Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
886
Брой прегледи на статиите
677195
Пресвета Богородица - Неувяхващ цвятВо имя Отца и Сина и Светаго Духа!
 
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Отново встъпваме в светия Богородичен пост. Един от четирите благодатни периода в годината, които Светата Православна Църква е отредила, за да може християнинът да вкуси по-осезателно Бога, да Му се наслади и да засили в себе си желанието да не се отделя повече от Него. 
Ето ни една добра възможност да се отдадем на духовни размишления и да се потрудим усърдно, да поработим за себе си, за да станем достойни отображения на нашия Небесен Отец. 
Пред добруването на човека винаги е имало доста препятствия. Най-вече ние, християните, понасяме ударите на поднебесните сили на злобата. И когато отслабваме бдителността си, търпим поражение, падаме в грях и доставяме радост на сатаната. 
Древният зъл дух на бездната е ненаситен. Докато Бог отлага свършека на света, за да се спасят всички измежду родените синове и дъщери човешки, които биха пожелали да станат съграждани на Бога във вечното Му царство, то дяволът се стреми да увлече колкото се може повече души в царството на мрака. 
Войната е жестока и се води за всяка душа. Всяка човешка душа за Бога е ценна, колкото целия свят. Тук няма предварително калкулирани допустими загуби. И защо все пак сатаната печели толкова много отделни битки? Отговорът се крие в човешката свобода – този най-съвършен дар Божий, който е присъщ не на роби, а на царски синове. 
Бог ни е създал свободни, по Свой образ, за да можем и сами да пожелаем блажения живот, който ни е приготвил във вечността. Тази свобода не е формална, тя е действена. В никакъв случай тя не е излишно, непосилно бреме, а е безценен Божи дар, свързан обаче и с отговорност. Без свободата ни, животът на човека би бил безсмислен. 
Свободата е инструментът, чрез който ние правим избор с кого да споделим живота си – с Бога или с неговия противник. В този избор средно положение няма. По думите на Христа Спасителя „не можем да служим на двама господари“. Когато правим грешен избор, прогонваме Бога и ставаме уязвими за злото. Така, сами себе си предаваме на дяволското влияние. Но „Бог не иска смъртта на грешника, а да се обърне и да бъде жив“. 
Нашият Господ основа Църквата Си, чиито членове сме ние, като неуязвим кораб на спасението. Даде ни в нея и средствата, чрез които да се борим и побеждаваме лукавия. 
И така, имаме Поста, като време, в което да си припомняме Божиите повели, да си припомняме какви трябва да бъдем и чрез въздържание да скъсваме оковите на всяка зависимост и привързаност към този свят. Защото това именно е една от основните ни болки – пристрастяваме се към нещо суетно до такава степен, че не можем да си представим живота без него и неусетно този наш избор става наш кумир. 
В Църквата притежаваме най-мощните средства за освещаване на човека – светите тайнства, чрез които Бог ни дарява своята благодат, която ни възражда за нов живот; биват прощавани нашите грехове, след искрено покаяние, и така възстановяваме отново и отново връзката си с Бога. Получаваме благодат, чрез която Той ни дарува здраве на душите и телата. И така, най-сетне в тайнството на тайнствата – св. Евхаристия, се причастяваме със Самия Бог. Ставаме едно с Него – Той е в нас и ние в Него. Така се удостояваме със залог за вечен живот. 
Духовният живот в Църквата е невъзможен без молитвата. Тя е по думите на св. Йоан Кронщадски „възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живот на всички“. В този интимен разговор с Бога, Който е Любов, се съдържа просба – противно на гордостта, която приписва всичко на себе си; благодарност – противно на безразличието към Божиите благодеяния, което ги приема като дадености; славословие – противно на славолюбието, което търси само своята си слава; в молитвата се съдържа и смирение пред Всемогъщия Бог - без което е невъзможно да получим благодат. Защото добре знаем от Писанието, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“. 
Чрез молитвата Бог ни дарява с душевен мир, който е основна предпоставка за радостен живот. 
Но молитвата си отправяме не само към Бога. Този духовен разговор водим и с Пресвета Богородица, „която е по-горе от всички ангели“. Молитвено общуваме и със св. ангели и св. Божии угодници, изпросвайки тяхното застъпничество пред Божия престол за нас. 
Истинската (правилната) молитва ни дава реалното усещане, че сме в едно общество с Бога, ангелите, Божиите угодници и всички живи и покойни наши ближни. 
Въпреки благата, които ни предлага Небесният Отец, братя и сестри, някои избират живот без Бога. Свидетели сме на затвърждаващата се тенденция на отдалечаване на човека от Бога. Обществото ни боледува, не само физически, но и духовно. Далече от Бога не е възможно да има радост, щастие и мир, защото това са именно Божии дарове. 
Ширещата се агресия в междучовешките отношения свидетелства за потъмняване на образа Божи у мнозина и като следствие – за оскотяването на човека. 
Според психолозите, агресията до известна степен е полезна, тъй като тя била свързана с инстинктите за оцеляване и самосъхранение, но това, което се наблюдава напоследък, не е нормално. Когато човек няма пред себе си Бога като образец, към който да се стреми, се уподобява на животно. Междучовешките взаимоотношения заприличват на тези между зверове. Започва да властва законът на джунглата. Човек бива воден от инстинктите си. Естественият подбор също си казва думата. Силният надделява и оцелява, а слабият бива ощетен и дори понякога губи живота си. А дори и да победиш, няма гаранция колко дълго ще се задържиш на върха, защото скоро може да се появи някой, който да ти надделее. 
Има ли изход от това крайно плачевно състояние?
За наша радост има! Този изход е Христос, „Който е пътят, истината и живота“, Който дойде, за да просвети „седящите в смъртна сянка“ и да отвори невиждащите очи. Сам Той отправя поканата Си към всички „отрудени и обременени“ и насочва стъпките на всеки човек към Църквата Си, където да започне и се проведе лечението на душата. За съжаление, мнозина духовно обременени приличат на човек болен, заявяват желанието си пред лекаря да бъдат изцерени, но не му оказват никакво съдействие. Получават рецепта с лекарства и предписания за определен начин на живот, но не ги изпълняват. Такова лечение няма как да бъде успешно. 
 
Братя и сестри,
Искаме ли да има мир и радост в душите ни, искаме ли навреме да откриваме клопките на лукавия и успешно да устояваме на злобните му набези в нашия живот, необходимо е да се подвизаваме в духовния живот. Подвизаването в духовния живот е живот с Бога. Именно затова сме станали членове на Църквата – за да заживеем с Него още тук в земния живот, предвкусвайки блаженството, което в пълнота Небесният Домакин ни е отредил. 
Нека с търпение и усърдие „да извървим предстоящето нам поприще“ на поста. 
Нека попостим – всеки според силите си. 
Да се покаем за сторените грехове и подпечатаме покаянието си с покайни дела. След което отново да се докоснем до Божествения огън – св. Причастие, което изгаря до корен нашите грехове и ни приобщава към вечния живот. 
При все това молитвата да не престава в сърцето, ума и устата ни. 
Господи, Боже наш, по молитвите на Пресвета Богородица и всички светии, помилуй и спаси нас!
Амин!
 
Свещеник Георги Янъков
Проповед, произнесена по време на Молебния канон на Пресвета Богородица през 2017 г., храм „Покров Богородичен“, гр. София (виж репортаж)