Печат

Професор Попсавов, Вие за първи път присъствате на Поморийския фестивал „Достойно есть“. Какви са впечатленията Ви от него?

На първо място, радвам се, че го има. Преди години е имало много фестивали и конкурси, но за съжаление, голяма част вече ги няма, а фестивалът „Достойно есть“ продължава да съществува и да се развива. Най- важното в този фестивал е духът на православието. Той е и международен, и православен! Той обединява в Бога нас, християните, чрез църковната православна музика, независимо от изпълнението.

В православието „всички едно сме в Христа“ (Гал. 3:28). Впечатлен съм от любовта и настроението, с което хористи и диригенти се отнесоха към т.нар. „сцена в църквата“ – солея в храма. Певците се нареждаха пред него и така се вписваха звуково и със сърцата си в този дух, за който говорим.

Радвам се на това, че св. Богородица, която е помощница на всички нас, помага невидимо и присъствено на този фестивал. Него ще го има и ще пребъде, защото тя - светата Дева, е началото на нашето спасение.

Вие сте диригент с голям опит, преподавател в Музикалната академия, зад гърба са Ви много концерти и изяви. Какво видяхте през тези фестивални дни?

Видях единството на хората и хоровете, единството на диригентите, обединени от целта на фестивала. Бях силно впечатлен и съм силно впечатлен и ще запазя за дълго този спомен. Това се случи и трябва да се случва, защото във форума ни обединява самата света Богородица, Тя е помощница, като най-високо стояща в този фестивал. Така я възприемам, защото виждам        самото настроение. Всяка песен е сякаш явна, но и подсъзнателна молитва към нея. Нямаше хор, който да не пее Богородично произведение – „Достойно есть“ или Задостойник или Богородична песен. Всичко това е духът на фестивала, за което дълбок поклон на организаторите.

Не само от моя страна, но и от страна на слушателите на фестивала и участващите в тези сборни хорове, които впечатляват навсякъде, защото са прекрасна проява. Но тук са още по-специални, защото те обединяват душите ни като „кадило пред Тобою“, за да се издигнат нагоре и да достигнат адресата, Който е Самият Господ Иисус Христос.

Като професор по дирижиране и човек, който обучава млади хора на това изкуство, какво бихте казали за уменията на представилите се диригенти?

Диригентската професия е лична и еднолична. Колкото хора, толкова стилове на дирижиране и на изпълнение. Важното е адресата.

Има ли правилен начин на дирижиране на църковни песнопения?

Дирижирането е свързано с изпълнението. Това е много дълбока тема. На фестивала всички с голямо желание се представиха, някои по-добре, други не толкова, но важното е, че те си изпълниха задачата. Нашият стремеж към съвършенство не е само духовен, но и професионален. Всеки, включително и аз на тези години, въпреки че съм учил, до ден днешен като взема нова партитура, я разучавам. Тя се актуализира във времето, в настроението, във възрастта, в рутината ми и т.н. Това им предстои на някои по-млади, а и на други, които са по-улегнали диригенти. Предстои им следващо участие. Едно песнопение никога не се повтаря. То не е еталон, затова музиката е океан и затова музиката няма връх. В нея няма „най-“, има само: „как“. Тя отговаря на въпроса „как“, а не „колко“. Тя е една хоризонтала и всичко е „…яко кадило пред Тобою“.

Като певец и диригент имате големи познания върху произведения на църковната музика. Има ли някое изпълнение, което много Ви впечатли като нова интерпретация или като такова, което бе прекрасно изпълнено?

Има, но ако го кажа, ще засегна другите и ще наруша това единение, което съществува на фестивала. Не бих си позволил, защото форумът е именно фестивал, ако имаше конкурсен характер, тогава ще се гледат други неща, други ще са критериите на самите оценители. Тук всичко е под знака на любовта в Христа. А нищо без любов не можем да свършим.

Какво е общото ниво на хоровете?

Общото ниво на хоровете е разнообразно и в това е красотата.  В един букет трябва да има различни цветове, за да бъде той красив.

Вие за първи път сте на фестивала, бихте ли дошли отново?

С удоволствие, съвсем чистосърдечно го казвам. Стига Господ да дава здраве. Аз обичам църковната музика и предимно с нея се занимавам. Това мен също ще ме развива.

Като действащ диригент за какво би Ви стимулирал един такъв фестивал?

Аз съм с голяма практика и репертоар, с рутина… И не бих променил музикалното си кредо. Аз не се занимавам само с църковна музика, а изобщо с музика сакра и профана, с църковна и светска музика. Достатъчно съм зрял… Музиката е естетическо понятие. Тя не е само духовна, тя трябва да има естетическа стойност, да бъде прилична, да бъде представена на Бога. „Пою Богу моему, дондеже есмь“. И като пеем на Бога, ние не трябва да вкарваме рамки, но трябва да има естетическа стойност, за да представим най-доброто пред Бога.

Каква е мисията на църковната музика, променя ли се тя през годините?

Мисията на църковната музика е винаги една съща. Тя е молитвеност, съдържание, нравственост, неизкуственост, не е самоцелност, а естественост, непосредственост - музика, която стопля сърцето на тези, които я слушат. 

Някои от хоровете направиха причудливи интерпретации, защото бягаха  към тази самоцелност да бъдат оригинални, но църковната музика търси съвсем други, нравствени стойности.

Църковната музика не е за да звучи оригинално, както мислят някои диригенти. Църковната музика не иска оригиналност, а търси съвсем други стойности. Ние трябва да показваме изкуство, както един иконописец. Той не иска да бъде оригинален… Тези, които бяха оригинални, макар и професори,и велики наши художници, зографисаха една църква, а след тях хората си сложиха икони, на които да се покланят и на които да се молят. Това е факт.

Стигаме до каноничност. Важно е за фестивала да проследи от канонична гледна точка интерпретирането на църковната музика. Защото свободната музика е в джаза и в други музикални течения, а духовната музика трябва да се подчинява на канона. При интерпретирането на църковната музика трябва да се внимава с тези неща. На фестивалните изпълнения трябва да се обърне внимание на това да няма свободна музика и да се подчертае, че има канони, на които тя трябва да се подчини. Това е църковно изкуство.

Каква трябва да бъде църковната музика, според Вас?

Трябва да бъде динамична, изразителна, да показва чувствата на изпълнителя. Важно е да се влагат чувства в нея.

Затова и хорът на храм  „Св. Неделя“ е толкова добър…

Аз имам такива изисквания към хористите и понякога те ми се дразнят. Диригентът е този, който „тегли“ хора. Когато диригентът е слаб и хорът е по-добър от него, кого сменяме? Диригентът трябва да бъде фигурата, която трябва да бъде над нивото на певците и да го „дърпа“ нагоре, а не хорът да издърпва диригента. Не може всеки певец да бъде диригент. За да бъдеш ръководител, трябват много неща, трябва и да си обучен за това. Не е само да се изправиш пред хората и да движиш ръцете. Репетициите не са за повторения, а за да е ясно кой какво изпълнява и по какъв начин. Трябва да се постигне емоционалното изпълнение. Не може да има 100 или 200 грама музика. Тя или се харесва, или не се харесва. Целта на църковната музика е да създадеш настроение. Аз не откривам топлата вода.  Подчинил съм на това  моето творческо кредо, а имам самочувствието да ги знам тези неща. Някои колеги дори не са се замислили, че тези неща съществуват. Ще направя сравнение отново с рисуването на икона. Има такива зографи, които се стараят и иконите им стават… Има и други, които казват: добре, ей сега ще ти нарисувам каквото искаш.

Говорите за своето музикално кредо... Има ли още нещо, от което сте се  ръководили в музикалния си творчески живот?

Ръководил съм се от вярата си. От това, което съм учил – аз съм семинарист, богослов. Имам познания върху нравственото богословие. Като музикант имам представа от естетиката на изкуството, която не се променя с течение на времето. В изкуството естетиката не е мода. Това е развиване на естетика в съвремието, динамика.

С какво не бихте направили никога компромис по отношение на музиката?

С отношението на изпълнителите, понеже съм ръководител. Никога не трябва да се прави компромис на тяхното отношение по време на изпълнението. Има едно старо понятие - трудова дисциплина, без нея настава хаос.

Забързани в живота, понякога нямаме време да обърнем внимание на дребните неща. Забързани сме да произведем някакво изпълнение и нямаме време да обърнем внимание на детайла. А детайлът прави нещата. Във фестивалните изпълнения чухме хорове на количествения принцип… ще кажа пак в изкуството има „как“, а не „колко“. Музиката е нещо като майката. Трябва да забременееш с дадено произведение, да го носиш в съзнанието си и да го родиш с мъки. После, след раждането, идва радостта. Това е нормалната творческа философия. Рисувайки стенопис, художникът пости, студува,  търпи известни неудобства и лишения, но като го завърши, му се радва. Така е и с музиката.

Благодаря за интервюто!

 

Интервюто взе Весела Игнатова

Снимки: Весела Игнатова

Фотографиите са от официалното провъзгласяване на проф. д-р Мирослав Попсавов за "протопсалт" на  Българската църква, на 30.10.2015 г. в храм "Св. Неделя".