Църковната музика е песенен израз на душата, която копнее по Бога и търси Неговата благодатна помощ. Многовековното ѝ развитие и нейните класически образци са пример за сърдечна изповед и творческа всеотдайност от страна на композитори и изпълнители пред олтара на Бога. Като част от сакралните изкуства на Християнската Църква, наред с другите качества, които трябва да притежава, църковната музика трябва на първо място да бъде молитвена.

Самият Господ Иисус Христос ни е завещал молитвата като средство за борба с изкушенията и съблазните. „Тоя пък род – казва Спасителят – не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21). Светителят Йоан Златоуст казва за молитвата – „с нея диша душата, тя услажда живота, тя притъпява страданията, тя побратимява хората – тя готви вечността.”[1] Затова молитвеността е важно качество, което трябва да притежава църковната музика. Църковните песнопения трябва да издигат душите на вярващите към Небесното отечество. Една християнска сентенция гласи, че който пее – два пъти се моли.

Тъй като певецът пее от името на цялото богослужебно събрание (някога са пели всички присъстващи на служба християни, затова и в някои богослужебни книги срещу този, който отговаря на свещеническите възгласи, пише: народ), той трябва да е настроен молитвено, което състояние да предава и на участващите в светата служба.

Църковната музика трябва да наподобява ангелското славословие.От боговдъхновените страници на светата Библия разбираме, че ангелите непрестанно славословят Твореца. В книгата на св. пророк и цар Давид четем: „Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства” (Пс. 148:2). „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3) са думите, изпети от ангелите серафими и чути от пророк Исайя в чудно видение. Ангелите изпълняват и първото песнопение, огласило небето на Новия свят (светът след Рождество Христово): „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”(Лука 2:14).Затова и през епохата на преп. Йоан Кукузел „Ангелогласния”[2] и неговите последователи (13-15 в.) ангелското пеене е образец за съвършено музициране.

Служението на певеца трябва да отговаря на високото си предназначение да бъде посредник между земната и небесната реалност. Без молитвена настройка църковното пеене се превръща в обикновено концертно изпълнение, от което губи цялата църковна общност. Разбира се, за молитвеното въздействие на църковното пеене има значение и поднасянето му по подобаващ начин.Това включва правилна артикулация – начинът по който се изпълняват различните тонове, правилното и членоразделно произнасяне на думите в текста на песнопението.

Друго важно изискване, свързано с молитвеността на църковната музика, е изпълнението на певците да бъде в подходяща динамика (раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона). Динамиката в църковната музика не трябва да наподобява светското звучене и да разсейва богомолците, а да спомага за молитвеното настроение в храма. „Ако правилото за тихо и непресилено по тон пеене важи в светската музика, колко повече то трябва да се съблюдава в църковното богослужение…”[3] Цигуларят Вадим Репин[4] твърди, че властта на музиканта е в шепота, а не във вика.

„С какво трябва да се отличава църковното пеене от светското? Според мен, преди всичко с молитвения си характер. Богослужебното пеене трябва да се отличава с особена духовна проникновеност и да бъде максимално отдалечено от тези образци на концертна, светска музика, които все още често се изпълняват в нашите храмове.”[5] Това са думи от доклада на Волоколамския митрополит Иларион Алфеев[6], произнесен на 1 декември 2016 г. по време на Първия международен конгрес на регентите и хористите на Руската Православна Църква. „Пеенето по време на литургия – продължава митрополит Иларион – не трябва да отвлича молещите се от духовното участие в Тайната Господня Вечеря, възобновяване  на която се явява всяка Литургия, а, напротив, трябва да помага на вярващия да проникне в богослужебния дух, вътрешно да се подготви към приемането на Светите Христови Тайни.”[7] Трябва да признаем, че църковно-музикални явления от типа „отвличащи от богослужебния дух” са припознаваеми и в нашата родна църковна действителност. Ограничаването им би способствало за едно по-положително въздействие на църковната музика върху душите на молещите се, съобразено с благодатната православна храмова атмосфера.Между различните изкуства, намерили своето почетно място в храма, съществува вътрешна връзка. Така например отец Павел Флоренски[8] твърди, че звуците на органа „са непреносими в православното богослужение”, тъй като „подобна музика просто не може да се свърже в съзнанието ни с целия богослужебен стил, тя нарушава затвореното единство на богослужението…”[9].

Великият поет Пушкин в стихотворението си „Пророк” пресъздава сцена, в която Бог се обръща към Своя избраник-пророк с думите: „и волята ми разбери: със думи по вода и суша човешките сърца гори!” Църковните диригенти и певци са призвани да извършват служението си в подходяща „молитвена тоналност” и да подпомагат вярващите в устрема им към Небето. По думите на Русенския митрополит Неофит (сега Патриарх Български и митрополит Софийски): „Като неделима част от православното богослужение, църковното пеене е драгоценно богатство, осветено от Спасителя, и духовна красота, в които са отразени свещени трепети и стремления на човешката душа по пътя от земното към сферата на небесното.”[10] Църковното пеене е едновременно приоритет и отговорност. Осъзнато по този начин от изпълнителите му то би ги превърнало в такива, които тайнствено изобразяват херувимите и пеят на Животворящата Троица…(из Херувимската песен[11]).

 

Автор: Иво Борисов



[1] Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м.,1992, с. 30.

[2] От прозвището на Кукузел „Ангелогласния” идва името на цялата калофонна късновизантийска музика – Ангелогласие.

[3] Архимандрит Горазд. Богослужение и богослужебна дисциплина. С., 1959, с. 93.

[4] Вадим Репин е инструменталист от руски произход, един от най-добрите и известни цигулари в нашето съвремие.

[5] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html

[6] Митрополит Иларион е йерарх на Руската Православна Църква – богослов, патролог, църковен историк и композитор.

[7] http://www.bogoslov.ru/text/5150719/index.html

[8] Отец Павел Флоренски (1882-1937) е личност с разностранни интереси - богослов, религиозен философ, учен, поет. През 1937 г. е разстрелян в Соловецкия лагер.

[9] Флоренски, П. Иконостас. София, 1994, с. 73

[10] http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=church_music_tradition.xml

[11] Херувимската песен е песнопение от св. литургия, изпълнявано по време на извършването на Великия Вход. Съставянето на това песнопение се приписва на император Юстиниан Младши в 573 г. след Р. Хр. Текстът на песента на български език е: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, да отхвърлим сега всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”.