“След това Иисус го срещна и му рече: ето, ти
оздравя: недей греши вече, за да не те сполети
нещо по-лошо” /Иоан 5:14/

Братя и сестри, голямо и покъртително бе страданието на разслабления. Помислете: болен от тридесет и осем години! Половината и то от най-хубавия човешки живот в страдания! И да имаше поне, кой да се грижи за него! Но разслабленият казва:”Нямам си човек!“Страшно, невъобразимо и непоносимо е за нас подобно окаяно положение! Тридесет и осем години да боледуваш и да не се намери никой да те спусне в целебната къпалня, и никой да не ти каже една одобрителна дума! И здрав, но самотен човек е за оплакване. Но да боледуваш и да страдаш, и пак да нямаш близък човек, който да те наглежда от време на време е страшно и убийствено. Ние само можем да се чудим, че цели тридесет и осем години е протекло това огнено изпитание! Но виждате ли, братя и сестри, че  “ Бог не се гневи до край, нито вечно се сърди ”(Псал.102:9). И разслабленият можеше да каже: ” Господ ме строго наказа, ала на смърт не ме предаде ” (Псал.117:18). И поради това необикновеното му и дълготърпеливо страдание, бе увенчано с щастлив край! Иисус, като го видя да лежи и узна, че боледува от дълго време, каза му: ”. . . стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше ” (Иоан. 5 : 6, 8 и 9) . С това, обаче, Иисус Спасителят не свърши. Той отново срещна разслабления в храма и му рече: “ ето, ти оздравя: недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”.

Последните думи на Спасителя, говорят достатъчно ясно. И затова нека на тях да спрем вниманието си. Нека по-добре да вникнем в тях: не само да се убедим в истиността им, а и със сърце да пожелаем и, още повече, с твърда воля да решим да се борим упорито и неустрашимо с греховете, пороците, страстите в нас, за да се радваме на здраве и щастие.    Не само при случая с разслабления, Спасителят особено наблегна и посочи, че нашите грехове са причина за боледувания ни и че, следователно, за да не боледуваме и страдаме, трябва да внимаваме, длъжни сме да бдим да не съгрешаваме и да не ставаме жертва на порочни и страстни плътски увлечения. Затова и Спасителят с думите: “прощават ти се греховете” (Марк, 2:5), дарява здраве на болните и те се изправят на крака, за да изкарват прехраната си и се радват на живота. Щом Христос Господ ни свидетелства, че корените на нашите болести и страдания са нашите пороци и грехове, няма повече какво да мислим с немощния си разум. Но поради лекомислието на мнозина, особено из средата на младите, налага се да посочим гибелните и фатални последици на греха по отношение на телесното ни здраве и, също така – благодатните и живоносни плодове, еднакво полезни за духа и тялото ни, от благочестивия  и добродетелен живот.
Още със създаването творецът ни призовава за вечен живот, но грехът на нашите прародители, донесе смъртта в света. Бог изгони от рая Адам и Ева с думите: “ ще умножа и преумножа скръбта ти, с болка ще раждаш деца, с пот на лицето ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет” (Бит. 3:13 и 19).    Въставането срещуБога,престъпването на Божиите заповеди и грехът родиха непосилните ни трудове, болестите и смъртта. Тази истина, и ние сами – от личен опит и наблюдение разбираме  и убедително можем да засвидетелстваме. Винаги е на лице връзката между духа и тялото. Душевните страдания се отразяват болезнено, опасно и гибелно върху тялото. Подобно състояние преживяваме, особено, когато тежко съгрешим. Достатъчно е да прекараш една безсънна нощ, вследствие угризение, страдание за греховно деяние, което си извършил и което неочаквано за самия тебе те разстройва и разклаща така, че да се почувстваш изтощен, смазан, безпомощен – сериозно и опасно заболял! Кой от нас познава душевните терзания на грабителите, насилниците, и убийците?! Колкото и коравосърдечни и горделиви да са извършителите им, макар и понякога късно, но толкова по-безнадеждно и отчаяно те  заболяват и заприличват на човешки развалини. И канара – тяло, и скала – здрав организъм не може да понесе страшните мъчения и угризения на съвестта, които неминуемо връхлитат грешниците и ги повалят приковани на болничното легло.    
Да не говорим, братя и сестри, за плътските грехове, каквито са блудството, пиянството, чревоугодието. Които робуват на тях, и на младини не са пощадени от болести и страдания. Така наречените млади старци – преждевременно изтощените и похабените – това са все жертва на плътските грехове и пороци. Те още на младини отслабват и заболяват, безсилни да устоят на сериозно телесно и душевно натоварване.
Житейската гордост, която поразява и погубва човека, похотта на очите и плътта са нашите постоянни спътници – грехове. И оставим ли се да бъдем напълно поробени от тях, боледуваме, страдаме безнадеждно и умираме преждевременно. “Блудниците, прелюбодейците, крадците, користолюбците, пияниците, хулителите, грабителите не само, че няма да наследят царството Божие” ( І Кор. 6: 9 – 10), но и на тоя свят на земята те боледуват, страдат и млади старци умират. Явна и очевидна и, същевременно, грозна и страшна е истината, действителността, че основната причина, корените на нашите боледувания и страдания са нашите пороци и грехове.            
Достигаме до същото убеждение, което още повече ни призовава към духовно свестяване, събуждане, и опомняне, щом отправим поглед към живота на благочестивите и добродетелни люде, към подвига на християнските светии и проповедници. Те с всички сили се бориха срещу злото в себе си, воюваха на смърт и живот с греха и бдяха не само да не паднат в изкушение, бодърстваха не само да не почернят душите си с порочни, греховни петна, но в горещи, непрестанни молитви просеха от Бога чисти и свети мисли, възвишени и любвеобвилни чувства, непоколебимо утвърдена в евангелските добродетели воля. Поради това успяваха духовно да се усъвършенстват. И се радваха на неизказано сладък душевен мир, и преживяваха царството Божие в сърцата си. Същевременно те,  боледуваха малко, а повечето от светиите и праведниците достигаха дълбоки старини.    
Те, Божиите угодници, при най- лоши, непоносими за нас, материални условия на живот – изложени на вятър и студ, на глад и жажда, на окаяна бедност и нищета, се радваха в повечето случаи на отлично здраве, а ние, макар  и да сме нахранени и облечени, макар и да се радваме на всички блага на живота, макар и да сме впрегнали само за наша полза чудните успехи на науката и културата, постоянно боледуваме и страдаме и болшинството от нас преждевременно остаряваме и умираме.                    
Не борбата за материалното, но леността в духовния живот и постоянното ни съгрешаване и почерняне на нравствения лик, ни води само към болестите и смъртта. И, обратното, когато, на първо място, ни вълнува грижата за чист и благочестив живот, за праведност и святост, и в материални оскъдности и лишения да сме, се радваме на здраве и дълголетие, и духът ни е спокоен и блажен.     Какво правим ние днес? Кастрим и премахваме само клоните и стъблото на вкоренените дълбоко в нас болести и недъзи. Медицината е в състояние така успешно да ни лекува, че да премахне всички видими признаци на болестта, но всъщност тя отсича само клоните и стъблото, а корените остават за нея невидими, и поради това, неоткрити и неизтръгваеми. Те са от духовно естество, защото те са нашите невидими пороци и грехове, но по последиците си, най - очевидни виновници за боледуванията и страданията ни. Напразни са, наистина, усилията и на най-знаменития лекар да изтръгне тия корени – корените на порока и греха. Тях, обаче, отлично вижда Сърцеведецът Христос Господ и затова сериозно и строго Той предупреждава разслабления: “ето, сега ти оздравя; недей греши повече, за да те не сполети нещо по- лошо! “ Христос Спасителят искаше да му каже: “твоето тридесет и осем годишно боледуване и страдание е горчив, отровен плод на твоите тежки, големи грехове. Но ето, Аз се смилих над теб и те излекувах. Ще се радваш, обаче, на здраве и дълголетие, ако престанеш да робуваш на плътските си похоти, ако бдиш да не станеш жертва на блудството, пиянството и всички удоволствия, които съсипаха тялото ти и отровиха душата ти. Отново затънеш ли в блатото на тия грехове, ще те сполети нещо по-лошо- неизцеримо, ще боледуваш и скоро ще станеш плячка на смъртта”. Но предупреждението на Христа Спасителя към страдащия цели тридесет и осем години разслаблен е предупреждение и зов към нас, особено към младите и буйните, които са длъжни здраво да държат юздите и да не позволяват лудуването и бесуването на своята плът. Всички сме призовани да се борим със страстите и похотите си. И откликнем ли на Христовия зов, ние все по-успешно и плодоносно ще изкубваме корените на болестите и страданията си. Господи Иисусе, подкрепи ни с Твоята благодатна мощ, за да бъде искрена молитвата ни и с нея да изпросваме от Тебе най-ценното благо – духовното ни и телесно здраве! Ти, Господи, особено тогава побързай да ни помогнеш, когато искаме да изтръгнем от сърцата си плевелите и тръните на порока и греха! Дай ни сили, Господи, да сторим това, за да бъдем достойни Твои чеда и да се радваме в здраве и дълголетие на благата на живота и да заслужим и духовното си спасение .  Амин!

Подготви: ставр. ик. Мина Минчев