Печат

Отец Кирил, какъв празник е Рождество Христово за нас, християните?

Голяма е радостта на всички християни по света от този празник. Радостта идва заради изкуплението от греха. Радост заради проповядваното и оставено на човеците Божествено учение. Радост заради Божествената любов към човешкия род, проявена чрез тайната на Боговъплъщението. Особена радост блика от чудния ангелски химн над Витлеем: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

Какво е значението на питката и бъдника на Бъдни вечер?

Денят преди Рождество Христово се чества като Малка Коледа, или Бъдни вечер, т. е. бдение. Бъдни вечер е последният от 40-дневните рождественски пости. Той е посветен на дома, огнището, но и на преселилите се във вечността наши предци – родственици, които също се считат за част от семейството.

Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. Това е дъбово или крушово дърво, което поддържа огънят през цялата нощ. Към подготовката на празника преди Бъдни вечер се отнася и украсяването на коледно дръвче (елха).

На много места у нас вечерята се подрежда не на маса, а на пода върху слама (където има) и месали в спомен на Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът. Трапезата е отрупана само с постни ястия. Изобилието тук се асоциира в съзнанието на българина с бъдещото плодородие от всичко, сложено на трапезата. На нея задължително трябва да има прясно изпечен кръгъл хляб – боговица, или коледник със замесена в него пара. Тази монета символизира златото, което било принесено на Иисуса Христа от мъдреците. Традиционните ястия през тази вечер са: сарми (символизират пелените), варен фасул, пълнени чушки, лук, чесън, ябълки, тиквеник, ошав, мед, орехи, вино и др. Мога да споделя една лесна рецепта за вечерта от Софийско, която винаги изпълняваме в нашия дом. В средно голяма купа се слагат счукани половин глава чесън и една шепа орехи. Заливат се с хладка вода и се разбъркват. Прибавят се на вкус оцет, олио и сол.

Защо се прекадява трапезата и каква молитва да кажем?

Преди да започне вечерята, се запалва кандилото пред иконата на св. Богородица и свещта на хляба. Осветлението в стаята е ограничено. В тази мистична обстановка всички са прави около трапезата. Където има възможност, до нея има сложени още някои малки предмети от бита – сечива, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него босилек и чесън, дрянови пъпки и др. Стопанинът на дома чете молитвата „Отче наш“, кади кръстообразно и пее тропара на Рождество Христово: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!“

След това старшият завършва с думите: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“.

Каденето на трапезата и на целия дом в този случай символизира принесените други дарове от влъхвите – ливан и смирна (тамян с примеси на благовонно масло), както и прогонването на нечистите сили.

Следващият момент от вечерята е, когато мъжът и жената заедно издигат високо хляба. В Софийска област при издигането и свалянето на хляба трикратно казват: „Дай, Боже, от земята да расте, от небето да тече“. След това главата на семейството разчупва питата и раздава на всички. Първото парче се оставя пред домашната икона на св. Богородица. На когото се падне парата се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Монетата се оставя на празничната икона в храма. Трапезата не се вдига през цялата нощ.

Чакаме с нетърпение Рождество Христово. Как е редно да го отбележим?

Всеки празник има преди всичко духовно съдържание. Думата „празник“ идва от старобългарски език (пише се „праздникъ“) и означава празен ден, свободен от ангажименти. През тези дни е редно да отидем в Божия дом, да се помолим и да благодарим Богу за Неговите благодеяния към нас, грешните, а след нужната подготовка да се приобщим със светите тайни – Тялото и Кръвта Христови. След тази духовна трапеза идва ред и на телесната трапеза. Не е редно да обръщаме внимание само на грижата за плътта и да забравяме грижата за най-ценното нещо у човека – душата.

Иисус Христос е приел пътя на страданието заради нас хората. Но не ни ли е показал и пътя - че животът ни няма как да е само лек, че трябва да сме готови за трудните моменти, но дори в трудностите да носим радостта в душата си?

Точно така! Св. Атанасий Александрийски казва: „Синът Божи затова стана Син Човешки, за да могат синовете човешки да станат синове Божи!“ Както казах, радостта от днешния празник идва и заради изкуплението от греха, и заради Божествената любов към човешкия род, защото „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Син Единороден, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен!“ (Йоан 3:16). Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6) и още: „В света скърби ще имате, но дерзайте - Аз победих света“ (Йоан 16:33). Изпитанията са част от нашия живот. Трябва обаче да ги преодоляваме с Божията помощ. Трябва да търсим изход от дадената ситуация без да се оплакваме, без да се отчайваме. Това е грях в Църквата. При всички случаи нужно е да имаме бодрия дух, вярата и радостта в Господа!

Защо след като човек е бил на църква се чувства успокоен, умиротворен?

Причината е в молитвата, чрез която ние влизаме в благодатно общение с Бога. Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без молитва няма истински духовен живот. Ние отправяме горещи молитви към Всеподателя Бога както в храма, така и извън него. Св. ап. Павел ни съветва: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете!“ (1 Сол. 5:16-18). Нужно е обаче да бъдем разумни в нашите просби. Св. ап. Иаков с болка казва: „Просите, а не получавате, защото зле просите“ (Иак. 4:3). Нека да бъдем усърдни в молитвите си, да имаме сърдечно съкрушение и да възприемем с християнски оптимизъм думите на Спасителя: „Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите и ще ви бъде дадено“ (Марк 11:24).

Какъв ден е Стефановден?

На третия ден на Рождество Христово св. Църква е определила да се чества паметта на първия християнски мъченик св. апостол и архидякон Стефан (+ ок. 36 г.). Тук ще си послужа с една молитва към този Божи угодник: „Първомъчениче и апостоле Христов, архидяконе Стефане. Ти, който „с добър подвиг си се подвизал и си изобличил нечестието на мъчителите“, който убиван с камъни от ръцете на беззаконниците си приел венец от Всевишната Десница и към Бога си викнал: „Господи, не зачитай им тоя грях“, моли се и за нас да получим прошка на греховете и ни помагай, по дадената ти от Бога благодат, да получим и ние „венеца на живота“, който ще даде Праведният Съдия на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4:8).

Заради ковид тази година много хора загубиха работа, спокойствието си, дори физически близките си, откъде да вземат сили да продължат напред? И вие, духовниците, молите ли се тази пандемия да спре?

Наистина, това е едно огромно изпитание за цялото човечество. Много е важно в тази извънредна обстановка с Божията помощ и тази на лекарите да се стараем да преодолеем това препятствие, да се покажем дисциплинирани, да бъдем внимателни, а не мнителни и никога да не униваме! Още през пролетта на миналата година Св. Синод на Българската православна църква взе решение да се добавят молитви при отслужването на св. Литургия във всеки наш храм и манастир. Това е наш дълг – всички, като едно голямо семейство, да се молим усърдно Богу да ни „отмине тази чаша“, за да можем в здраве и жизнерадост да изпълняваме своята мисия тук, на земята, с надеждата за вечен живот.

Нужно ли е усамотението поне за кратко всеки ден за християнина?

Това е задължително условие за духовния живот на християнина. Сам Иисус Христос казва: „А ти кога се молиш влез в скришната си стая и като си заключиш вратата, помоли се пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да го поискате от Него" (Матей 6:6-8).След това Спасителят ни дава и молитвата образец „Отче наш“. Разбира се, нужна е и взаимната молитва - едни други да се молим и помагаме в делото на спасението, което е висшата цел в Църквата.

Какво за Вас е чудото и случвало ли Ви се е?

Сам Господ Иисус Христос по време на земния Си живот е извършил много чудеса. Така Той е показал Своята Божествена сила и слава. Изцерявал е болни, изгонвал бесове, дори възкресявал мъртви, само и само да дарува на хората радости и щастие. Това е Божията благословия, а не на хората мъките и нещастията. Те трябва да се преодоляват с Божията помощ. Господ е извършвал и извършва чудеса още и за прослава на Своите избраници, вярващи в Него. В този случай Той отстъпва Своята Божествена сила на човека, който става чудотворец. Това са всички Божии угодници светители, преподобни, мъченици и много други, които са чудотворили приживе и чудотворят след своето успение. Господ спасява според вярата. Ние празнуваме Рождеството Христово. Това е чудо на чудесата, защото „наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). На всяка една Божествена св. Литургия се извършва чудо, когато се претворяват хлябът и виното в Плът и Кръв Христови.

Лично мое смирение мога да кажа, че съм едно галено Божие чедо. През целия си съзнателен живот съм усещал и усещам благия Божи Промисъл и от цялото си сърце и душа благодаря на Бога за всички Негови благодеяния към мене грешния и недостоен Негов раб!

Какви са Ви впечатленията от „Фермата” и участниците?

С Божията помощ, може да се каже, че успешно приключи и седмият сезон на най-българското и вълнуващо телевизионно предаване "Фермата". Особено ценно и похвално е извършеното богоугодно дело по възраждането на древния манастир "Св. Архангел Михаил". Той вече е действащ и има монах. Радостно е, че много хора отиват на поклонение. От сърце благодаря на всички, които положиха големи усилия да се възстанови манастирът! За мое смирение беше чест, дълг и голяма радост да бъда в предаването скромен духовен пастир. Радвайте се в Господа!

Какво бихте пожелали на читателите по случай празника Рождество Христово?

Нека усърдно молим родилия се Богомладенец да се всели и благодатно роди в яслите на нашите сърца и да ни обдари със Своите велики и богати милости!

Честито Рождество Христово!

Интервю на на Румяна Смилкова със ставрофорен иконом Кирил Попов от катедралния храм „Св. Неделя“ в София за вестник „Златна възраст“, брой 52 от 24 декември 2021 г.