"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24)

Братя и сестри,

Днес чухме думите от литургийното евангелие за 4 неделя от Великия пост. Може да се каже, че тези думи са евангелие на изцерението и надеждата, преобразени от твърда вяра и гореща молитва, придружена от пост.

Кой изцерява? Разбира се, Хритос. Но кое е това, на което Той набляга? Какво очаква от нас? Вяра. А вярата ражда смирението и покаянието. Смиреното покаяние на бащата води до излекуването на болния син. В първата част на думите „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“, бащата показва, че се е утвърдил във вярата, а във втората част, че се е укрепил в смирението, признавайки, че в началото не е имал достатъчно силна вяра за изцеряването на сина му. Словата „Вярвам, Господи!“, посочват желанието му да укрепи вярата си - вяра, дадена, дарена от Св. Дух. А после неговият вопъл „Помогни на неверието ми“ потвърждава още повече неговото покаяние и смирение.

Църквата е отредила този евангелски текст на св. ап. и ев. Марк да бъде четен през Великия пост, защото това е изключителен период за гореща молитва и пост, за да се укрепим във вярата и да се борим срещу греха, егоистичните страсти и злите духове. А те, демоните, бидейки зли и горди, не се плашат нито от хубави слова, нито от строги и авторитарни думи, а се страхуват само от смирената и милостива любов, от горещата молитва и пост. Тоест, те се страхуват от присъствието на Св. Дух в човека, защото само Светият и Благ Дух може да изгонва нечистите и зли духове от обладаните хора. Така Господ Иисус Христос ни показва, колко необходими, живи и силни, освобождаващи от егоистични страсти и нечисти духове, от болест и немощи са молитвата и пост.

Четвъртата неделя на Великия пост е посветена и на св. Йоан Лествичник. Наричаме го учител на молитвата, поста и покаянието. А най-големите добродетели, които той описва в своята книга Стълба (Лествица) на добродетелите са смирението и любовта. Какво представляват добродетелите? Добродетелите са Божи дарове. В Църквата те не са цел, т.е. целта не е да ги придобием. Целта е да победим смъртта, като се съединим с Христос. Целта е единението с Христос, а добродетелите ще дойдат след това.

Братя и сестри,

Животът ни в Христа, изисква от нас преобразяване. Ако смирението ни не е истинско, ако вярата ни е само на думи, то и чудото на истинската ни промяна към Бога няма да се случи. Защото да вложим Христос в живота си е най-голямото нещо, да се чувстваме изкупени, утешени и опростени в св. Тайнства на Църквата, да приемаме пресвятото Тяло и Кръв на Господа и да не се страхуваме от ада и смъртта.

Пред нас е Пасхата Господня - преход от безсилие към сила, от отдалечаване към съпричастност с Бога. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя, ако непрестанно преобразяваме себе си, докато накрая всичко не стане Христос.  Амин!

Съставител: протойерей Божидар Маринов