Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
19
Статии
690
Брой прегледи на статиите
484192

Празнични проповеди

Страданията на съвеременникаТази толкова трудна Книга на Иов. Големите изпитания, истинската, явена като чудо, любов към Бога, възможността да претърпиш и смирено да изкажеш „нещастие настъпи“ (Иов 3:26). Цялата многообразна трагедия, която обгръща богобоязливия човек, страдащия Иов – за всичко това говори старозаветният автор. Когато четеш тази книга, много въпроси се появяват в съзнанието ти, но най – важният е: защо, Господи? Защо този смирен, любещ човек, който обича Теб и Твоето творение, е подложен на страшното изпитание? Нима и там в Небесното, в битието на Вечното, е възможна играта на облог, за да се покаже и докаже любовта? Тази игра неповторима ли е, или постоянно се играе в нашия свят, и любовта трябва ли да се доказва в изпитание, за да е истинската, достойна за Теб, Господи? Истина ли е, че „човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре“ (Иов 5:7). Боже, колко непосилно е всичко това за нашето мислене. Трудното за човека е да може да осъзнае божествената реалност. Това значи да пренебрегне логичното, да се отдели от природното, да премахне светската история, изпълнена с многото кръвопролития, цинизъм и народни страдания, и да влезе в напълно не-човешкото, не-природното, безумното, безсмъртното, но Божественото. Но защо, Господи? Защо вярата ни всецяло носи антиномия? Тя ни раздира от противоречия и в същото време тя, вярата, ни води и до това влюбване в Абсурдното, за да приемем Христос и обикнем неговата непознаваемост. Не мога, Господи, и не зная какво става с мен в този свят и какво да сторя, за да навляза в онзи божествен мрак на незнанието, който дава вярната картина на Небесното, на Божественото.

Св. Благовещение - стенопис от Марков манастир. Снимка: Мартин МитовСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичния храм „Св. София“ на Благовещение, 7 април 1954 г. (По стенограма)
 
 
Лук. 1. 24-88: ,,Днесь спасения нашего главизна“
 
Днес е началото на нашето спасение. Тъй пее светата Църква, възпоменавайки светлото събитие, чрез което се тури началото на спасението на човешкия род. Към днешния ден бе устремен погледът на много векове, които очакваха спасение; към днешния ден бяха устремени копнежите на всички, които вървяха в неизменността на Божието обещание за идването на велик Спасител, Който ще бъде „Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Ис. 9:6) както пророк Исаия, обзет от Дух Светий, Го предсказа. В днешния ден много векове вливат надеждите си, защото от днешния ден започва великото време да се изпълнят Божиите обещания.

Св. 40 мъченици. Снимка: Мартин МитовРазмишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро деяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: „Ти си Христос – Божия сила и мъдрост“ (по 1Кор. 1:24). И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното Слънце – Христос. Озарявани от Неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни – с пост и въздържание, други – с благоверие и гостоприемство; едни – с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други – със смирение и сърдечна кротост; едни – с бодърствуване и искрена любов, а други – с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

Икона на Богородичния акатистСлово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичната катедрала „Св. Неделя“ след Богородичния акатист в първата седмица на Великия пост, 23 март 1956 г. (По стенограма).
 
 
Прекрасно време за духовен напредък и възход е св. Четиридесетница! Колко въжделено за всички, които търсят спасение, е това определено от светата Църква молитвено и постническо поприще! А ето вече пети ден сме в светата Четиридесетница и особено в тия първи дни мнозина с голямо смирение и сърдечно съкрушение стояха на молитва пред Бога, всички пък се събираме в Божия храм купно да възнесем на Небесния Отец прошения за себе си, за нашите въззимащи се от отмалялост души. Събираме се в молитвени часове, за да изповядаме пред Него немощта си и да просим силната Му десница да не отстъпва от нас през това благословено от Него време на поста, а и всякога.

Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец...Слово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичната катедрала „Св. Неделя“ след вечернята в Неделя на всеопрощението, 18 март 1956 г. (По стенограма)
 
 
Господ Иисус Христос казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Прошката е божествен дар. По същност тя е божествена, защото е израз на любовта, а Бог е любов. Всеки, който може да прости, да изживее в сърцето си прошката, той се докосва до божествените сфери, в които би могъл да влезе, вживявайки се в любовта като Божие битие. А вживее ли се в любовта, от него ще бликнат потоци на истинска човечност.