Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
792
Брой прегледи на статиите
576380

Празнични проповеди

Пресвета Богородица - Неувяхващ цвятВо имя Отца и Сина и Светаго Духа!
 
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Отново встъпваме в светия Богородичен пост. Един от четирите благодатни периода в годината, които Светата Православна Църква е отредила, за да може християнинът да вкуси по-осезателно Бога, да Му се наслади и да засили в себе си желанието да не се отделя повече от Него. 
Ето ни една добра възможност да се отдадем на духовни размишления и да се потрудим усърдно, да поработим за себе си, за да станем достойни отображения на нашия Небесен Отец. 
Пред добруването на човека винаги е имало доста препятствия. Най-вече ние, християните, понасяме ударите на поднебесните сили на злобата. И когато отслабваме бдителността си, търпим поражение, падаме в грях и доставяме радост на сатаната. 

Преображение ГосподнеПоучение на Преображение Господне
 
Искайте, и ще ви се даде (Мат. 7: 7)
 
Станалото на Таворската планина Преображение Христово често пъти спира мисълта върху силата на молитвата. Защото Евангелието ни говори, че преди да се преобрази, Христос дълго се молел на планината, че Неговата присносъщна светлина и божествена слава се проявила след дълга и усилена молитва. А молитвата е беседа на душата с Бога. 

Страданията на съвеременникаТази толкова трудна Книга на Иов. Големите изпитания, истинската, явена като чудо, любов към Бога, възможността да претърпиш и смирено да изкажеш „нещастие настъпи“ (Иов 3:26). Цялата многообразна трагедия, която обгръща богобоязливия човек, страдащия Иов – за всичко това говори старозаветният автор. Когато четеш тази книга, много въпроси се появяват в съзнанието ти, но най – важният е: защо, Господи? Защо този смирен, любещ човек, който обича Теб и Твоето творение, е подложен на страшното изпитание? Нима и там в Небесното, в битието на Вечното, е възможна играта на облог, за да се покаже и докаже любовта? Тази игра неповторима ли е, или постоянно се играе в нашия свят, и любовта трябва ли да се доказва в изпитание, за да е истинската, достойна за Теб, Господи? Истина ли е, че „човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре“ (Иов 5:7). Боже, колко непосилно е всичко това за нашето мислене. Трудното за човека е да може да осъзнае божествената реалност. Това значи да пренебрегне логичното, да се отдели от природното, да премахне светската история, изпълнена с многото кръвопролития, цинизъм и народни страдания, и да влезе в напълно не-човешкото, не-природното, безумното, безсмъртното, но Божественото. Но защо, Господи? Защо вярата ни всецяло носи антиномия? Тя ни раздира от противоречия и в същото време тя, вярата, ни води и до това влюбване в Абсурдното, за да приемем Христос и обикнем неговата непознаваемост. Не мога, Господи, и не зная какво става с мен в този свят и какво да сторя, за да навляза в онзи божествен мрак на незнанието, който дава вярната картина на Небесното, на Божественото.

Св. Благовещение - стенопис от Марков манастир. Снимка: Мартин МитовСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичния храм „Св. София“ на Благовещение, 7 април 1954 г. (По стенограма)
 
 
Лук. 1. 24-88: ,,Днесь спасения нашего главизна“
 
Днес е началото на нашето спасение. Тъй пее светата Църква, възпоменавайки светлото събитие, чрез което се тури началото на спасението на човешкия род. Към днешния ден бе устремен погледът на много векове, които очакваха спасение; към днешния ден бяха устремени копнежите на всички, които вървяха в неизменността на Божието обещание за идването на велик Спасител, Който ще бъде „Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Ис. 9:6) както пророк Исаия, обзет от Дух Светий, Го предсказа. В днешния ден много векове вливат надеждите си, защото от днешния ден започва великото време да се изпълнят Божиите обещания.

Св. 40 мъченици. Снимка: Мартин МитовРазмишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро деяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: „Ти си Христос – Божия сила и мъдрост“ (по 1Кор. 1:24). И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното Слънце – Христос. Озарявани от Неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни – с пост и въздържание, други – с благоверие и гостоприемство; едни – с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други – със смирение и сърдечна кротост; едни – с бодърствуване и искрена любов, а други – с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.