„Светията на затворниците”, „Ангел за блудните синове” - така наричат 85 годишния гръцки архимандрит Гервасий Раптопулос, който в продължение на 40 години неуморно обикаля затворите по цял свят и проповядва Христовото учение сред бедните и изоставените, като носи на мнозина свобода и надежда. 
Най-известният православен духовник сред лишените от свобода от цял свят е роден през 1931 г. в с. Емилиано, Гревена, Гърция. Дейността си започва на 5 март 1978г., Неделя Месопусна, когато чува евангелския текст за Страшния Съд, по време на богослужението в катедралния храм на митрополия Серес и Негрита: „....защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36). Тези евангелски думи го вдъхновяват и от този момент той усеща Господнето благословение и определя своята мисия - да служи на бедните и затворените. А денят, в който почувства призванието си - Месопусна неделя, става неофициално, а в последствие и официално - Ден на затворника.

Подкрепян от Божията благодат, както самият той свидетелства, през десетките години служение пътува от единия край на света до другия, за да се срещне с редица гръцки и чуждестранни престъпници и им помага да осъзнаят и променят начина си живот. Води огромна кореспонденция с бивши затворници, които му благодарят за придобиването на християнски мироглед, защото получават не само свобода от оковите, но и свободата в Христос.
Гръцкият архимандрит не само духовно обгрижва лишените от свобода, но оказва щедра финансова помощ на затворниците и техните семейства. Благодарение на усилията му осъдените получават дрехи, обувки, стоматологична и ортопедична грижа, известна финансова помощ, необходима за задоволяване на основни жизнени потребности. Неслучайно го наричат "свещеник на бедните" или "ангел", който винаги се отзовава. 
През годините на своето служение досега е посетил затворите в 90 страни и е освободил 15 500 нуждаещи се, като е използвал 5 милиона евро, събрани от дарители - правителствени организации и физически лица. Близо до гр. Солун, край градчето Касандра е изградил комплекс, където основаното от него православно братство: ”Св. Ксения”, работи и подпомага милосърдната му дейност. 
Работи като редактор на пет периодични издания и е автор на 55 книги.
Заради добротворческата му дейност, с която подпомага хиляди затворници през годините получава множества отличия:
През 1992г. е награден от Св. Синод на Еладската църква с диплом, а през 2001г. с най-голямото отличие на Църквата: Златен кръст със звезда. 
Получава Грамота /1996г./ и медал от Атинската академия /2001г./, Награда от Министерство на здравеопазването и социалните грижи /2001г./ , Диплом на Министерство на правосъдието /2006г./, Почетен плакет от Митрополия Диметриада /2002г./ и много други отличия.
За заслуги архимандрит Гервасий е награждаван и от други православни църкви: Полската, Сръбската и Руската, които му връчват почетни грамоти и ордени. 
През октомври 2012 г. той е номиниран за Нобелова награда за мир от Норвежката академия.

Архимандрит Гервасий: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!

С “ангела на затворниците” архимандрит Гервасий ме запознава един приятел богослов от съседна Гърция. Гостуваме на гръцкия духовник в основания от него общежитиен манастир, намиращ се в непосредствена близост до малкото градче Касандра, Северна Гърция. Видимо уморен, той ни приема усмихнат и с внимание дава благословията си, опитвайки се сякаш да прочете намеренията ни.

Вглеждам се в него и разбирам, че не мога да определя възрастта му. Слушам гласа му и усещам заливащо ме спокойствие и сигурност, които извират от баритоновия му тембър. Поглеждам към очите му и потъвам в ясните сини води, чиято дълбочина не мога да стигна.

Достолепен и мъдър, 85-годишният архимандрит седи на своето място в манастирския архондарик и проявява към нас своята благост и разположение. Обсипан с многобройни ангажименти, той изглежда така сякаш никой не може да го обезпокои, сякаш е извън времето и пространството.

Бавно и спокойно започва да разказва за началото на своята добротворческа дейност, свързана с лишените от свобода. За призванието, което почувствал след като чува евангелския текст на Месопустна неделя: “...странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:36).

­ Преди колко години започнахте тази дейност, която, както вече знаем, се е превърнала във Ваша мисия?

­ Вече близо 40 години обгрижвам затворници, бедни хора и семействата им. През годината посещавам всички гръцки затвори... Започнах да посещавам затворите заедно с други християни, които имаха желание да общуват и да се грижат за затворници. В началото към затворите тръгнахме изпълнили петнадесет автобуса, а сега достигнахме до осемдесет. Първоначално посещавахме земеделските затвори, където затворниците работят на полето, а и има достатъчно място за паркиране.

­ Какво правите там, как протича една Ваша среща в затвора?

­ Когато решим да посетим някой затвор, винаги отиваме поне с 3-4 автобуса. Събираме всички лишени от свобода на двора и провеждаме беседа, след което предоставяме на всеки затворник по един пакет (5-6 кг) с различни необходими неща. Навсякъде събеседваме и носим дарове. След преминаването на общата среща обикновено се срещам лично с най-големите престъпници в затвора или пък с някой, който държи да разговаря с мен насаме.

­ Как избирате къде да отидете?

­ Посещаваме всички затвори по списък. След като обходихме затворите в Гърция, започнахме да посещаваме затвори в Египет, Албания, България, Йордания, Болония, Америка, Украйна, Русия, Румъния...

­ Кой Ви помага в тази дейност?

­ Учредихме провославно сестринство на името на св. Ксения, чиято памет празнуваме на 24 януари. В него се включиха 20 сестри, които изцяло са се посветили на Бога, има и доброволки. Всички те живеят в общежитие, с обща трапезария и работа. С ръкоделие изработват различни неща и това, което припечелят, се събира в една обща каса за нуждите на братството, а то се грижи за всички ­ точно като в манастирите. Имаме храм и в него се служи ежедневно ­ утреня, литургия, вечерня, бдения. Всички, които са тук, живеят като монашестващи, въпреки че някои от тях нямат външния вид на такива.

­ Зная, че Вие сте освободили всички, които имат дребни престъпления, като плащате тяхната гаранция. Как подбирате хората, които да освободите?

­ Ако има наказание, което може да бъде откупено, ние откупуваме присъдата, така че да може затворникът да се прибере у дома и доколкото е възможно да се погрижи за домашните си. Защото повечето от дребните престъпления са направени от нужда. А според гръцкото законодателство, осъдените на 3 г. затвор могат да бъдат откупени. Ние се възползваме от това право, като помагаме най-вече на бедните затворници.

За тези 38 години, в които работим, сме освободили 15 500 човека от затвора. И гърци, и чужденци ­ от Египет, Русия, Полша, Турция, Африка, Америка, Австралия, Южна Корея и др. Като цяло, всички освободени досега са от 90 страни.

­ Поддържате ли контакт с освободените и със семействата им?

­ Да. Ако те си нямат никого, който да им помага, ние го правим. Помагаме на децата им за училище, а през ваканцията идват на лагери при нас, пращаме им хранителни продукти, опитваме се да им намерим подходяща работа, ако се наложи.

­ Разбрах, че организирате детски лагери. Къде и как са устроени?

­ Един от тях се намира в близкото ни градче Касандра. Разпростира се на 30 дка площ. Има построени големи сгради, медицински кабинети, градини, има площадки за спортуване, дом за свещеника, медицинските лица и личния състав. За лагерите се грижат сестрите, които са посветили живота си в служба на каузата. Лагерната смяна продължава 10 дни. В тях участват деца до студентска възраст. Децата плащат такса, а тези на затворниците, многодетните и всички в неравностойно положение не се задължават. Имаме семейства с по 15 деца, за които целогодишно се грижим. Безплатни са и за тези, които са от чужбина.

Досега при нас са летували деца от Румъния и Швеция. Около 400 са лагерниците всяка година. Смяната е от 100 деца, които разделяме на отряди, а за тях отговарят ръководители, които съблюдават за всичко.

­ Какъв е режимът ?

­ Режимът на лагерната смяна започва с молитва, закуска, изучаване на Свещеното Писание, работно занимание, обяд, занималня с разискване на общи теми, които лично ръководя.

­ Как успявате да финансирате толкова много дейности?!

­ Чрез помощта на много християни. Не познаваме лично всички дарители. Средствата се събират малко по малко. Досега не сме оставали без пари. Помагат ни и обществени организации.

­ Има ли други свещеници от Гръцката църква, които да Ви помагат в пряката работа?

­ Не конкретно по този начин. Когато отиваме някъде, винаги има свещеник от митрополията, който да извърши богослужението. Уникалното при нас е, че много християни съучастват в нашата дейност.

Ние не чакаме затворниците да дойдат при нас, а ние отиваме. Когато пътуваме, отиваме с хорове, изпълняваме църковни песнопения и религиозни песни ­ това внася силно настроение.

­ Знам, че срещата с Вас за мнозина се оказва цялостна промяна на живота. Коя от всички Ваши срещи досега е най-впечатляващата?

­ Посетих един грък, рецидивист, полицай по професия, който излежаваше присъдата си в Трансилвания, Румъния. Само там беше извършил няколко убийства. Много журналисти ме обвиняваха ­ откъде накъде ще посещавам един убиец. Отговорът ми беше чрез Христовата притча за загубилата се овца. На Пасха 2008 г. отидох да го посетя в затвора. Носех му различни книги за вярата. Всички ме разубеждаваха, че е опасен и че няма смисъл. Но аз настоявах и влязох в килията. Намерих го окован в железни вериги. А окован неподвижно за леглото е бил в продължение на две години. Дълго беседвахме и накрая го изповядах и причастих, въпреки тежките му престъпления. Пожела отново да дойда при него и през всичките дни, докато бях в Румъния, аз ходех в неговата килия и разговаряхме. Оттогава пази постните дни сряда и петък и спазва молитвено правило и църковните празници. Сега вече много се е променил. Има желание да стане монах на Атон...

­ Какво си пожелавате?

­ Искам да умра или изпълнявайки богослужебните си задължения, или на път за затвора.

­ Какво послание бихте отправили към днешните християни?

­ Това което съм приел като девиз: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!

Продължавам разговора с отец Гервасий за трудностите, за сложните ситуации, в които той е изпадал при многобройните си пътувания, за “тежките престъпници”, с които се е срещал и за разговорите му с тях. За вярата, която променя и за покаянието, което спасява; за това, че трябва да се потрудим “да обикнем онези, които не бяха обикнати”, както той сам казва в личната си ежедневна молитва.

Истинската цел на живота- ­ казва отец Гервасий ­ е нашето смирение. Чрез него придобиваме двойно и спасително освобождаване. При затворниците едното освобождение е от четирите стени на килията, а другото ­ от страстите, които са ги подтикнали да извършат престъплението”.

                                                                                                    Интервюто взе: Весела ИГНАТОВА

                                                                                                                                 ЦВ, бр. 4/2017г.