Печат

На 26 февруари отбелязваме паметта на най-новия канонизиран български светец, св. Серафим Софийски Чудотворец. Тази година се навършват пет години от неговото тържествено прославление, което бе подготвено съвместно от две поместни православни църкви – Руската и Българската. В чест на празника предлагаме на христолюбивата общественост непубликувано досега поучително слово на владика Серафим, което е свързано с наближаващия Велик пост.

Същността на Тайнството Покаяние се състои в това, че Господ чрез свещеника прощава всички наши съгрешения, за да ни дари с най-великата милост Божия - единение с Христа в св. Причастие.

Не стигат думите, за да се опише цялото величие на благото, дарувано ни от Бога в Тайнството на покаянието, но голямо е и търсеното от Господ в тези, които пристъпват към това Тайнство.

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6: 14-15).

Много труден подвиг иска от нас Господ в тези слова, призоваващи ни да обичаме враговете си. Такава любов е свръхестествено дело, понеже на нашето естество, докато не е възродено чрез благодатта, е свойствено да се противи, когато е подложено на удари, както на физически, така и на нравствени.

„Какво толкова чудесно е направил Господ?“ - попитали сарацински разбойници веднъж един свят старец-пустинник, подлагайки го на оскърбления.

„Ето, какво чудо направи Господ“ - отговорил старецът: „вие ме оскърбявате, а аз ви прощавам и се моля на Бога за вас“. Подобна на тази любов търси Господ и от нас.

Да, наистина велик е апелът на Господ, с който се обръща към нас Светата Църква, въвеждайки ни в дните на пост и покаяние. Но Господ не ни е показал друг път, по който да получим от Бога прошка за греховете си. Това е видно не само от дадените думи на Христос, но и от Неговата притча за милосърдния цар и безжалостния заемодател. Целият огромен дълг, т. е. всички грехове, Господ простил на последния, но тъй като заемодателят не опростил на своя ближен малкия дълг, то бил осъден на вечни мъки. Ако е толкова трудно да имаме истинска християнска любов, т. е. да прощаваме на нашите врагове всички техни съгрешения против нас, а друго средство, за да получим милост от Бога няма, то какво трябва да сторим в такъв случай, възлюбени?

Без съмнение, веднага ние никога няма да се уподобим на Христос и Неговите истински ученици в делата на християнската любов. Първоначално ние трябва да придобием смирено настроение на сърцето и да престанем да осъждаме нашите ближни. Та нали нашите кавги, разпри и дяволска злоба, довеждаща ни до унищожаване един друг, започват с осъждане и произлизат от това, че ние нямаме смирено съзнание за нашето нищожество. Ние винаги сме склонни да мислим, че сме по-добри от нашите ближни. Истина е, че понякога, под влияние на осъзнаването на своята греховност и немощност, ние достигаме до съзнанието, че ближните са по-добри от нас. Но това съзнание не е достатъчно дълбоко; защото току пак ние отново се връщаме към осъждането.

И така, как да очистим сърцето си от осъждане? - Ето какви съвети в този случай ни преподават светите отци на Църквата. Когато възникнат в душата ни осъдителни мисли, ние сме длъжни така да разсъдим: "Да, този мой брат в Христа е паднал сега, а аз ще падна утре; той е съгрешил, а аз в неговото положение може да съгреша още повече. Но той ще се покае, а аз не ще се покая". Когато пред нас започнат да осъждат нашите ближни, то ние сле длъжни да пресечем това осъждане с мълчание, да пренесем разговора върху друга тема, или да кажем: „Приятелю, нека да си спомним думите на Христос: "Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1); да си спомним, че Христос не осъдил блудницата, хваната в прелюбодеяние, и я спасил от смърт; че Той не осъдил тези, които Го разпънали и даже се молил за тях на Своя Отец“.

Ако така ние започнем да мислим, да чувстваме и постъпваме, то в нашето сърце ще се зароди истинско християнско, т. е. смирено, неосъдително настроение. Докато го няма, ние не сме християни, въпреки че заради Христа сме извършили много велики дела и даже сме предали тялото си на изгаряне. Само, чрез неосъждането на ближните ние достигаме до истинската християнска любов към своите врагове (разбира се, личните, а не Божиите). Тогава Господ няма да ни лиши от Своите милости и, особено, от Своето небесно Царство.

За какво Господ помилвал благоразумния разбойник? Не само за разкаянието и изповядването на вярата в Христос като Бог, но и заради неосъждането, чрез което той явил на Божествения Страдалец, оставен от Бога и хората, жалостта и любовта си. Ето за това благоразумният разбойник пръв от людете, заедно с Христос влезнал в Рая. Толкова е спасително неосъждането. Докато бил жив св. Серафим Саровски около него живял простият монах Павел, който не се отличавал с никакви подвизи, но нито един път в живота си никого не осъдил. И св. Серафим, на когото били открити небесните тайни, казал за него: макар брат Павел и да не е подвижник, но за своето неосъждане след смъртта си ще наследи неизказаното блаженство на небесното Христово Царство.

И ние, възлюбени, да не осъждаме нашите ближни. И за едното само неосъждане ние ще получим от Бога прошка на всички наши грехове, ще се съединим достойно с Христа в тайнството св. Причастие, винаги ще изпитваме Неговата неизречена милост в този и в бъдещия век.

Към това въжделено и блажено неосъждане да насочи Господ нашите сърца и особено сега, пред настъпването на Великия пост, дните на нашето покаяние. Да дадем обет никога повече да не осъждаме своите ближни. А да приключим завинаги с този вкоренил се в нас грях, аз ви моля да започнете с осъждане на самите себе си и, съгласно приетия обичай в Руската църква, да явите това самоосъждане, сега като изпросите прошка един от друг. Следвайки този обичай, аз първи ви моля да простите на мен заради Христа, за всички мои съгрешения против вас, извършени от мен със слово или дело, волно или неволно. От своя страна, аз от цялото си сърце ви прощавам, мои възлюбени в Христа чеда, във всички ваши грехове против мен. С властта, дадена ми от Бога, аз ги разрешавам и ви призовавам заедно с мен да възнесем сега молитва към Бога, за да ни даде прошка на всички наши съгрешения и да ни дарува спасение по молитвите на Пречистата Божия Майка и всички светии. Амин.

Превод от руски език: Нина Комарова