Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
882
Брой прегледи на статиите
670582
Св. Иустин Апологет и ФилософСв. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след Р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно се заел да изучава книгите на Платон. Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам по-късно разказвал, как станало това. 
Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Юстин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон. Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. Аз не допускам - казал той, - че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога.
Юстин слушал стареца с изумление. „А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?“ - запитал той.
Старецът упоменал за прoроците. „В старо време – казал той, - много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.“
Посочвайки на Свещеното Писание, на пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Юстин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение.
„Моли се на истинския Бог - казал му старецът - да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне. Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.“
Като поговорил доста дълго с Юстин, старецът си заминал. „Аз повече не го срещнах - пише Юстин, - но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ – християнин“.
Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Юстин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името „християнин“ било в очите им позор и гавра. Подобни слухове стигнали и до Юстин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Юстин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. „Най-силното, което ми подейства, - пише той, - това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си“.
Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Юстин започнал усърдно да проповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята – Рим. Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят. В това време римски император бил Антонин Пий (138-161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Юстин написал „Апология - защита на християнската вяра“. В това съчинение, което Юстин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията.
След това Юстин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името „Беседа с Трифон юдеянин за истинността на християнската вяра“. Тук Юстин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Юстин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот.
Юстин отново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името „философ“. Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди. Предавали се на смърт християни. Юстин написал „Втора апология - защита на християните“. В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствувало с предишната сила и скоро самият Юстин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал.
Езическите философи намразили Юстин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Юстин бил затворен в тъмница и приел мъченичска смърт: според едни - от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други – бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му „философ“, тъй уважавано при император Марк Аврелий. Това станало около 166 г. след рождение Христово.
 
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, С. 1974, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).