница „Малката къщичка“, която е специален проект на Федерацията за адаптирана физическа активност (ФАФА), единствената форма на социално подпомагане чрез спорт в България.

Иконом Петър Христов е завършил петгодишният курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет „Св. Климент Охридски“. Ръкоположен е за свещеник във Видинска епархия и вече 12 години е духовник на Българската православна църква. През 2018 г. преминава на служение в Софийска епархия и поема председателството на храмовете „Света Петка“ и „Св. вмчца Екатерина“ в столичния кв. „Орландовци“. За две години енорийско служение в столичния квартал, под неговото ръководство са основно възобновени храмовете и околохрамовото пространство и е построен голям Енорийски център, единствен по размерите и оформлението си в Софийска епархия.

Кристиан Попов е роден през 1991 г. в свещеническо семейство. Започва музикалното си образование на четиригодишна възраст, като учи пиано и солфеж. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През годините е хорист в мъжкия хор при софийския катедрален храм „Св. Неделя“, с диригент проф. Мирослав Попсавов. Участва във вокалния ансамбъл „The Gregorian voices“, Германия, който впоследствие и дирижира. От октомври 2015 г. е музикален директор на училищния мюзикъл при Американския колеж в София. От началото на 2016 г. е и диригент на Камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“.  В края на  2018 г. хорът за църковна музика отбеляза своя 50-ти юбилей с тържествен концерт в Зала "България" , ръковаден от младия диригент.

Какво е усещането да поемеш ръководството и музицирането на такъв хор като „Св. Йоан Кукузел –Ангелогласният“?

Запис на предаването "Нощен Хоризонт" по Българското национално радио в първите часове на 14 септември 2020 г., с водеща Станислава Пирчева и гост на предаването протойерей Дилян Цветков, председател на столичния храм "Св. пророк Илия” в кв. "Княжево".

Ставрофорен иконом Мина Минчев е свещеник на Българската православна църква 40 години. През богатия си житейски път, изпъстрен с много превратности, той не се поколеба и остана верен на каноничната Църква. Положи много усилия за развитието на митрополитската катедрала “Св. Неделя“, която ръководеше близо 20 години. Въпреки тежкото му физическо състояние през последните години, той показа християнска самоотверженост и изрази на дело своя дълбоко осъзнат пастирски дълг.  Доверявайки се на Божия промисъл, до сетния си земен час неуморно работеше, като изпълняваше поетите отговорности.

Роден на 17.10.1955 г. той се престави в Господа на 26.11.2019 г. Опелото му бе извършено в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, за която толкова се погрижи и чието благолепие бе предвидил да се усъвършенства и след смъртта му. Доброто му сърдечно отношение към всички млади духовници, които са преминали на обучение в катедралата, го направи уважаван духовник, мъдър съветник и добър приятел, готов да се отзове по всяко време и за всяка нужда. Това бе засвидетелствано от многобройните дякони, свещеници и монаси, които го почетоха с присъствието си на неговото опело.