“Правило на вярата и образец за кротост, който
чрез смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче
свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.”


Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, се родил в град Патара. Родителите му Теофан и Нона били благочестиви, знатни и богати. Те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили за себе си от Бога син. Когато се родил благословения отрок, дали му името Николай, което означава „победител на народи”. След раждането си, още в купела на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица. Когато пораснал, прекарвал в Божия храм цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги . Свети Николай имал чичо, епископ на град Патара, едноименен на племенника, който в негова чест бил наречен Николай. Той виждал, че племенника преуспява в добродетелния живот и посъветвал родителите му да го дадат да служи на Бога. Те послушали съвета му и посветили на Господа своето чедо, което получили като дар от Него. Когато ръкополагал свети Николай за свещеник, по внушение на Светия Дух, се обърнал към народа в църквата и пророчески казал:

- Аз виждам, братя, ново слънце, изгряващо над земята и явяващо се милостиво утешение за скърбящите. Блажено е това стадо, което ще се удостои да го има за пастир, защото той добре ще опасе душите на заблудените, ще ги прехрани на пасището на благочестието и ще се яви милосърден помощник в беди и скърби.

Като станал презвитер, свети Николай бодърствал и пребивавал в непрестанна молитва и пост. По това време епископ Николай поверил управлението на Църквата на своя племенник, тъй като отишъл на поклонение в Палестина по светите места. Св. Николай се грижел за делата на Църквата така, както и самият епископ. Родителите му се преселили във вечния живот. Като получил от тях имение по наследство, свети Николай го раздал на нуждаещите се. В град Патара живеел един знатен мъж. Изпаднал в крайна нищета и замислил да отдаде дъщерите си на блуд и да превърне жилището си в блуден дом, за да може по този начин да придобива средства за живеене. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, решил да помогне, като тайно му даде щедра милостиня. Взел голяма кесия със злато и в полунощ я хвърлил през прозореца. Мъжът омъжил най-голямата си дъщеря, като й дал за зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, приготвил друга кесия със злато, същата като първата и през нощта, тайно от всички я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил злато в дома си. Той се помолил Господ да му покаже земния ангел, който ги запазва от греховна погибел. Мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Христовият угодник Николай за трети път хвърлил същата кесия злато през прозореца. Като чул звъна на златото, мъжът затичал след Божия угодник. Като го догонил, паднал в нозете му и му благодарил, че ги е избавил от ужасно грехопадение. Това е едно от многото дела на милосърдие на Божия угодник.

Преподобният отец Николай пожелал да отиде в Палестина, за да се поклони на светите места. На кораба, пътуващ за Египет, той укротил бурята и възкресил моряк. Като пристигнал в Александрия, изцелил много болни и бесновати. В Йерусалим, когато през нощта искал да влезе в църквата за молитва, затворените църковни двери се отворили от само себе си. След като прекарал в Йерусалим доста дълго време, свети Николай възнамерявал да се отдалечи в пустинята, но бил спрян от Божествен глас, увещаващ го да се върне в родината си. Той се установил в град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого. По това време починал архиереят на града Йоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Господ открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички. На него трябвало да се падне избора. Свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Удостоен с великия архиерейски сан, свети Николай вярно преподавал словото на истината и наставлявал своето паство в учението на вярата Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости и храната, която приемал само вечер била постническа. На сираците бил баща, на бедните - милостив подател, на плачещите - утешител, на обидените - помощник, и на всички - велик благодетел.

За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан. Това били известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски. Нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан издали заповед по цялата империя християните да се отрекат от Христа и да се покланят на идолите. Неподчинението се наказвало с мъчения и смърт. Блаженият Николай бил хванат от нечестивите мъчители и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал в тежки страдания, глад и жажда. Той хранел със словото Божие затворените заедно с него и ги напоявал със сладките води на благочестието, утвърждавайки ги във вярата в Христа. Цар Константин Велики със силата на Честния Кръст победил всичките си врагове и като заповядал да разрушат идолските капища и да възстановят християнските храмове освободил всички затворени в тъмница върнал всеки от Христовите изповедници в отечеството му. По това време и град Мира отново приел своя пастир, великия архиерей Николай, удостоил се с мъченически венец. Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да свикат в град Никея вселенски събор. Светите отци на събора изложили правото учение, предали на проклятие арианската ерес, а заедно с нея и самия Арий и изповядвайки Сина Божий като равночестен и единосъщен на Бога Отца, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква. Сред 318-те отци на събора бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай как въодушевен от ревност по Бога подобно на пророк Илия, посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците на събора възнегодували срещу светителя и за дръзката му постъпка решили да бъде лишен от архиерейски сан. Някои от отците на събора имали следното видение: от едната страна на светителя стои Сам Христос Господ с Евангелието, а от другата - Пречистата Дева Богородица с омофора и му подават знаците на неговия сан, от които бил лишен. Отците на събора престанали да го упрекват и му отдали чест като на велик Божий угодник.

Св. Николай преживял много години в град Мира, сияейки с Божествена красота. Достигнал дълбока старост и след непродължителна телесна болест той завършил временния си живот. С радост и псалмопение преминал във вечния блажен живот придружаван от свети ангели и посрещнат от ликовете на светиите. На погребението му се събрали епископите на Ликийската страна с целия клир и монаси, и безчислено множество народ от всички градове. Тялото на светителя било положено с чест в съборната църква на Мирската митрополия в шестия ден на месец декември. От светите мощи на Божия угодник ставали множество чудеса. От тях се изливало благовонно и целебно миро, с което се помазвали болните и те получавали изцеление не само на телесните, но и на душевните недъзи. Били прогонвани и лукавите духове. Защото светителят не само през живота си, но и след представянето си се въоръжавал срещу бесовете и ги побеждавал, както ги побеждава и сега.

Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защищавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал помощник във всяка нужда и застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди.

Източник: pravoslavenhram.com