Радвай се, похвала на отците,

уста на богословите, жилище на безмълвието“

(Из светилнична песен за деня на светеца)

          Братя и сестри,

Втората неделя на Великия пост Църквата е посветила на светия наш отец Григорий Палама. Той завършва своя живот като Солунски архиепископ, но преди това е ученик на монашеската традиция на Св. Гора - Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите. А славата на светиите е в тяхното обожение. Защото славни са тези, които се намиратв благодатта на Бога, „славата” е благодатта на Бога, светлината на Троицата.Такъв е и днес чествания св. Григорий Палама.

Светецът ни учи, че благодатта - това е Сам Бог, отдаващ Себе си на нас, и, че приемайки благодатта, ние ставаме, по приобщение, участници на Божествената природа. Това учение е наречено исихазъм. Думата е гръцка и озна­чава покой, тишина. Исихията или Благото безмълвие е вътрешно молитвословие, вътрешно молитвено призоваване на Господа с Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”. Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовказа по-нататъшното извисяване на душата към Бога. Целта е да се достигне до съзерцание на бо­жествената, несътворената светлина, тази светлина, която Хрис­тос е излъчвал при Преображението Си, и до сливане с Бога.

Особено ценен е възгледът на св. Гри­горий, че Бог може да бъде познат чрез опита. И което е особено важно: този опит не е запазен само за мистиците. Напротив, всички християни, следователно и ние, можем да участваме в Божия живот чрез молитвата, чрез богослужени­ето, чрез светите тайнства, изобщо с целия си живот, посветен на Бога. И именно това участие на нашия живот в Божия, е истинско­то познание на Бога.

Св. Григорий Палама ни увещава непрестанно да помним, че: „Ако човек не участва в божественото естество чрез нетварната Божия благодат, той си остава само едно следствие на творческа енергия на Бога”. Сиреч остава обикновено творение, но не и син.

А как да участваме? Ето, ние знаем, че трябва да се подвизаваме, да се молим, да плачем, да се каем, да извършваме подвизи, но при всичко това да съзнаваме, че не подвизите ни спасяват, а вниманието, Божиите очи, които ни виждат в това разположение на духа, в това състояние. Защото само Господ ни спасява. С подвига си ниепросто показваме, че искаме спасение, т.е. единение с Бога, най-тясно и най-близко, и предоставяме себе си за това, показваме, че внимаваме за това. И с поведението си, с отношението си към другите, към себе си, към света, ние призоваваме или отблъскваме Бога. И какъвто знак сме Му дали - Бог откликва и ни приласкава, поучава – или се отдръпва от нас.

          Братя и сестри,

Не напразно такова велико учение и духовен опит ни се напомнят в дните на Великия пост. Сам св. Григорий Палама обяснява, че постът укрепва душата с добродетел, а ако ние не осъзнаваме ценността на поста, тогава също започваме да пренебрегваме и ценността на вярата.

Затова нека откликваме на Божия призив към подвиг и разбираме какво се иска от нас. Да се стремим към придобиване благодатта на Св. Дух и така да станем участници в самото Божествено естество (2Петр.1:4) по благодат. Амин.

                                                                                                                                                                                                                  

Съставител: протоиерей Божидар Маринов