Печат
Икона на Богородичния акатистСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичната катедрала „Св. Неделя“ след Богородичния акатист в първата седмица на Великия пост, 23 март 1956 г. (По стенограма).
 
 
Прекрасно време за духовен напредък и възход е св. Четиридесетница! Колко въжделено за всички, които търсят спасение, е това определено от светата Църква молитвено и постническо поприще! А ето вече пети ден сме в светата Четиридесетница и особено в тия първи дни мнозина с голямо смирение и сърдечно съкрушение стояха на молитва пред Бога, всички пък се събираме в Божия храм купно да възнесем на Небесния Отец прошения за себе си, за нашите въззимащи се от отмалялост души. Събираме се в молитвени часове, за да изповядаме пред Него немощта си и да просим силната Му десница да не отстъпва от нас през това благословено от Него време на поста, а и всякога.
Но какво пълни през тия свети дни съзнанието и сърцето ни? Не ни ли вълнуват високи мисли, богоприятни намерения, копнежни настроения, дълбоки сърдечни тревоги и свети решения? В различна мярка всички мислим за нуждата от трезво разкаяние, чистосърдечна молитва и истински пост, за добра подготовка към св. Причастие, тъй като мнозина от нас ще се приобщят със св. Тайни може би още утре. Ето какво пълни съзнанието и сърцето ни.
И тъй пред нас е поставено преди всичко духовно-нравственото изискване за съзнателно разкаяние. Не се сее на почва, която първом не е разчистена от камънак и буренаци, която не е разорана и подготвена да приеме посетото семе. И сърцето първом трябва добре да се разчисти от пречки за духовен растеж. Високите духовни и нравствени истини се нуждаят от добра почва, както Иисус поучава с притчата Си за сеяча (Мат. 13:3-9, 8-23). Затова и Иисусовата проповед и великото Му спасително служение наченаха със словото за покаяние. „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 14:17), - „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк 1:5). Оттук трябва да се започне, за да се оплоди сърцето с високи стремежи и светли пориви към духовен възход и да възлезе нависоко.
Но какво ще рече съзнателно разкаяние? Ще рече съсредоточено да мислим за греха у нас и в живота; да мислим върху неговата същност; да мислим за неговите последици, как силно той прониква навред в живота и как със своите сетнини го разстройва. И тъй, съзнателното разкаяние е дълбоко разумно отношение към един основен проблем на нашето лично възраждане. А когато ясно видим греха у нас и навред в живота да се проявява гибелно за нас самите и за човеците, ние все по-силно, с доводите на нашия ум, ще се отвращаваме от него и ще го отричаме.
Съзнателното разкаяние е убеждение, че грехът трябва да бъде преодолян идейно и волево, за да се преобрази животът. Тогава ще ни бъде съвършено ясна мисълта на Иисуса: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“.
Съзнателни трябва да бъдат молитвата и постът ни. Ние сме разумни същества. В светлината на Христовата мъдрост трябва да разбираме и молитвата не само като сърдечно настроение, а ката акт на съзнателно отношение към Бога. Съзнателна молитва, то ще рече разумна молитва. Иисус бе казал на самарянката, че иде време, когато Богу ще се кланяме с дух и с истина (Иоан 4:22-24). Това време е дошло. Нашата молитва трябва да бъде молитва с дух и истина. Ние трябва да знаем какво е потребно на нас самите и за целия живот и да го просим от Бога. А просим ли от Него именно това, ние няма да изпаднем в молитвеното неразумие, за което бе говорил веднаж Иисус (Мат. 6:5-7). Разумната пък молитва ще бъде за нас подтик и съзнателно да се стремим с всички сили да постигаме каквото от Бога просим. Така Божията помощ ще допълни нашите недостатъчни, но дейни сили.
Съзнателно да постим пък ще рече да разберем правилно поста и не само да го спазваме ката благочестива традиция, но да проникнем в неговата истинска природа, да го упражняваме като угоден Богу подвиг, като подвиг полезен за самите нас. Разум трябва непрестанно да внасяме в нашия пост.
Съзнателно трябва да се готвим и за приемане на св. Причастие. Ето третата мисъл, която изпълва през тия свещени дни нашето съзнание и нашето сърце. А що ще рече това? То ще рече, непрестанно да мислим за жертвата, която Господ Иисус Христос е принесъл за нас; да мислим за откупната цена на Неговата пречестна Кръв, с която Той ни е придобил, за да бъдем Негово достояние, Негов народ (Тит. 2:14). Да мислим и да знаем, че приемаме Господа за наше спасение.
Но всички тия възвишени и божествени неща изпълват и нашето сърце. Разкаянието обзима нашето сърце и то трябва да се съкрушава. Разкаянието не трябва да бъде изживяно само в нашето съзнание, но и дълбоко в нашето сърце, както казва и св. Псалмопевец: „Съкрушавам се заради греховете си“ (Пс. 37:19). И още, вгледани постоянно в себе си, всякога размисляйки за нашата лична немощ пред дълга на доброта и за нашата слабост при чести падения под властта на злато, тъй много да се отвръщаме от злото и от греха, че, както казва св. пророк Иезекия, да се гнусим и от самите себе (Иез. 36-31).
А потребна е и сърдечна молитва, която да излиза от дълбочините на нашето сърце и, пълна с преданост към Бога да излива всичките потайни трепети на душата и цялото ни смущение заради личната наша немощ.
Сърдечен трябва да бъде и нашият пост. Постът си трябва да изживяваме и в нашето сърце като отношение не само към нас самите, а и към Бога и човеците. Постът ни не бива да е студено следване на църковните разписания или на заповядан от Бога дълг. Това би значило да се пребъдва в стария религиозен дух на законно повиновение. А новият дух на вярата, който Иисус донесе със словото за човешкото богосиновство и осъществи с изкупителната Си жертва за примирението на човека с Бога и за богоосиновението, прави възможно за нас да изживяваме цялата си вяра като радостно състояние на сърцето. И молитвата става радост, понеже е сърдечна близост с Бога, и постът е радост, понеже се върши, в неговия широк смисъл, като строга телесна дисциплина, като духовно и нравствено подвижничество, заради Бога и човека. Но нали това е възможно, когато човек синовно обича Бога? Любовта прави молитвата и поста синовно приближаване до Небесния Отец, а с това те стават живи и радостни.
Постът е преди всичко и над всичко любов към Бога и човека. Любовта е всякога радостна и щастлива, но никога намръщена и зла. Това ни казва и Сам Иисус (Мат. 6:16-18).
Особено сърдечно трябва да изживяваме подготовката към приемане на св. Причастие. Господ Иисус Христос се е пожертвал за нас, пролял е безценната Си кръв заради нас. Ние трябва да Го възлюбим „от все сърце, с всичкия си разум, с всичката си душа, с всичката си сила“ (Марк 12:33). Ето тая любов към Иисуса трябва през тия дни да изживяваме все по-дълбоко, за да пристъпим към св. Причастие и да се приобщим с Неговия живот.
Вие чухте евангелското четиво, което тая молитвена вечер бе прочетено. Колко дълбок смисъл имат думите на Иисуса, че ако не пребъдваме в Него, нищо спасително не можем да сторим; че ние сме клонки от лозата на живота и че в нас ще има истински живот, ако пребъдваме в Иисуса. Ако ли пък не пребъдваме в Него, ще бъдем като сухи клонки, отсечени и захвърлени в огъня (Иоан 15:1-6).
И тъй, три идеи и три дълбоки изживявания вълнуват нашето съзнание и нашето сърце: съзнателно и сърдечно разкаяние, съзнателни и сърдечни молитва и пост, съзнателна и сърдечна подготовка към св. Причастие.
Ние призоваваме светите Божии угодници да ни бъдат посредници, помощници и застъпници пред Небесния Отец, за да ни благослови Той със Своята милост и прошка. И особено молим светата Божия Майка, всегдашна покровителка на всички, които призовават името на нейния възлюбен Син, Господа Иисуса Христа, да ни бъде гореща застъпница. В тоя вечерен час ние сме се събрали в Божия дом на нея да принесем молитвите си, на нея усърдно да се молим да ни бъде помощница и застъпница, защото тя е, както я величаем: мостът, който свързва земята с небето, тя е лествица, по която можем от тукашните духовни низини да възлезем на небето, от немощ да възлезем към сила. Тя е закрилница на всички и с нейна помощ вярващите излизат от духовно безплодие, за да се оплодят богато, със сила от Бога, за пълен духовен живот.
Нека през тия свещени дни на покаяние и пост все повече да задълбочаваме молитвите си към Божията Майка и да величаем нея, по-славната и по-чтима от херувимите и серафимите, Майка на нашия Спасител. Ние вярваме, че Божията Майка, към която пристъпяме със смирение, ще ни помилва и по нейно застъпничество с Божия помощ ще можем трезво, бодро и спасително да вървим по избраното поприще на св. Четиридесетница към възвишените цели, които светата Църква ни поставя, а именно чрез разкаяние, пост и молитва и чрез приобщаване с живота на Господа Иисуса Христа в св. Причастие да възмъжаваме все повече и да влезем не само в празничното тържество на Пасхата Господня, но и в нейната сила, т. е. да влезем в Божието царство на възкръсналите души. Амин. 
 
Източник: „Път Господен”, том II., Синодално издателство, С. 1959; с. 43-48.