Печат

От 16 до 19 октомври в София гостува известният гръцки псалт - архимандрит Никодимос Каварнос. Той бе по покана на Софийска света митрополия и изнесе незабравим концерт в София по повод 74 годишнината от рождението на Българския патриарх Неофит. 

Концертът, който се състоя в столичния древен храм „Св. София“ успя да събере в храма многобройна и разнородна публика. Часове преди началото на концерта към старинната църква, посветена на Божията премъдрост заприиждаха десетки християни, които пътуваха от различни краища на страната. Специален гост бе височайшият рожденик - Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който в центъра на храма с внимание изслуша изпълненията.

Трудно може да се разбере как византийската (източно-църковна) музика може да събере толкова много почитатели в съвремието ни и още по-трудно би било да се опише преживяването от  концерт, с такова неповторимо изпълнение.

Отец Каварнос за пореден път показа, този път и на българската публика, как може да звучат и дълбоко да въздействат древните църковни песнопения, как може те да бъдат изпълнявани с помощта на съвременната техника и то така, духовно и изкусно, че да докоснат в дълбочина на сърцето.

Разговорям с отец Никодимос Каварнос, който даде своето специално интервю за Официалните български църковни медии.

Отец Никодим, благодарим Ви за този разговор! Знаем, че пеете от малък. В кой момент от живота си пожелахте да станете църковен певец?

Много благодаря за вашата любов и дадената ми възможност да поговорим днес, за да обсъдим някои неща за Бога, за музиката, за ценностите и целите в нашия живот. Правилно отбелязахте, че обичам музиката от дете, тъй като още от ранна възраст моите родители ме насочиха към тази музика и моят учител  пося доброто семе, което и покълна. Така се свързах с музиката от много малък. Не съм имал конкретно желание да ставам църковен певец, но понеже църковната музика е толкова красива не можах да й устоя, още повече когато навлязох по-дълбоко в тези богослужебни мелодии.

Как избрахте точно византийската музика ? Не се ли изкушавахте да станете светски изпълнител?

Когато от малък си свикнал с определен вид музика е трудно да се поддадеш на изкушението да се занимаваш с нещо друго. И честно да си кажа, нищо друго не ме вълнува така, както византийската източно-църковна музика. И не мога да си представя да изпълнявам друга музика. Когато пея, моето източно-църковно пение   се случва нещо, което трудно мога да опиша с думи. / В България се приема, че терминът византийска музика е неточен, затова се превежда като източно-църковно пение или източно-църковна музика – бел. ред./

 Каква е разликата между светската и църковната музика според Вас?

 Истината е, че няма толкова голяма разлика. Напротив, те имат много общо и голяма връзка помежду си.  Исторически е доказано, че до 19 век е съществувала  една единствена музика. Затова не бих могъл да кажа, че исторически има разлика между източно-църковната музика и светската музика на Византия. Това са две понятия, които се отъждествяват исторически. Ако се опитаме да проследим произхода на тези два вида музика през вековете, като се основаваме на връзката между древногръцката  музика и музиката от византийската епоха ще стигнем до извода, че те  произлизат от елинистичното и римското време и вървят в една и съща посока. Разбира се, ако говорим за източно-църковната музика в тесен смисъл, можем да отбележим, че тя е музика, която се отнася до църквата. Трябва обаче да посочим факта, че църковната музика използва ладовете на древногръцката музика. Давам един малък пример : Ладовете на древногръцката музика –фригийски, дорийски, лидийски и т.н. са свързани с осемте гласа на източно-църковната музика. Но трябва да отбележа, че действително между светската и църковната музика има една голяма разлика, която се е оформила през 20 век. Разликата се откроява в стиховете на тези два вида музика. Църковната музика използва поетични стихове за прослава на Бога и почитта към Него, докато в светската музика текстът обикновено разказва за чувствата на хората един към друг.

Всяко църковно изкуство има своето място, въздействие и послание в живота на вярващите. Каква според Вас е мисията на църковната музика?

Църковната музика е едно свещено  изкуство! Това свещено изкуство, обаче, не може да бъде самоцел. Тя се използва в рамките, които е определила църквата за богослужението и пастирското й дело. Съгласно Отците на Църквата мисионерският характер на църковната музика е свързан със следното: Може ли  музиката да облагороди  духовно човека и какво означава това? Тя успокоява ли страстите и намалява ли греховността на човека?

Имал съм много случки в живота си и съм виждал как тази музика намалява болката в някой човек, как създава едно невероятно равновесие в душата и тялото. Много пъти, когато съм чувствал вътрешен дискомфорт заради житейски трудности, съм си възвръщал спокойствието именно чрез византийската музика. Мисля, че тази музика е необходима в днешно време. Особено за децата и младежите тя е като балсам за тревогите, които преживяват в днешното смутно време. Когато човек изпадне в униние, тази музика може да го ободри. Ако имах възможност да общувам с деца, бих им говорил само чрез източно-църковната музика, защото само така мога действително да им създам приятни, благодатни  изживявания. Мисля,  че това се случи и на концерта в София.  Получи се един емоционален, духовен  празник  както за  децата и  младежите, така и за хората от всяка възраст. Чрез църковните песнопения общуваха с Бога, приемайки истинска духовна храна.

Какви качества трябва да има един музикален изпълнител, за да стане църковен певец. Добрият глас, музикалната подготовка най-важни ли са за добрия църковен певец?

Едно от най-важните качества, които трябва да притежава един църковен певец е страх Божий. Трябва да обича, да почита и да познава Бога. Мисля, че предпоставка, за да бъде човек добър певец са и богословските познания. Само ако действително човек знае кой е Христос, само тогава чрез действително и истинско познание може да стане добър църковен певец. Разбира се, задължителни са и музикалните познания и владеенето  на  църковния език, на който са написани богослужебните текстове.

Разбира се, без подготовка не можеш да придобиеш никакъв опит. Певецът трябва предварително да се подготвя преди пеене. Понякога се случва човек да обърка стиховете или мелодията на песнопението, но по-важно е да се внимава в точността на текста и да се предава поетичното слово с яснота. Много пъти съм чувал недобра артикулация от страна на певеца, когато изпяването на текста се замазва и се получава глухо и неясно звучене. Това от своя страна е голяма грешка, тъй като псалтът трябва да предава много чисто, точно и ясно богослужебния текст. Това е най-важното за паството, което участва в богослужебните последования. Затова е необходима голяма подготовка и познание.

При тази известна дарба, която имате на певец, как решихте да станете духовник? Имахте ли колебание в избора?

С този въпрос ми припомнихте за едно разпространено твърдение сред хората, че от всеки неуспял човек може да стане ако не друго, то поне свещеник. Не, това не е вярно! Едно семейство трябва да предложи на църквата най-доброто си дете за свещеник. Духовници трябва да стават най-важните, най-учените хора. Трябва да се допускат до свещения жертвеник само достойните, избраните. Само, когато имаш голямо дарование можеш да станеш свещеник. Щом придобиеш достатъчно познания за някоя от най-големите науки може да станеш свещеник. Когато си успял не само в този живот, но и в духовния живот е добре да станеш духовник. А аз недостойният, реших да стана духовник по Божия призив, защото търсех от Бога да придобия духовен опит. Посетих различни места по света, научих много неща, но опита, който ми даде свещеният жертвеник не мога да сравня с нищо. Това е най-голямото,  най-прекрасното и най-възвишеното дело - да бъдеш духовник.

Ако трябва да избирате дали отслужите света Литургия или да направите концерт с източно-църковна музика, който може да привлече хора към църквата, какво бихте избрали?

Най-важното нещо в живота ми, в живота на енорията и на митрополията, в която служа е литургичният живот. Цялата дейност, която извършвам – концерти, музикално изкуство и писане на книги, имат една обща цел - да водят всяко сърце и всяка душа към светата Литургия. Светата Литургия е най-великото и възвишено преживяване, което може да вкуси човек на земята.

Правили сте концерти по цял свят и в различни зали. Къде предпочитате да изпълнявате музиката - в църкви или  в концертни зали?

Нямам никакво предпочитание, дали концертът ще се осъществи в зала или в църква. Най-важното за мен е,  хората да се преобразяват духовно чрез църковната музика. Това  може да стане, ако те разтворят сърцата си и се настроят със спокоен дух да се насладят на това божествено изкуство. Ако някой, обаче, дойде на концерт без подходящата нагласа няма да получи удовлетворение и ще си отиде празен, без нищо. Който присъства на концерт и има доброто намерение да се облагороди и да приеме сила и благодат от Бога чрез църковната музика, тогава той ще си тръгне презареден духовно за много време. Все пак мисля, че концертните зали имат един недостатък. Те не са естественото място за изпълнението на източно-църковната музика.

Вие имате концерти  различни страни, които имат и различна култура, различни са и слушателите. Различава ли се публиката? От коя сте се впечатлили най-много?

Наистина съм пял на много и различни слушатели. Имам предвид хора, които говорят на различен език от езика на поетичния текст, който изпълнявам. Хора, които говорят само на български, само на румънски, на английски или на испански. И от тук идва голямата трудност, как ще говориш на тези хора, които не разбират твоя език. Въпреки това, обаче забелязвам как по време на концерт се получава едно общуване и синхрон с публиката, което не се базира на думи, а на опита от връзката със Самия Бог.

Имате ли наблюдения какво се случва със слушатели на църковна музика, които нямат православната вяра в истинския и единствения Бог Иисус Христос ?

По този въпрос имам известен опит. Бих искал да ви разкажа  един случай от личната ми кореспонденция. Лекар от Америка, който не е познал истинския Бог и принадлежи към друга религия ми довери една своя тайна, нещо което му се случва в живота. Той е хирург в известна клиника. В писмото, което ми пише отбелязва:

„Скъпи Никодиме, в  хирургичното отделение, където извършвам операции единствената музика, която звучи е византийската музика, в твое изпълнение. Аз не съм вярващ и не разбирам всичко това, което пееш. Но, не мога да обясня какво се случва по време на операция, защото  Божията сила действително ме направлява само тогава, когато слушам тази музика. И никога не оперирам, ако нямам твоята музика.”

Наистина тази случка ме шокира. Не знам как да го коментирам, но със сигурност Божията благодат помага на всеки човек по света.

Като човек с музикално и техническо образование, мислите ли  че е необходимо  да се използва съвременна техника за озвучаване на източно-църковната музика? 

Моето образование и квалификация ми позволяват да познавам добре използването на звука и картината. Разбира се, аудио-визуалната  техника може да помага за по-доброто представяне на източно-църковната музика. Звук, картина и източно-църковна музика, това  умело съчетание може да бъде използвано за повторно благовестие на света. Правилното използване на тази комбинация помага за по-широкото разпространение на истината.

Каква църковна музика се изпълнява в Гърция? Има ли различни стилове в отделните храмове на страната?

Източно-църковната музика е едно изкуство, което произхожда от нуждата на човека да общува с Бога и хората. Когато едно изкуство загине, тогава го затваряме в един музей и го разглеждаме. Нито го използваме, нито го докосваме. Източно-църковната музика, обаче, не е мъртва, но е жива и като едно жизнено дърво има корен, ражда листа и дава плодове. Нейният корен е преданието и без него дървото ще изсъхне и погине. Всеки сезон това дърво сменя старите листа и порастват нови т.е. постоянно идват нови хора и вземат соковете на преданието от корена на дървото и чрез фотосинтезата и Божията благодат оформят и дават нов вид на това дърво. Само когато се обновява дървото може да дава плод. Защото дърво без листа не може да дава плодове. Съществуват  различни предания на базата на един и същи корен. Трябва  всички да търсим и да открием стила, който ни приближава до Бога. Няма добър или лош стил. Има стил, който ни води към Бога и стил, който ни отдалечава. Човек трябва да намери това, което го води към Бога. Според думите на св. Василий Велики  е добре ”да ходим от цвят на цвят, за да събираме нектар” и от всяко предание и стил да вземем най-доброто.

Знаем, че в Гърция съществуват различни школи и начини за изпълнение на химните? Какво е вашето мнение за тези различни школи?

Да. Наистина е така. Има различни певчески школи и това е  яркото доказателство, че византийската музика е жива и актуална и съм сигурен, че Бог никога няма да допусне да загине.

Като изпълнител на византийска музика, смятате ли, че тя може да се хармонизира и това не влиза ли в противоречие с древната традиция?

Музиката е едно средство за общение с Бога. Разрешете ми да дам един нагледен  пример. Една отвертка може да извършва определена дейност - да развинтва и завинтва болтове. Има обаче много видове отвертки. Една е кръстата, друга е права, а трета многоъгълна, тип звезда. Всяка една от тях има своята употреба. Понякога е необходима една отвертка, друг път друга. Което означава, че понякога можеш да изпълняваш византийската музика без исон, друг път с един обикновен исон, а в трети случай с богат, пълен исон. Въздействието е различно, защото понякога пееш с радост, а друг път със свито сърце. Понякога възпяваш Богородица, друг път Разпнатия Христос, а друг път Възкръсналия Христос.Трябва да сте сигурни, че по един начин са пели през 10 век в църквите, по друг начин през 15 век и по съвсем различен  начин се пее през 21 век. Преданието не е статично, но се базира на един и същи корен. Когато говорим за древно предание трябва да уточним за кое предание става въпрос – през 10 век, през 14 век или през 21 век?

Чували сме, че в Гърция има манастири, в които по време на богослуженията не се използва исон. Например в манастира в Суроти, свети Паисий е забранил на монахините да изпълняват песнопенията с исон, тъй като, според него, той услаждал слуха и отдалечавал от молитвата. Съгласни ли сте с това твърдение?

За първи път чувам това твърдение. Слушал съм св. Паисий да пее. Велики старци и светии от Св. Гора са ми давали съвети за начина по който да пея. Със сигурност знам, че св. Паисий е смятал, че изкуството като цяло е следствие от първородния грях. Защото, ако не бяхме напуснали рая нямаше да имаме нужда от никаква форма на изкуство. Тъй като Бог създава всичко в рая много добро и напълно завършено, а изкуството от своя страна е измислено и създадено от хората и търпи постоянно развитие и промяна. Трябва да знаем, че изкуството до голяма степен смущава светиите. Затова, когато на певческото изкуството се отдава  твърде голямо значение, това смущава и св. Паисий. Той общуваше с Бога директно чрез сърдечната молитва, без помощта на никакво изкуство.

Известно е, че електронният исон е забранен да се използва в храма по време на богослужение със специално разпореждане на светия Синод на Гръцката Църква. Какво знаете за това?

Знам за тази забрана на Гръцката църква, както и на Вселенската Патриаршия. Когато един инструмент не се употребява по правилния начин, тогава църквата е в правото си да забрани неговата употреба. Но окръжното на св. Синод  завършва с думите, че ако се употребява правилно този инструмент, тогава не е нещо лошо.

Вие използвате електронен исон…..!?

За да ви обясня защо използвам  електронен исон, трябва да ви направя анализ на цялата теория на озвучаването, на хармоничните честоти, обединени около една основна честота, която определя тембъра на честотата - нотата. Тъй като това е дълга тема, няма да навлизам в детайли. Помислете, обаче,  как една нота - например „ла” звучи различно  изсвирено от цигулката и различно от тромпета, въпреки че се намират на една и съща честота. Причината, поради която използвам електронен исон е да обогатя нотата, така че да зазвучи небесно.

Кой е любимият ви глас от византийската музика?

Разбира се, всички гласове са ми любими, но имам слабост към първи глас. Затова и Отците са определили той да бъде първи в осмогласието.

А кое е любимото ви църковно песнопение?

Всички песнопения са ми любими, но това, което ме вдъхновява най-много е простотата на някои песнопения. Колкото е по-обикновено и разбираемо едно произведение, толкова повече влиза в душата и сърцето на човека. Ето ви пример за едно от най-обикновените и кратки песнопения – „Господи помилуй!”

Вие често изпълнявате Теререми. Какво бихте казали за произхода им?

Териремът е бил необходим на хората, за да създадат по-възвишено изкуство. Използвайки съгласните „т” или „н”, заедно с гласните звукове „а”, „е” и „и”. Има едно малко предание около Терирема, че някои монаси са чували ангели да пеят без да използват текст и някакъв конкретен език, но са използвали небесния език, който се е чувал като Те-ри-рем.

Имате ли специален режим, който спазвате, за да пазите гласа си чист и красив,  имате ли някакъв конкретен способ за запазването на гласа?

Не трябва да се злоупотребява с гласа. Гласът се поврежда, когато говориш дълго. Но най-важната рецепта за запазване на гласа е на хладно гърло да пием хладни напитки, а когато сме затоплили гласа – топли. Ако на хладно гърло пиеш топли напитки, си повреждаш гласа. Същото важи и за топлото гърло и хладните напитки. Най-полезното за гласа е мълчанието, още повече ако се придружава от непрестанна сърдечна молитва.

Като мирянин и по-късно като духовник сигурно сте имали чудеса на вярата във Вашия живот....Бихте ли споделили.

Има множество чудеса в моя живот. Най-голямото чудо за човека е да познава Бога, да знае, че не е господар на живота си, но живее благодарение на едно продължително чудо. И това чудо се нарича непрестанен нетварен дар. Аз действително живея живота си, като че ли наблюдавам една прекрасна гледка. Пред мене е един огромен водопад, който непрестанно тече и облива живота ми с дарове, които идват от нетварното към сътвореното. Това са сили, които идват даром и аз виждам, чувам и живея в този водопад на благодатта. Постоянно е пред мен и никой не може да ми отнеме това преживяване, затова мога да кажа, че съм щастлив.

И накрая, бих искала да Ви попитам какво знаете за българската църковно-певческа традиция?

В дните, когато се подготвях за това хубаво пътуване, прочетох нещичко за църковната музика в България. Действително около 1881 година тримата музикоучители и главно Хурмузий много са ви помогнали. Много дължим на Хурмузий, но и на цялата култура, която е дошла от Вселенската Патриаршия.

Много ви благодарим за интервюто, което ни дадохте!

И аз от своя страна благодаря на Светейшия Български Патриарх за възможността да представя концерт в прекрасния храм, посветен на Божията Премъдрост. Благодаря от сърце на Преосвещения епископ г-н Поликарп и на всички негови сътрудници, на скъпия г-н Иван Тупаров, на диригента на хора - отец Кирил, на хористите, на всички, които помогнаха за осъществяването на този концерт, зная, че са много. Благодаря и на моите възлюбени съработници - певците Яни и Йорго и озвучителя Йорго.

И накрая искам да изкажа топлите си благодарности към Атинския Архиепископ г-н Йероним за подкрепата и разрешението за това официално посещение. Разбира се, благодаря и на Високопреосвещения Митрополит на Фтиотида г-н Симеон. Нека Великият Бог винаги да ни пази под заслона на крилете Си!

 

Интервюто взе: Весела Игнатова

Превод от гръцки език: ставр.ик. Кирил Дидов