Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
19
Статии
690
Брой прегледи на статиите
484218
Св. Наум - част от стенопис от притвора на съборната църква на Зографския манастир, дело на Митрофан Зограф, нач. на 19. век.Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска. В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското („Бялото“) езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години. Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни (особено душевно болни) и получават изцерение.
 
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 г., когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 г., установила 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет.
 
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, С. 1974, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), с. 300, 646-647.