Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
886
Брой прегледи на статиите
677193
Успение БогородичноСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в пловдивската катедрала „Успение Богородично“ на храмовия празник, 28 август 1965 г.
 
 
През всички векове и навред по света Божията майка е била прославяна от самото начало на Христовата църква. Тя е била тачена като скъпоценен съсъд на Божията благодат, като света утроба на Невместимия Син Божий, като покровителка на всички вярващи в Иисуса люде. Най-древните векове свидетелстват за почитта на вярващите християни към нея. Навред, дето се слави Иисусовото име и молитвено се призовава от благочестиви люде, в духовна чест на Божията майка са били издигани храмове, в които вярващите люде се събират, за да прославят нея, нейния Син и небесния ни Отец.
В една молитвена песен ние се обръщаме към нея с думите: „Като се взираме в твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с честния си покров и ни избави от всяко зло.“ Ние всякога се взираме в образа на Божията майка с духовно умиление. Дали ще се взрем в малката Мариям, въведена от нейните свети родители в Божия храм, или ще се вгледаме в чистата девица, вече възрастваща под Божия ръка в светия храм, или ще я съзерцаваме как смирено стои пред ангела Божий, за да приеме с послушание вестта, че ще стане майка на Божия Син — всякога виждаме същия пречист образ. Тя е смирена пред Бога, чиста в сърдечните си молитвени настроения, стремежи и копнежи. Тя е велика богопослушница, затова превишава ангелите небесни. Каква по-изрядна светост има от богопослушанието? 3атова когато се взираме в Девиния образ, чистотата и светостта ѝ дълбоко вълнуват нашите сърца.
Божията Майка бе първата и най-непосредна свидетелка на всичко което се отнася до Иисуса — до Неговия живот и дело. Преди светите апостоли и преди всички други люде тя узна и видя, че Роденият от нея е Божий Син и Спасител на света. Това, което никой не знаеше, ангелът Божий ѝ яви и тя го сложи на сърцето си, за да го вижда осъществявано в живота на нейния Син: светлината на спасението.
Светите апостоли са свидетели на Иисуса, стигнали до това призвание по дълъг път на общение с Него. Те чуха, узнаха и видяха от Него повече, отколкото всички човеци, но не повече от Неговата Майка. Като свидетели на Иисуса, те станаха пазители и проповедници на благовестието Му. С Дух Божий те израснаха като стълбове на Божията църква. А Божията Майка, смирена и богопослушна, пълна с благодат и светост, бе им станала майка. От кръста, Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик Иоана, когото обичаше, не ѝ ли каза: „Ето син ти!“, а на ученика Си: „Ето майка ти!“ И от тоя час ученикът я прибра при себе си (Иоан. 19:26-27). Тя стана майка не само на ученика, когото Иисус обичаше, а на всички Негови ученици и те всички станаха нейни синове, защото бе майка на Оня, Който ги призва към апостолско служение. Наистина, апостолите бяха яки стълбове на Христовата Църква. Но най-съкровеното нейно очарование е Божията Майка. Тя бе първият новозаветен храм Божий, защото в свещената ѝ утроба се зачена и прие живот на човек Синът Божий. И Той остана през целия ѝ живот в нейното сърце като в най-свят храм на любовта. 
Свято почитана и обичана е била Божията Майка през всичките си земни дни, връчвайки на Христовата църква най-достоверното свидетелство за своя Син. Така тя и след като преблажено отмина от тоя свят, продължаваше да бъде Негова свидетелка, майка на светите Му ученици и на всички повярвали в Него, на всички търсещи спасение.
И днес навред по света, на изток и на запад, на север и юг, по всички земни краища живеят християни и еднакво прославят Божията Майка…
Ние обичаме Пресветата Дева, защото тя е майка на нашия Спасител, но тя е и наша майка. Думите на Иисуса от кръста към ученика Му Иоан се отнасят и до нас: „Ето вашата майка.“ Тя ни обича, както ни е обикнал нейният Син и Себе Си пожертвува за нас. Тя ни обича, защото ние сме нейни деца, понеже Иисус ни почете да сме Негови приятели и братя. Обичта на Иисуса към нас е и обич на Неговата майка към нас, защото тя обича своя Син, обича и всички, които Го обичат.
Божията Майка ни обича като наша майка; синовно е и нашето отношение към нея. Когато молитвено я търсим, ние се обръщаме към нея като към майка на всички вярващи люде, за да ни приеме с майчино сърце и да ни бъде ходатайка пред нейния Син за наше спасение и за духовното ни и всяко друго благополучие на земята от значение за нашия духовен живот.
Наскоро четох изповедта на един човек, който отмина от тоя свят. Той бе художник. Година и половина преди смъртта си той получил удар и бил безнадеждно болен. Когато лежал в безсъзнание, чул молитвата на свещеника, повикан от семейството му, и постепенно взел да се връща към живота. Първият му поглед се спрял на иконата на Божията Майка и безнадежноболният за пръв път проговорил. Подире той попада в болница и се възстановява за повече от година време. В болницата той разказал изживяното от него на друг болен. И двамата вярващи люде, единият учител, другият именит художник, са прославили помощта на Божията Майка.
Дали ние всякога се молим на Пресветата Дева, та да простре милостта на своето сърце върху нас? Ние знаем кога и как трябва да ѝ се молим: тъй и тогава, както и когато призоваваме рождената си майка. Докле сме деца, коя е нашата най-голяма любов, ако не към майката? Предложете на едно дете и най-силната съблазън, за да го отделите от майка му, то няма да я приеме. То може силно да обича много неща от своя малък свят, но за нищо няма да се отдели от майка си. За него майка му знае всичко, може всичко, затова то търси прибежище при майка си, то се гуши в нейния скут и от нея чака да отрие сълзите му, кога заплаче и с милувка да вдигне болката му, кога се удари. Каквото и зло да го сполети, то търси майка си, защото тя го обича и ще му помогне.
Тъй и по-възрастните търсят неподкупно, чистото майчино сърце. Кой не знае, че личната си мъка, трагедията на своето сърце или на своята съвест, или някое тежко изпитание безбоязнено може да разкрие пред майка си, защото нейното сърце ще приеме всичко и ще занемее за целия свят, ако е потребно да немее, ще закрещи с пълен глас, ако трябва да крещи в защита на чедото си.
Ние прибягваме към майчината закрила и когато майката я няма вече. Колко често си спомняме за нейната любов и в тежък час от сърце я призоваваме отново да ни обгали с нежен поглед и да ни утеши в прегръдките си, да ни укрепи, слагайки ръка върху нашето изнемощяло рамо.
Така трябва да се молим и на Божията Майка, на нашата обща майка. Трябва да я призоваваме, когато сме в беда и в изпитания, като знаем, че тя ще простре своята милост върху нас. Трябва да я търсим, кога сме в опасност, защото тя ще ни открие надежден път.
Божията Майка винаги се е отзовавала на нашите моления и на молитвените ни вопли. Но кога я търсим? Разбира се в беда. А когато сме извън беда, когато се радваме на благополучие и не виждаме никакво облаче да смущава небето на нашето щастие, спомняме ли си за Божията Майка, за да паднем пред нея на колене и да ѝ се молим, да славословим и величаем нея, по-почитаната от херувимите и по-славна от серафимите? Разбира се, когато не сме в беда, молитвеното ни усърдие към нея отслабва. Не постъпваме ли така твърде често и с рождените си майки? Не се ли случва да ги забравяме, когато нямаме нужда от тях, да забравяме силата на майчината ръка простряна върху нас, а в немирното или огрубялото ни сърце да угасне в забрава майчината милувка? Спомняме ли си винаги, че на тая, която ни е родила и бдяла над нас като деца и като юноши, която при всички обстоятелства ни е обичала с жертвена обич, ние понякога отказваме синовно внимание и искрена ласка? Това нищо не би струвало; това е тъй незначително, а ето че ние не го вършим постоянно. Може би грижите и суетите ни са по-силни кога вървим по знойните друми на живота. Не забравяй обаче синовния си дълг! Радвай се в него, преди да е дошъл часът да плачеш! Мислиш ли, че можеш да го избегнеш? Наивник! 
Тъй постъпваме ние и с Божията Майка, колчем сме добре в живота и се радваме на сполука. И колко грешим, когато забравяме за нея, молитвената наша скоропослушница, когато сърцето ни загуби опората на тоя незрим ангел пазител.
Молете се всякога на Божията Майка, принасяйки ѝ славословия и величания! Защото знайте, и при голямото щастие, каквото можете да постигнете, и при най-добрата сполука, все пак пътят на човека води към неизвестности, никой не знае какви изненади биха го срещнали и дали няма да се намери на път нерад и да изживее страдалчески прелом на сърцето и на съдбата. А Божията Майка е чистият ангел, който върви пред нас, за да ни пази от дебнещи по пътищата на нашия живот изпитания. Нека ѝ се молим и сега, когато сме се събрали в Божия дом, за да я възхвалим и да ѝ вречем себе си и своите близки като нейни деца, изкупени с кръвта на нейния Син. Амин.
 
Източник: „Път Господен”, том V, Синодално издателство, С. 1965; с. 314-319.