Печат

В храмаПоклонението пред иконите и светините се извършва с благоговейно прекръстване, поклон и целуване.

Не пипайте иконите с ръка!
Не поставяйте пари и предмети върху тях!

Прекръстването е символ на кръста Господен – победата на Христос над смъртта, а също така и знак за нашата готовност да Го следваме като истински християни. Правилното прекръстване се извършва с дясната ръка, като трите първи пръста (палецът, показалецът и средният) се съединяват в едно, а останалите два (безименният и малкият) се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си, и, като спуснем ръката, леко се покланяме.
Съединените три пръста означават нашата вяра в Пресветата Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети; а двата свити пръста означават нашата вяра в Сина Божи Иисус Христос, а именно, че Той има две естества – Божествено и Човешко, и заради нашето спасение слезе на земята, за да ни съедини с Бога и Небесата.
Кръстният знак слагаме на челото, за да просвети нашия ум и освети нашите мисли, на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете – за да укрепи и освети телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.
Кръстния знак символизира призоваването на Божието покровителство и славословие на разпънатия на кръста Христос, затова той се извършва обикновено при: влизане и излизане от св. храм, при начало на работа, преди ядене, преди пътуване, преди учение...
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост и неблагоговейно, така и кръстния знак не трябва да правим лекомислено, бързо и небрежно и да го превръщаме в безсмислено движение на ръката.

Молитвите
Има много молитви, които можем да отправяме към Бога и светиите. Ето най-кратките от тях:
Когато се покланяме и целуваме икона на Иисус Христос тихо в себе си казваме Иисусовата молитва „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.“
Пред икона на Богородица тихо се молим „Пресветая Богородице спаси нас.“
Когато сме пред икона или образ на светец, например пред иконата на св. Иоан Рилски, тихата ни молитва е „Свети Йоане, Рилски Чудотворче, моли Бога за мене грешния“.
След като сме се прекръстили и сърдечно помолили се покланяме благоговейно и целуваме светия образ на иконата.
 
Поклонът може да бъде малък, само с навеждане на глава или голям, т.е. по-нисък – до поясен. Ако молитвата ни е покайна, съкрушена (както през Великия пост), тогава поклонът е коленопреклонен – челото достига до земята.
 
Целувката е древнохристиянски обичай и е израз на любовта, която имаме към Бога и ближния. Почитането на иконите и светините с целувка и поклон свидетелстват нашата вяра и любов.
Недопустимо е целуването на икони с начервени устни!
 
Свещите
След като закупим свещ от храма, запалваме я от горящите свещи и я поставяме на свещника внимателно. След това казваме тихо в себе си молитва, напр. Господнята молитва „Отче наш...“ или само „Господи, дай здраве и спасение на твоя раб... (името).“
Когато палим свещ за починал тихо се молим „Господи, упокой душата на починалия твой раб...“ Не се палят свещи и не се казват молитви за светците, защото те вече са просияли.
Не е редно да се задържаме дълго пред свещниците и иконите, особено на големи празници, за да не създаваме предпоставки за напрежение и недоволство от страна на другите присъстващи. Не бива и да се разхождаме със запалени свещи из храма.


В храма трябва да се придвижваме тихо, да не разговаряме и шумим. По време на богослужение не е желателно ходенето и говоренето.
Облеклото ни трябва да бъде прилично и съобразено със святото място – недопустими са късите поли и панталони и разголените рамене.
Задължително изключваме телефоните си преди да влезем в храма.
 
Благословението
От древност хората просят благословение от Господа. Стар и добър обичай е, когато православен християнин срещне свещеник да поиска благословение за себе си като положи ръцете събрани пред себе си, направи поклон и каже „Отче, благослови“. Духовникът го благославя с кръстен знак по главата и подава десницата си. Християнинът целува ръката на свещеника, което е символ на целуването на кръста, с който е бил благословен. Свещеническият благослов е видим знак на Божието благословение, което просим за наше здраве и спасение.

 

Повече информация в:
Николай, еп. Макариополски, архимандрит Серафим. Нашата вяра, надежда и любов. СИ. С. 2005
Коев, Т. Православен катехизис. СИ, С. 1991Молитвеник, СИ, С. 1995
Жития на светиите, СИ, С. 1991