Архимандрит Ириней е протосингел на Софийската митрополия в периода 1941-1944 г., високообразован и силно активен в своята пастирска дейност и в осъждането на марксическия атеизъм и материализъм, открито изобличавайки навлизащия тогава в Европа комунизъм като културно, политическо и философско учение и явление. Заради това и в частност за неговия превод и разпространение на книгата на румънския свещеник и професор в Яшкия университет Валери Йорданеску „Християнство и комунизъм“, в която се доказва абсолютната несъвместимост между двете учения, столичният висш духовник мигновено е заловен и погубен от съветската власт.

Архимандрит Ириней е роден през 1910 г. в гр. София с името Донко Попконстантинов. Родът му е свещенически, а баща му Константин Попниколов е построил подуенския храм в столицата „Св. Богородица – Животворен източник“, към който организира и християнско братство, занимаващо се с благотворителност.

Първоначалното и прогимназиалното си образование бъдещият протосингел получава в гр. София. През 1924 г. постъпва в Софийската духовна семинария, след което продължава образованието си в Богословския факултет на Софийския университет. През юни 1931 г. заминава да следва като стипендиант в Кишиневския богословски факултет. През 1934 г. завършва богословие в Кишинев. Кандидатства за стипендия в Рим, където освен Ориенталския институт, записва философия и право.

През 1937 г. Донко Попконстантинов става и доктор по философия на Римския държавен университет, а езиците, които усвоил са шест – руски, румънски, италиански, френски, немски и английски. Завръщайки се в София той е назначен за учител възпитател в Софийската духовна семинария. На 4 декември 1937 г. е подстриган за монах и ръкоположен за йеродякон, приемайки името Ириней. През 1941 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Скоро след това е възведен в архимандритско достойнство.[1]

При преврата на 09.09.1944 г. новият комендант на гр. София изпраща списъци с лица за задържане и отвеждане в участъците. Те очевидно са били изготвени предварително, защото акцията се провежда светкавично. Съгласно постановление на Министерския съвет на коменданта е наредено да проведе арестите и въдворяванията под строг режим на „виновниците за катастрофата на България“. Датата на документа е 19.09.1944 г.

Саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата обаче започват веднага след като в страната се разнася вестта за преврата и изпадането в немилост на стария държавен апарат. На 16.09.1944 г. от канцеларията на Софийската света митрополия с подписа на митрополит Стефан е изпратено писмо с изходящ номер №1601 до министъра на вътрешните работи. В писмото софийският владика – най-влиятелният и известен духовник от 30-те и 40-те години, казва следното:

„Господин министре,

Св. Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна фашистка дейност.

Смятаме за нужно да Ви припомним, г-не министре, повеленията на Екзархийския устав, чл. чл. 161, 162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей (…).

Съобщаваме Ви горното, за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.

Ваш молитвствувател,

Софийски митрополит Стефан“

Очаквайки следващите удари и вече предизвестения за ужасната кончина на мнозина расоносци и православни миряни, на 19.09.1944 г. митрополит, по-късно екзарх Стефан I чете сказка по националното радио, озаглавена „Духът е неугасим!“. Принуден обаче да отстрани самичък неудобните под заплахата от физическо ликвидиране, митрополит Стефан с ръкописна бележка от 20.09.1944 г. освобождава своя протосингел архимандрит Ириней от поста му, защото многообещаващият млад протосингел е бил вече въведен в списъците за унищожение и малко по-късно при неизяснени обстоятелства е ликвидиран – по сведения на съвременници – по жесток и оскърбителен за достойнството му начин. Вината на Ириней се състояла в превода на изключително грамотната философски и фактологически обоснована книга „Християнство и комунизъм“ от румънския свещеник Йорданеску. Този труд влиза на едно от първите места в черните комунистически списъци за унищожаване и изземване на книги с антимарксистко съдържание. Пламенните проповеди на израсналия в свещеническо семейство архимандрит увличали след себе си не само традиционните енориаши, но и представители на модерната (религиозно скептична) софийска интелигенция. В своя проповед „Силата на молитвата“, подготвяна за печат през пролетта на 1944 г., протосингел Ириней казва:

„Днес повече от всякога молитвата е повелително необходима в живота на народите. Християнското съзнание за греха е толкова избледняло в днешния човек, че е необходимо наново да му бъде разяснено и внушено. Затова светът днес е на две педи от пропастта (…).

Защото ако скованата сила на молитвата си възвърне своя свободен устрем между общността на всички люде, ако разумът изразява с кураж своите стремежи, то надеждата, че нашите молитви за един по-добър свят ще бъдат чути, ще остане жива…“

Пламенен проповедник, завършил богословие в Румъния и философия в Рим, архимандрит Ириней най-вероятно е бил изведен в местността около София (по предположения на съвременници), на пътя за Перник, където мъченически е приел кончината си. Духовното му наследство обаче е запазено живо в спомените на софиянци и на всички, до които младият монах е имал допир. Естествено марксистите не се поколебават да отстранят със сила младия духовник, заседател в Духовния съд, където е съблюдавал за реда в Църквата и за приложението на каноните. [2]

За последните мигове от живота на бележития духовник научаваме от писмо на неговите родители до министър-председателя Кимон Георгиев, заведено в неговата канцелария на 17 ноември 1944 г.:

„До 29 септември 1944 г. имахме връзка със сина си, като му носехме дрехи и храна. На тая дата е приключено и дознанието. Държали го отговорен за някаква книга, която той превел от румънски на български език. Абсолютно нищо друго. Ако нещо се говори, то е за да оправдават задържането му. Лежал е бил в стая №8. Страшно много е бил измъчван и най-безчовечно малтретиран, затова че не могли нищо да установят. Вечерта на 29 септември 1944 г. синът ни е бил отведен в Дома на слепите на ул. „Пиротска”. На другия ден – 30 септември 1944 г., ние видяхме сина си между 2 и 3 часа след обед в една от стаите на третия етаж. Същият ден вечерта, към 12.30 часа след полунощ, синът ни е бил изведен извън тая сграда и до ден днешен нямаме никакви сведения за живота му”. [3]

Със своята актуалност вдъхновените проповеди на архимандрит Ириней и в наше време подбуждат дълбок размисъл и дръзновение във вярата – предусещайки печалните събития от 1944 г. и опасностите, които и до днес носи духът на материализма, софийският протосингел и изповедник за Православието в една своя беседа изрича следните слова:

„Днешното общество, погледнато в интимността на неговите събития, ни поразява в контраста на едно болезнено противоречие. Материалният прогрес е в явен възход, откритията следват от други по-нови, умножават се постиженията на човечеството, социалната кола напредва безпрепятствено, но под формата на толкова блясък се забелязва един обезсърчаващ упадък, една корупция, която оскотява.

Днешният свят агонизира поради липса на вяра и на морална издигнатост. В умовете царува анархия, а в сърцата егоизъм, повикът за братство, равенство и свобода е опроверган от смелите меншенства, които разкъсват страхливите болшинства. Бог и народ, вяра и разум, вместо да бъдат две знамена, които братски да вплитат своите гънки, взаимно се разкъсват и яростна борба се развява в гърдите на хората... Християнството, което от момента на своето раждане започна борба и победи езическия свят с всички негови сладострастия.... днес на свой ред жестоко е атакувано и не само от един неприятел, но срещу него се води една обща систематична война...”

Материалът подготви: Пламен Михайлов

Източници:
1 - Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 9-19.
2 - Чурешки, „Ст. Православието и комунизмът в България 1944-1960 г.“, изд. Просвета, с. 67-69
3 - Чернева, Д. Цит. съч., с. 19.