Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
792
Брой прегледи на статиите
576422
Преображение ГосподнеПоучение на Преображение Господне
 
Искайте, и ще ви се даде (Мат. 7: 7)
 
Станалото на Таворската планина Преображение Христово често пъти спира мисълта върху силата на молитвата. Защото Евангелието ни говори, че преди да се преобрази, Христос дълго се молел на планината, че Неговата присносъщна светлина и божествена слава се проявила след дълга и усилена молитва. А молитвата е беседа на душата с Бога. 
Христос ежедневно се молел, ежедневно общувал с Бога Отца. Той научил и апостолите да се молят, като им дал и самия текст на молитвата: Отче наш... Той често ги подканял: „Молете се да не паднете в напаст... Искайте и ще ви се даде... Всичко, каквото поискате от Отца в Мое име, ще ви се даде... Много по-рано и библейският мъдрец е казвал: Господ е Всемогъщ и Праведен Съдия. У Него няма лицеприятие. Той ще чуе молбата на оскърбения и онеправдания; няма да презре молбата на сирачето, нито ще отхвърли просбата на вдовицата... Молитвата на смирения ще проникне през облаците, ще се приближи до престола на Бога и няма да отстъпи, докато Господ не погледне справедливо и не произнесе решение да удовлетвори молбата.“ (Сир. 35: 9)
Като благодетелна сила, молитвата е известна на цялото човечество. В една или друга форма, тя е на предно място у всички религии. Християнската история е запазила многобройни благи последици от искрената молитва. Съгласно със завета на Христа Спасителя и Църквата учи вярващите постоянно да се молят, а в определени дни тя ги свиква на обществено моление. Доказано е, че във време на скърби и злополуки, молитвата е истинска блага утеха, а често пъти и мощна чудотворна сила. Трябва де се смята особено щастлив всеки, който е опазил в душата си здраво молитвено чувство. Защото молитвата лесно възкрилява неговия дух, довежда го до приобщаване със силата и благостта на Бога, Който му отсъжда желаното и заслуженото. 
Не може да се каже същото за онези, които са покварили своето религиозно чувство и които често дружат с порока и престъпността. Понякога и те се обръщат с молитва към Бога; припомнят си дори обещанието, че който иска ще му се даде... При все това обаче, тяхната молитва остава без последици. На такива, чрез устата на Пророка, Бог казва: „Защо говориш за Моите обещания и завети, а ненавиждаш Моите съвети: дружиш с крадците, приятел си с морално падналите; устата ти злословят, езикът ти плете коварства. Говориш против брата си, клеветиш против сина на майка си. Щом ти не преставаш да вършиш това и Аз ще мълча, когато ми се молиш.“ (Пс. 49: 16-22)
Само молитвата на смирения и разкаяния, на религиозно вдъхновения, прониква през облаците, достига до престола на Всесилния, измолва потребното, дори получава сила да прави чудеса. В Свещеното Писание има класически примери за това, които са твърде поучителни. 
Голям праведник бил пр. Илия. Потресен от моралната поквара на иудейския народ, той поискал Бог да го накаже, и измолил да се затвори небето, за да не вали дъжд три години и шест месеца. И когато тоя народ, измъчен от бездъждието и безплодието на земята се разкаял, Илия пак се помолил и небето дало благодатен дъжд. 
С молитвата си тоя пророк възкресил сина на Сарептската вдовица (Цар. 18). Със силата на молитвата си и пророк Елисей възкресил сина на самонитянката. Силната и чиста молитва на стотника Корнилий била чута от Бога (Деян. 10). Със силата на молитвата си болният, но праведен иудейски цар Езекия, не само оздравял, но и измолил продължение на живота си с 15 години... 
Истинската молитва е смирена, чиста и неотстъпна. Затова и тя винаги е благоплодна. Тази молитва е необходима за нашия дух и за нашето благополучие. Но у нас липсва решителността да овладеем нейната сила и да си послужим с нея. Липсва ни разкаяние, вътрешно преобразяване и благоговение пред Всесилния. Поради това нашата молитва често пъти остава безплодна. Поучителен е примерът на двамата мъже, които едновременно влезли в храма да се помолят. Митарят се молел със смирение, с пламенна вяра, с разкаяние, осъждал себе си и затова бил оправдан. Фарисеинът, заслепен от горделивост и душевна порочност, в молитвата си осъждал другите, затова бил посрамен. 
Дали в нашето общество има повече митари и по-малко фарисеи, това не се знае. За всички, обаче, е потребно вътрешно преображение, душевно обновление, за да може да се завладее силата на молитвата, и да се направи от нея стихия, която винаги да държи народа ни в общение с Всемогъщия Подател на всички блага. И така, осияни с Неговата присносъщна светлина, достойно да Го прославяме сега и во веки веков. Амин.
 
 
 
Видински митрополит Неофит (†1971)
Слова, Поучения и речи
София, 1938 г.