Печат

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

„Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена, разказа за БТА отец Димитър. „В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим, прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец”, поясни свещеникът. Църквата има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък, храмът е духовно средище и дом на Бога. „Св.Пантелеймон"  е напоен с болката на мнозина”, сподели духовникът.

„Сегашният казус е, че покрай предстоящото изграждане на южната дъга и връзката и с бул.“Цар Борис Трети“ нито възложителя, нито изпълнителя са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път съединяващ южната дъга с булеварда и в тази му част според проекта , който е публикуван на сайта на общината, пътят трябва да минава на около 1,50 от храма. Според същия този проект трябва да навлезнат още толкова, вътре в самия храм за да изпълнят изискванията от 3 метров тротоар и да влезнат от към безимената улица с окола 0,50 см. в храма. С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своето възражение, опасение и предложение, но отговор нямам. Опасенията ми са съвсем основателни, защото преминаването на път с такъв пътнико поток за който говорят експертите на общината ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите,а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП - олтарът и входът за храма са от към булеварда.  Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма,” поясни отец Димитър.

Следва цялото интервю:

 

   Въпрос: Отец  Димитър, от колко години служите в храма „Св. Пантелеймон“?

   Отговор: В княжевския храм „Св. Пантелеимон"  служа от 2014 г.

   Въпрос: Този храм е с изключителна история. Бихте ли ни разказали подробно кога и от кого е построен? Каква и историята на църквата?

  Отговор: Историята на тази света обител е наистина затрогваща и уникална. Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция и се преселели по различни страни. Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието "Кламар". Първоначално "Св. Пантелеймон" е домашна църква към Инвалидния дом в Княжево – мястото, където заживели руските воени инвалиди. По това време председател на Съюза на руските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската армия, кавалер на Георгиевския кръст. Той оставя трогателно описание на руските емигранти - инвалиди: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп..., но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест ... а в джоба си нямат нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите..." , гласи оригиналният текст. Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили под наем, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации, сред които е Руско-българският комитет под ръководството на митрополит Стефан. От април 1925 г. започнали да постъпват средства от Задграничния съюз на руските военни инвалиди в Париж. Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник  на благородството и християнското състрадание  на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена.

Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. А за инвалидите тя била жизнено необходима. Енориашите украсявали храма със собствените си ръце. Донесли семейните си икони и Библиите, с които не се разделили, докато скитали в търсене на убежище. Най-почитани в "Св. Пантелеймон" са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица

В "Св. Пантелеимон" идвал да служи архиепископ Серафим Соболев, който преди няколко години бе канонизиран за светец. Благодарение на своята активна дейност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на руските инвалиди остава най-мощната и дееспособна руска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя облик и храмът „Св.Пантелеимон": скромната камбанария била украсена с великолепна камбана, подарена от генерал Сизов през 1937 г. Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени, извършени в България след Втората световна война, храмът „Св.Пантелеимон" на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал.

Последната обитателка в Дома на руските емигранти от първата вълна - Прасковья Родионовна, e починала през 2012 г. на 90 г. Но потомците  на руските емигранти, както и българските миряни посещават храма до ден днешен, предвид, че в тази част на града има много малко храмове.

    Въпрос:  Доколкото ми е известно белогвардейците от царска Русия са били много благодарни на България за това, че ги е приела. Моят прадядо е един от тях. Каква е била ролята на руската емиграция в България?

   Отговор: Св. Ап. Павел в своето послание до Галатяни 3:26-28 казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.“ Ролята на руския народ в новата ни история е изключително голяма и важна. Имам в предвид за освобождаването ни от турско робство 1877-1878 г. Тук каквото и да кажем ще е малко, българският народ винаги ще бъде благодарен за тази саможертвена готовност на руския народ да помогне на поробените християни. По Божи промисъл същите тези наши освободители се оказват жертва на един безбожен режим 1917 г. и много от тях намират радушен прием във вече свободна България 1920-23г. Същата тази България, която няколко десетилетия по-рано са освободили. Когато идват в България руските белоемигранти намират радушен прием, вливат се в българското общество. Този интелектуален елит от князе, лекари, военни, духовници, учени, музиканти и т.н. внесли огромен заряд в развитието на науката, изкуството и културата в България. Аз, самият съм завършил в богословския факултет  към Софийския университет, първите преподаватели на който са били руски учени богослови: Поснов, Шавельский, Глубоковский. И храм Св. Пантелеймон, в който аз служа, се явява видимо връзка, въплъщение на нашите духовни връзки.

  Въпрос: В този храм е служил архиепископ Богучарски Серафим (Соболев), по настоящем вече Св. Серафим Богучарски Чудотворец Софийски. Какво знаете за времето, по което той е проповядвал тук, в този храм?

  Отговор: В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепскип Богучарски Серафим. През 2016 г. той беше прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец. Това е една забележителна личност надскокнала времето на болките и страданията превръщайки ги в радости прослава на Бога, утешавайки страдащите ни учи в добродетелите на християнската вяра. И да имаме духовната радост да кажем,че не просто е идвал при нас на служба, а е служел редовно в храма св. Литургия. Днес всеки знае за Св. Серафим, че помага с Божия помощ на нуждаещите се, но не всеки знае, че служил в нашия малък храм. Някои хора, незапознати с историята на нашият храм, считат, че храмът ни е малък, невзрачен,  без никаква архитектурна, културна и историческа стойност..., дай сега да го съборим. Да, ама това не е така и категорично не съм съгласен с такива твърдения. Този храм има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък храмът -  той е духовно средище и дом на Бога, когото мнозина са отхвърлили с лекота. Храмът „Св.Пантелеимон"  е напоен с болката на мнозина. Самата старинност в тази обител всява един невероятен душевен покой. Всяка икона, всяко кътче в този храм носи своята индивидуална история. Там стените говорят…. И всеки мирянин, посетил нашия храм се е връщал многократно, отново и отново за да се зареди с духа на старинността и уюта на тази малка, а всъщност толкова голяма и значима църква. Този храм има културно-историческо значение, той е част от нашата история, а това, че е действащ и пълен с миряни до днес показва неговата значимост.

  Въпрос: Известно ми е, че много светини са били точно в този храм, една от които Честнейшата Глава на св. Пантелеимон – един от най-почитаните светци в Православния свят.

 Отговор: Да, точно така. На 26 юли 2017г. в България пристигна изключително ценна светиня – Главата на св. Панталеимон – един от най-почитаните светци в Православния свят. Частици от мощите на св. Пантелеимон Лечителя се съхраняват в много християнски църкви и манастири по света, но най-голяма част от тях се намират на Света Гора, Атон. Главата на светеца се пази в едноименния Светогорски манастир „Свети Пантелеимон" и точно тогава атонски монаси начело с игумена донесоха светинята в България. Едва четири пъти тя е напускала пределите на Гърция – носена е за поклонение в Константинопол, във Влашко, два пъти в Русия и тогава, на 26 юли 2017 дойде у нас, за празника на св. Пантелеимон – 27 юли, за поклонение от вярващите християни. Заедно със светите мощи пристигна и копие на чудотворната икона на св. Панталеимон, която е била изографисана в манастира Ксенофонт на Света Гора. Братството на манастира дари тази икона на храм „Св. Панталеимон".

  Въпрос: Сега, когато вече първособствениците и строителите на този храм не са сред живите, на кого принадлежи самият храм по документи? Какъв е неговият  статут?

  Отговор: Храмът с прилежащата му постройка и земята под него могат и трябва да принадлежат само и единствено на Православната църква. Поне така казва законът за Вероизповеданията, защо той не е върнат на църквата, не питайте мен, а власт имащите. Същите тези хора с лекота са конфискували храма през 1945 г

Понастоящем храмът е общинска собственост, както и съседната сграда и земята под него, а по документи те се водят култови и религиозни сгради. Значи трябва да бъдат върнати на Православната църква, тя е законият им собственик. Считам, че е напълно основателно тази неправда от 1945 година да бъде  поправена. Време е храмът, с прилежащият й терен и съседната сграда, които се водят култови и религиозни сгради в кадастъра, да бъдат върнати на църквата.

  Въпрос: Отец  Димитър, въпреки уникалната историческа ценност, този храм е съпътстван от непрекъснати проблеми около него, сякаш  на някой му пречи. Преди години искаха неправомерно да го затворят за служби, сега какво се случва?

   Отговор: Да, както вече казах, храмът е преживял много, но той ще продължи да съществува и много след нас. Основан е през 1923 г. като храм за нуждите на руските военни инвалиди от гражданката война в Русия, той се превръща в дом на милосърдието и утехата, за онези които търсят Бога. Ала съдбата не е пожалела и него, през 1945 г. домът за военноинвалиди заедно с прилежащия храм „Св. Пантелеимон“ е конфискуван от държавата.

Питате ме на кого пречи храма. Пречи на онези, които не са запознати с историята на храма или на онези, които напълно съзнателно поставят материалните интереси над духовните, не разбирайки и не осъзнавайки, как вредят на собствената си душа!

Сега пречим на градоустройствения план, утре не знам на кого ще пречим. Бог да е милостив към нас и да ни дава сили, а на онези на които храмът пречи, дано Бог ги вразуми да чуят гласът на разума и съвестта!

Сегашният казус е такъв, че покрай предстоящото изграждане на южната дъга и връзката и с бул.“Цар Борис Трети“ нито възложителя, нито изпълнителя са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ сегашното локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път съединяващ южната дъга с булеварда. Точно в тази му част според проекта , който е публикуван на сайта на община, пътят трябва да минава на около 1,50 от храма. Според същия този проект трябва да навлезнат още толкова, вътре в самия храм за да изпълнят изискванията от 3 метров тротоар и да влезнат от към безимената улица с окола 0,50 см. в храма. С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своето възражение, опасение и предложение, но отговор  и до днес нямам, защото закона го позволява. Опасенията ми са съвсем основателни, тъй като преминаването на път с такъв пътнико поток за който говорят експертите на общината ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите, а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП - олтарът и входът за храма са от към булеварда.  Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма. Предложих отвеждащият път от околовръстна дъга и съединяващ се със бул.“Цар Борис Трети“ да става не след храма, а преди храма. Става въпрос за скъсяване на трасето с 50 метра за да спасим църквата.

   Въпрос: Искате да кажете, че  проектът  ще мине през олтара за да се направи тротоар???

  Отговор: Да, точно това искам да кажа, ако се изпълни този „идеен проект”, който е абсолютно недомислен и безумен! Според схемата тротоарът минава през олтара. За това, прилагам схемата към нашето интервю.

  Въпрос: Отец Димитър, какво трябва да се направи според вас, какви са начините да не се допусне разрушаването на тази историческа Света Обител?

  Отговор: Политическа отговорност , трезвеност, разум и Богомислие.

   Въпрос: И в края на нашето интервю, какъв е Вашия апел към управниците и обществеността?

  Отговор: Бог да ги вразумява. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива; понеже каквото посее човек това ще и да пожъне“/ Галатяни 6:7/.

За спасението на храма и против този не обмислен проект в тази част, а именно пътя свързващ булевардите „Н. Петков“ и „Цар Борис Трети“, бе организиран протест от живущите в квартала и Сдружение за Княжево. Потърпевши от това ще бъдат живеещите на бул. „Цар Борис Трети“, които ще бъдат подложени на голям шум, замърсяване и опасност от повишаване на ПТП като последица от увеличения трафик според новия проект. Този протест е напълно основателен и справедлив, без, подчертавам, никакви политически замисли, а с една единствена цел – спасението на една историческа светиня, на един изключително значим храм както за район Витоша, квартал Княжево, така и за цялата  християнска общност. На нашия храм има паметна плоча оставена като наследство от неговите създатели – руските емигранти, като завет  за идните поколение. На нея е написано : "НЕ В СИЛЕ БОГ, А В ПРАВДЕ!"

Бог да благослови Вас и вашите читатели. Амин!

 

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, БТА

Източник: Руска Православна Църква в София

http://svetipanteleimon.bg/