Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
723
Брой прегледи на статиите
583325
Въздвижение на Честния Кръст ГосподенСлово на Кръстовден
 
„Който иска да върви подир Мене... 
да вземе кръста си и да Ме последва”
(Марк 8:34)
 
Мисията на Христа Господа – да обнови и спаси човечеството от греха и смъртта – е била тежък кръст. Но по онова време никой не е могъл да разбере големината и тежестта на тоя кръст. Христос ходил по градове и села да проповядва нови правила за живот и благочестие, изразени в милост и истина, в правда и братолюбие. Той неотстъпно и чудотворно се борил със злото и порочността в света: болни изцерявал, прокажени очиствал и мъртви възкресявал, а Сам нямало где глава да подслони (Лук. 9: 58).
Това наистина е носене тежък кръст с добра воля. Но величието на тая добра воля се проявило в сражението между въплътената стихия на злобата и греха в лицето на книжници и фарисеи и въплътенагта любов Божия в лицето на Христа Господа. Сега можем да си представим тази ужасна картина. Изтерзаван, съден и осъден на позорна смърт, Христос Спасител е поведен към лобното място, обиколен от военна стража и озлобена тълпа. Натоварен с огромен кръст, Той по пътя няколко пъти пада под неговата тежест. Печалната процесия пристига на Голгота. Христос е повален. Приковават Го през ръцете и нозете върху огромния кръст; кръстът се издига. Увиснал на тоя кръст, обливайки го с кръвта Си, Христос завършва своята велика мисия с молитва: Бог да прости на неговите жестоки мъчители (Лук. 23:34).
 Не по-лек е бил кръстът и на великата Майка Христова. Дивни добродетели са украсявали тази свята жена! Величава чистота и пренепорочност царили в нейната душа! С кротост и смирение, благост и любвеобилност било преизпълнено нейното сърце. Със своето дивно величие на духа и в своето нравствено съвършенство, тя наистина била по-честна от херувимите и по-славна от серафимите. Поради това тя е удостоена да стане Майка на въплътеното Божество – Христа Господа. При все това обаче и за нея е било отредено през целия живот да носи тежък кръст. Праведният Симеон ѝ казва, че участта на нейния божествен син като с меч ще прониже душата ѝ (Лук. 2:35). От този момент тя започва да носи кръста на мъчението за съдбата на детето си. Бяга в Египет да го опази. Връща се в Назарет да го отгледа и възпита. Но тя все мисли за меча, който ще прониже душата ѝ. 
 И ето, нейният възлюбен син, Христос Господ е осъден, изведен на Голгота и прикован на кръста. Съкрушена от скръб, тя се втурва през озверялата тълпа, достига до кръста, коленичи, улавя се за прикованите на кръста нозе Христови, целува ги хиляди пъти и с раздиращи душата ѝ ридания смесва сълзите си с пречистата Негова кръв. Дивата тълпа замлъква, всички занемяват през свещената скръб на Майката. Но и всички се разотиват. Остава при кръста на сина си само тя, великата Майка, сломена от тежестта на отредения ѝ кръст… 
 Пример за безропотно кръстоносене дават и Христовите апостоли, изповедници, мъченици. Те са преследвани за вярата им в Христа, като проповедници на идеята за Царството Божие на земята, за братолюбието и правдата Божия между хората. Безбройно число са тези носители на кръста си подир Христа. Те били измъчвани и по разни начини избивани: на кръст ги разпъвали, с камъни ги пребивали, зверове ги разкъсвали... Непоносимо тежък бил техният кръст! Гонени от жестоки властници, те скитали по гори и пустини, криели се из планини и пещери земни; а те са били праведници, за които, по думите на апостола, светът не беше достоен (Евр. 11:37-38). 
За всеки човек е отреден в живота съответен кръст. И волно или неволно той е длъжен да го носи. Твърде разнообразни са тия кръстове в живота на хората. Едни са осакатели с по една ръка или нога, други изгубили зрението си, трети слуха си, четвърти челядта си. Виждаме кръстове на семейни раздори и несъгласия, на неизлечими тежки болести, които измъчват отделни лица и цели семейства, кръстове на злополуки и нищета. Мъчно е, а и излишно да се изброяват всички видове житейски кръстове, които хората са принудени да носят през живота си. Но важното е да се знае – кой как носи своя кръст: подир Христа Господа ли върви, или подир съблазните на света следва? И какъв е резултатът от тъй носените кръстове?
Числото на привлечените от съблазните на света е голямо и продължава да расте. В това число са тези, които мислят, че в греха и порока ще намерят облекчение на своята неволя. Безразсъдно погубват те духовните си ценности – съвестта и чистотата на душата. Трагичен е краят на увлечените в световните греховни сладости. Тежестта на техния житейски кръст често пъти става непоносима. Развратени, изгубили вяра и духовни сили, паднали в отчаяние, мнозина от тях сами посягат на живота си. Други пък, станали пленници на порока и престъпността, осъдени на човешкия закон, подобно на разбойника, разпънат някога редом до Христа, умират под тежестта на кръста си неразкаяни и непростени. Жесток и егоистичен е светът, пагубни са неговите съблазни. Горко на тия, които повличат кръста си подир него!
Но, за утеха на Църквата, не е малко числото на ония, които преизпълнени с жива вяра, носят своя тежък житейски кръст подир Христа Господа. Милиони са следващите примери на изповедниците и мъчениците. Убедени, че Христос е път, истина и живот (Иоан 14:6), тези добри християни следват неотстъпно след Него. Може би отначало тежестта на носения след Христос кръст да им се е показала непоносима. Но чрез силата на вярата си те скоро са почувствали в душата си, игото Христово е благо и бремето му е леко (Мат. 11:30) и че оттук се почерпва блага сила, която облекчава техния житейски кръст. Дълбоко се трогва душата, като гледа безбройните чеда на Църквата, взели своя сплетен от скърби и страдания кръст, да вървят с жива вяра след Христа Спасителя. Блажени са те, защото на тях всички съчувстват, всички уважават техния подвиг, а това обстоятелство облекчава тежестта на техния кръст. За тях е отредена участта на другия, разпнат до Христос, разбойник, поради вярата и разкаянието на когото Господ му казва: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43). 
И тъй, волно или неволно, всеки човек ще трябва да носи отредения му кръст в живота. Но и в всеки житейски кръст, колкото и да е тежък той, може да има спасяваща сила. Това зависи как човек го носи и след кого следва. Посочвайки спасителната сила на Своя кръст, Христос казва: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. Христос не ни насилва. Който иска! Със своите примамливи съблазни, светът зове хората да вървят подир него. Историята на миналото разрешава въпроса, кого трябва да послушаме. Тя свидетелства, че всички, които са носили кръста си и са вървели след Христос, са побеждавали и спасявали живота си. А всички, които са били съблазнени да вървят подир света, са завършвали най-трагично своето съществуване. 
 Въпросът и за нас е поставен. По кой път да тръгнем, след кого да понесем нашия кръст? Но ние като християни, без колебание можем да отговорим: ще тръгнем по пътя на Оногова, Който понесе най-тежкия кръст за спасението на човечеството; ще вървим след Христос, Който просвещава и спасява. Ще последваме примера, даден ни от апостолите, изповедниците и мъчениците, които с вярата си в божествения Кръстоносец победиха света. И нека нашия кръст да бъде винаги опрян на чудотворния кръст на Спасителя, за да получаваме чудотворна сила срещу съблазните в тоя свят. И така да направим пътека към царството на мира и спасението и стълба към вечния живот. А сега, коленичили пред триблаженото дърво, на което биде разпнат Христос, да пеем с цялата си душа: Слава, Господи, Кресту Твоему Честно́му и воскресению Твоему, сега и во веки веков. Амин. 
 
 
Видински митрополит Неофит (†1971)
Слова, Поучения и речи
София, 1938 г.