Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
887
Брой прегледи на статиите
796919
Вход Господен в ИерусалимСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичната катедрала „Св. Неделя“ на 10 април 1955 г.
(6 Неделя от Великия пост – Връбница – Цветница) 
 
Мат. 21:1-10; Марк 11:1-10; Лук. 19:28-44; Йоан 12:1-18.
 
Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев! Осана Сину Давидову! Осана във висините! Мир на земята и слава във висините! Осана…!
Какви са тия ликувания, които се носят по нагорния път от Витания към Елеонските възвишения и ехото им достига до Йерусалим, та целият град се е потресъл? Това са възклици, изтръгнати от ликуващи сърца. Иерусалим посреща Иисуса. Днес е голям празник за всички: Иисус отива в светия град, за да празнува Своята Пасха.
Осана...! Осана...! – празнични възклици раздират въздуха и се носят като тържествена песен над човеците, въземат се като молитвен химн към небето, ехтят като синовен привет към Всеблагия Бог.
Благословен Идещият в име Господне! Осана, слава във висините! – това е привет на благодарността към Бога, задето праща Своя Помазаник да помилва и спаси човека; това е приветът на вярата в Бога и на надеждата в Неговите обещания; това е приветът на любовта към Иисуса, Когото народът посреща в име Господне.
А народът знае за Иисуса много. Нали Иисус бе Про-поведникът, гласът на Когото тихо се носеше като светли лъчи из села и градове, из стъгди и кръстопътища? Народът Го познава: „Този е Иисус, Пророкът от Назарет Галилейски.“
Градът е потресен. Наизлязло е хилядно множество да Го посрещне. Едни се радват, задето Иисус пак идва в светия град. Радостта им е чиста. Те не подозират какво ще стане през тия дни в техния град, каква участ очаква Иисуса. Нищо не помрачава тяхната светла радост, защото те живеят с копнежите на своите сърца, които се възхищават от словото на Иисуса. Те са радостни, защото отново могат безкрайно да се насладят на тая проповед, която неведнъж са слушали. Може ли погледът им да стигне в дълбочината на бъдещето, или в тайната на близките дни, за да видят какво ще стане – че Иисус ще бъде хванат, бичуван, поруган, разпнат, че ще умре и ще бъде положен в гроба? Да биха могли да видят това с духовния си взор, те биха били безкрайно тъжни, радостта им би се превърнала в скръб и отчаяние. Но те сега са радостни. Те са Божии чеда, които се радват на всяка милувка, що иде от Бога. Те са Божии чеда, които приемат цялото обилие на благословението, що иде от словото Иисусово.
И други са наизлезли да посрещнат Иисуса, но те се възхищават от неща, които още не могат добре да разберат. Те нямат открити сърца за непоколебима вяра в Пратеника Божий. Но те разбират, че в словото Му има нещо велико, че силата Му не е човешка. И техните очи искрят не само поради възхита и удивление, но и поради радост, че нещо велико предстои да стане в съдбата на човеците.
В града са дошли благочестиви поклонници от разни страни, за да отпразнуват великия за всяко еврейско сърце празник. Те знаят за Иисуса, че е чуден в слово и дело, макар да не са разбрали истината на Неговото спасително идване в света, макар да не знаят, че Той е Прореченият от пророците, Който ще спаси човеците и ще ги приведе при Небесния Отец, за да Му бъдат синове. Те са обзети от недоумение, но нали народът казва, че Той е Пророк? Това е извело и тях извън града, за да посрещат Иисуса.
Но сред множеството има и такива, които изгарят от гняв срещу Иисуса, защото са дълбоко смутени от словото Му, което разобличава всеки грях и всяка измама, безмилостно шиба нечистите съвести на духовните водачи. Същия тоя ден те пак ще видят как плющи камшикът Иисусов в храма, когато Той ще прогони тия, които търгуват там и сквернят Божия дом. Те изгарят от мъст, задето виждат как множеството приветствува Иисуса с възгласи: „Осана! Благословен Идещият в име Господне!“
Народът постилал пътя на Иисуса с дрехите си, с клонки, отсечени от дърветата, с палмови вейки. А Иисус е възседнал осле, за да се изпълни древното пророчество за смирението на Неговото величие (Зах. 9:9). Това посрещане е необикновено; то е по-славно от всяко друго посрещане на човек, защото тук иде Спасител в име Господне. Никога земята не е виждала такова посрещане, при което величието върви редом със смирението, признанието се съпровожда от отрицание, любовта е съпътствувана от омраза.
Това стана шест дни преди Пасха, когато Иисус отиваше в Йерусалим, за да празнува последната Своя Пасха. Иисус мина сред това ликуващо множество с поглед в бъдещето. Той отиваше в светия град, за да се принесе в драговолна жертва за спасение на света. Той трябваше да изпълни волята Божия, предречена от старите пророци, че ще бъде разпнат, ще умре на кръст, ще пролее кръвта Си, за да изкупи човешкия род от властта на тъмнината и да му открие царството на светлината.
Когато възлезе на Елеонската планина и трябваше вече да се спусне към светия град, Иисус се спря, взря се във величествения град и прозря в неговото бъдеще, натъжи се, заплака и рече: „Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти...“
Какво видя Иисус? Видя близката съдба на светия град: ще бъде съсипан и няма да остане камък върху камък. И това ще стане, „понеже ти не узна времето, когато беше посетен“.
И наистина, Иерусалим не узна деня на най-великото посещение, и след като така тържествено посрещна Иисуса, дойде изпълнението на пророчествата: Иисус бе хванат, бит, поруган, разпнат и умря на кръст. Но изпълни се и другото пророчество, че на третия ден ще възкръсне в славата Си. Иерусалим не узна деня на великото посещение, за да бъде спасен и възвеличен. Скоро се изпълниха думите на Иисуса и от светия град не остана камък върху камък – разрушен бе от покорителя на оная земя.
Ние сме събрани в Божия дом за молитвена прослава на Иисуса, Който шест дни пред Пасха отива в светия град да се принесе благовонна жертва Богу заради нашето спасение. Ние знаем, че Христос е нашата Пасха, защото заради нас Той бе заклан като Агнец непорочен (1Кор. 5:7). Да излезем прочее извън стените на нашата сърдечна затвореност, да се придружим към множествата, които тогава Го посрещнаха, и заедно с тях с всерадостни сърца да възкликнем: Осана! Благословен Идещият в име Господне! Осана и слава във висините! Осана...! – и възкликът ни да ехти в нашите сърца като величание на Божията милост и на Иисусовата жертва; песента ни да се носи над нашата съдба като зов за Божий благослов в името на Идещия Спасител. Да постелим пътя Му с цвета и вейки, с най-хубавата наша духовна премяна. Да съберем благоуханни цветя от нашите сърца, светлите мисли, прекрасните пориви на нашата душа, и да ги положим в нозете на Иисуса. Това е достойно за нас като посрещачи на Оня, Който иде в име Господне с благословение за нас. Да напуснем низините на всекидневния ни живот и да възлезем на висок превал на духа, защото днес е свет ден, ден на необикновено посещение, което ние трябва да проумеем заради самите нас.
Но като стигнем заедно с Иисуса там на превала на Елеонската планина и видим сълзите Му, да знаем, че те са сълзи на обичта, защото и ние твърде често не знаем какво служи за нашия мир.
Иисус обича човека. Той го най-топло милее. Нали от обич към човека Той е дошъл на земята? Целият Му живот е служение на любовта. Словото Му е откровение на любовта. Милостта Иисусова към страдалците е била голяма. Той им е помагал и никого не е отбил от Себе Си, та и грешниците прие, защото те са имали най-вече нужда от Него.
Иисус с любов приближи до Себе Си грешния човек и го направи Свой ученик, приятел и брат. А любовта Си към човека засвидетелствува със страдания и кръстна смърт. Има ли по-голяма любов от тая?
Иисус всякога е тъгувал пред мрачната картина на духовната изоставеност на обикновения народ. Сърцето Му е тъгувало от любов към човека.
Иисус обича човека; нас обича. Затова сълзите Му от Елеонския превал са и за нас, тъй като Той всякога е вгледан и в нашата съдба. Той вижда честата наша участ бездомна и сирота. Това са сълзи на любовта и тъгата, защото и ние, човеците, често пъти не знаем какво служи за наш мир – за мира на нашата съвест, на нашето сърце, на нашите всекидневни отношения, за мира между народите. Ония в Иерусалим не знаеха какво служи за техен мир, защото, както Сам просълзеният Иисус каза, бъдещето е било скрито от очите им. Но за нас то е открито. В светлината на Христовото учение ние знаем какво може да бъде нашето бъдеще и какво служи за наш мир, за наше добро и за наша радост.
Мирът на нашите сърца и съвести е Сам Иисус. Когато Той ни посети, Неговият мир остава у нас, защото Той ни благославя със Своя мир. Когато Иисус остане у нас, в сърцата, съвестите и умовете ни изгрява щастлив мир, защото Великият Миротворец ни е примирил с Бога и ни е освободил от противоречията на ума, на съвестта и на сърцето, които раждат тревога и духовно страдание. Нашите сърца и умове ще бъдат запазени в Христа Иисуса, те ще бъдат чисти чрез Божия мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7). 
Ние знаем, че мирни отношения между човеците се създават с истина и правда. Когато истината и правдата бъдат нарушени, и мирът се нарушава. Затова християнинът трябва да очаква Божия мир като последица на истината, на правдата и на доброто (Фил. 4:8-9).
Не важи ли туй и за мира в обществените отношения? Наруши ли се правдата на живота, която трябва да почива върху истината за ценността на човека, разстройват се и обществените отношения. Тъй бива и с мира между народите; и той е последица на правдата и на истината за живота.
Ние знаем, че историческата съдба на човечеството зависи и от морални сили; знаем, че има непреходна важност мъдростта: каквото посееш, това и ще пожънеш. Ние знаем, че и моралните сили определят съдбата на човека и движат историята на човечеството. Затова искаме ли да има мир, трябва да се молим и да работим за него. Ние знаем какво служи за мир на земята. За нас няма оправдание, ако не бъдем миролюбци и миротворци в света. Сълзите на Иисуса на високия превал на духа не само ни внушават мисълта, че трябва да служим на мира, но те ни и задължават, те ни парят като божествен огън, за да се разгори в сърцето ни порив към мира. Нека да не се лъжем, защото тия, които не разбират знаците на времето и не се вглеждат в бъдещето с разум Христов, те вървят към изпитания и допринасят за страдания и разрушения в живота, далече по-страшни от ония, които сполетяха светия град.
Излезли сме да посрещнем Иисуса. Нека да възкликнат ликуващите ни сърца: Осана! Слава във висините! Но нека първом да приемем Неговите сълзи, за да разберем спасителния ден на великото посещение. Нека да приемем тия свещени сълзи като проповед на любовта, на доброто и на мира. Така с бодри сърца ще преминем шестте предпасхални дни, дните на Христовите страдания и смърт, които ще ни въведат в голямата радост на Христовото възкресение. Амин!
 
 
Източник: Кирил, патриарх Български. „Път Господен”, том I, Синодално издателство, С. 1957; с. 309-314.