Автор: Архимандрит Серафим (Алексиев)

 Снимка: Пламен МихайловИ тъй, не по необходимост ние страдаме. Страданието по същество не е нищо друго, освен отдалечаване от Бога. С Бога и в ада дори би било добре. Знае се, че преди Иисуса Христа никой праведник не е имал достъп до рая. Следователно, умрелите с вяра ветхозаветни праведници са били в ада, дето са очаквали избавлението си. Но мъка до тях не се е докосвала, защото те са били с Бога. В книгата Премъдрост Соломонова се казва: „А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В в очите на неразумните те минаваха за умрели... но те си пребъдват в мир“ (3:1-3). Без Бога и в рая би било страшно. Ето тази е тайната причина на страданието – богоотдалечеността и богооставеността. При Бога ли е човек, той е щастлив и казва като Псалмопевеца: „Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам“ (Пс. 72:25).

Изворът на радостта е Бог, а изворът на страданията – дяволът. Затова и скърбите, които ни идват по Божия воля в тоя временен живот, крият в себе си радост и водят към небесна слава, стига да ги понасяме с вяра и упование в Божия благ промисъл. И обратното, ако временните греховни радости, с които дяволът ни мами, крият в себе си отрова, и техният край е пълно разочарование. Който следва Бога, той и в страданията е честит. Св. ап. Павел говори: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни“ (2 Кор. 6:10). А който следва дявола, той и в земните си радости е злочест. Колко нечестивци има, които на тоя свят уж благоденстват. Но надникнете в сърцата им! Ще видите в тях такова страдание, такава пустота! Вярно е, че и праведниците не остават без страдания в живота. Сам Спасителят е предрекъл на своите апостоли: „В света скърби ще имате“ (Иоан 16:33). И св. ап. Павел говори направо: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3:12). Но колко са различни тия скърби гонения и страдания за Христа и в Христа от скърбите на нечестивците! Там скърбите водят към безнадеждност и отчаяние, а тук – към упование и радост. Скърбите на безверниците са бури, които всичко опустошават, а сълзите на вярващите са тих, благодатен дъждец, който помага да пораснат и цъфнат в душата най-хубавите цветя на добродетелите. Ето кое е необикновеното в нашата скъпа християнска вяра: тя внася и в страданията радост. Тя превръща и скърбите в блаженство.

На Тайната вечеря, малко преди Иисус Христос да напусне земния живот, Той завеща на Своите любими ученици като някакъв най-скъп дар скърбите и сълзите: „Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени“ (Иоан 16:20). Но това Той стори, не за да обрече на безутешни страдания любимците си, но за да изпише на тоя тъмен фон на страданието още по-блестящо чакащата ги неописуема радост. „Скръбта ви ще се обърне на радост“ (Иоан 16:20), им рече Той, „и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (16:22). Ето такава вечна радост, която никой не може да отнеме, дава само Христос.

Снимка: Пламен МихайловВ Своята проповед Той провъзгласи за блажени ония, които тоя грешен свят смяташе за най-окаяни. „Блажени бедните духом, блажени плачещите, блажени кротките, гладните и жадните за правда, изгонените заради правда“ и пр. На всички тях Спасителят рече: „Радвайте се и се веселете!“ Колко странно! Да се радваш, когато си нещастен, беден, безпомощен, гонен, наскърбяван, презиран, мразен, клеветен! Светът до Христа не знаеше да се радва на такива беди. Но ето, сега всичко се обърна чрез силата на Богочовека. Сега и скръбта по Бога ражда радост. „На ония, които любят Бога, ... всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28). За вярващите скръбта е загубила своето отровно жило. Тиха надежда е изместила горчивата утайка на страданията. Те не са вече непоносимо тежки, защото раждат сладки плодове. Радвайте се и се веселете! Защото тия страдания са огнена пещ, в която златото става още по-чисто. Тия страдания са оня чук в ръцете на скулптора, с който той прави изваянието си още по-хубаво. Тия страдания са ония трънливи и стръмни пътеки, които водят към слънчеви върхове и райски кръгозори. Радвайте се и се веселете! Защото Сам Иисус Христос освети със Своя подвиг пътя на страданието! Радвайте се и се веселете! „Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него (Филип. 1:29).

Словото Божие нарича страданието за Христа дар. То е отличие за избраниците Божии. То е орден на любимците Христови. Когато светите апостоли били затворени в тъмница, задето проповядвали Христовото учение, когато били сслед това съдени от синедриона, бити и заплашвани да не говорят за името Иисусово, и когато най-сетне били пуснати, те излезли „из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса“ (Деян. 5:41). Тъй първите християни са смятали страданията на Христа за голяма чест и са се радвали сред тях. В тоя дух и светите апостоли са съветвали верните Христови последователи. Например св. ап. Яков пише: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения“ (Иак. 1:2). Както свидетелства св. Димитрий Ростовски, под думите „разни изкушения“ тук се разбират „всякакви скърби, печали, беди, гонения, озлобления, болести и злощастия, обедняване, страдания, които стават или по Божие допущение, или по човешка злоба, или естествено, или случайно, или по дяволско действие“. Във всички тия случаи светите апостоли са съветвали християните да се радват и на Господа да възлагат своята скръб. Какво високо и съвършено разбиране за страданията и тяхното благодатно въздействие върху душата на търпеливо понасящия ги са имали първите християни!

Из книгата "СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА" на архимандрит Серафим (Алексиев), изд. Православно издателство "Св. апостол и евангелист Лука", София 2016 г.

Снимки: Пламен Михайлов