Чудотоврната икона Виматариса (Олтарница) от Ватопедския манастирПрез 9. и 10. век арабски пирати разграбвали и опустошавали Крит, Сицилия и други острови. Извършвали грабежи и на Света Гора. При един такъв разбойнически набег, когато те вече били близо до „Ватопед“, еклисиархът на манастира иеродякон Сава успял да скрие тази света икона, известна под името „Ктиторска“ (Κτιτόρισσα), и светия кръст на свети Константин Велики в кладенеца, който се намира под пода на олтара. След като поставил пред тези светини запалена голяма свещ и като ги захлупил отгоре, на нивото на пода, с мраморна плоча, той щял да се спусне да бяга, но не успял. Варварите го хванали и го отвели в плен на остров Крит. Седемдесет години се измъчвал там нещастният пленник и накрая по Божия милост, когато император Никифор Фока освободил Крит от пиратите, получил свобода и той. С нетърпение и радост забързал преподобни Сава към Света Гора като към свое отечество, където светите манастири вече започнали да процъфтяват, както преди. Там, в развалините на великолепния „Ватопед“, той заварил малко братство, което възстановявало манастира от разрушенията, и се заселил при тези братя. Като си спомнил за скритите от него светини - иконата на Пресвета Богородица и Животворящия Кръст - той попитал за тях тогавашния игумен Николай и братята, но никой не могъл да му даде задоволителен отговор. Тогава, за да не оставят повече божествената светиня в земята, еклисиархът им посочил мястото, където скрил светата икона и кръста при нашествието на варварите, и ги помолил да отместят една от плочите на пода в олтара. И какво станало? Когато по указание на бившия еклисиарх отместили плочата, - о, чудо! - намерили иконата и кръста да стоят изправени върху водата и свещта да гори, както е била запалена преди седемдесет години! Значи, станало двойно чудо: свещените предмети, които били спуснати във водата, не се повредили, по чудо и промисъл на Пресвета Богородица, и свещта горяла цели 70 години, без да изгори! И досега тази свещ гори неугасимо вдясно при иконата на Божията Майка; и монасите постоянно добавят восък към нея и така я запазват от поколение в поколение и, разбира се, тя не ще престане да гори до последния ден на съществуването на манастира.

Оттогава всеки понеделник след вечернята, в памет на щастливото намиране, което станало в понеделник, в съборния храм се извършва тържествен Молебен канон на Пресвета Богородица. Особено тържествено се празнува вторникът на Светлата седмица, когато се извършва голямо литийно шествие около манастира в чест на тази икона. Тя стои начело на всички литийни шествия на манастира. Това постоянно празнуване в продължение на 10 столетия свидетелства за истинността на събитието, дълбоко запечатано в преданията на Ватопедския манастир.

Сега тази света икона се намира в олтара на съборния храм, на „горното място“, затова се нарича още и Виматариса (Βηματάρισσα, „Олтарница). Празникът и е на 21 януари.

* * *

За кръста още малко история: на 28 октомври 312 г. след Р. Хр. Константин Велики, първият християнин-император на Римската империя, след едно чудесно видение, което видял, направил кръстове, които раздал на войниците си и които стоели начело на войската, и така, със силата на Кръста християните воини се въодушевили и Константин победил Максенций в битката при р. Тибър в Италия. Един от тези кръстове е съхраняваният в манастира „Ватопед“, който иеродякон Сава поставил в кладенеца. Кръстът стои и до днес над светия престол и срещу „горното място", където се намира иконата на Света Богородица „Ктиторска“ („Олтарница“).

А споменатия по-горе игумен Николай е един от тримата ктитори на манастира през 10. век. Имената на другите двама са Атанасий и Антоний. Тези богати аристократи, произхождащи от Адрианопол (днешният Одрин), Източна Тракия, дошли на Света Гора към края на 10. век, за да приемат монашество, като носели със себе си голяма сума пари. След като се посъветвали със св. Атанасий Атонски, дошли във „Ватопед“ и възстановили разрушения от пиратите манастир. Стените, съборният храм и много други сгради на манастира са от епохата на тези ктитори. Живели благочестив живот и починали праведно в манастира. И тримата били погребани заедно в притвора на съборния храм. Пренасянето на мощите им стана през 1992 година, след около 10 века, за да бъде потвърдена истинността на преданието. Паметта им се чества на 17 декември.