Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
846
Брой прегледи на статиите
632432
Светите апостоли Петър и Павел - икона от светогорския манастир КаракалСветата Църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър - и в светото Евангелие. Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си и Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В апостол Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се; а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Петър, който отначало се наричал Симон, бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Баща му се казвал Йона, а брат му Андрей пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл „Кифа“ (на еврейски) или „Петър“ (на гръцки ), което значи „камък“. Андрей и Петър били по занаят рибари.
Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. „Наставниче - отговорил Петър, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“. Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Йоан. И двете лодки били напълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: „Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!“ С това чувство на искрено смирение и съзнание на греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа.
При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: „Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!“ Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел.
Името на Петър постоянно се среща в Евангелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял преображението Господне, възкресяването на дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов към своя божествен Учител.
Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се дигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: „Не бойте се, Аз съм!“ Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!“ - „Дойди“ - казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: „Господи, избави ме!“ Иисус прострял ръка, хванал го и казал: „Маловерецо, защо се усъмни?“ И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.
Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение „Аз съм живият хляб - казал Той. - Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!“ Някои от учениците, не разбирайки тия думи, се смутили и Го напуснали. Тогава Иисус казал на дванадесетте апостоли: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме, и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Иоан 6:51, 67-69).
Друг път Спасителят попитал учениците Си, за кого Го мислят човеците. Те отговорили: „Едни за Йоана Кръстителя, други за Илия, а трети за Йеремия или за някой от пророците“. - „А вие за кого Ме мислите?“ - запитал ги Господ. Симон Петър отговорил: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ Тогава Спасителят му казал: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:15-19).
Приближавало времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях - според еврейския обичай - умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“- Иисус отговорил: „Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш“. Но Петър повторил: „Няма да умиеш нозете ми вовеки!“ - „Ако те не умия - казал му Иисус, - нямаш дял с Мене“. - „Господи - казал тогава Петър - не само нозете ми, но и ръцете и главата“ (Иоан 13:6 - 9).
На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящето за Петър изкушение, казал на Петър: „Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си!“ Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт“. Иисус му отговорил: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш“. (Лука 22:31-34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. „Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе“. Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31).
Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: „Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!“ И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна“ (Марк 14:37 - 38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Юда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеннка. Господ изцерил ранения и казал на Петър: „Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?“ (Иоан 18:11).
Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той - обхванат от малодушне - три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75).
Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие. Когато жените мироносици дошли на гроба и не намерили тялото на Иисуса Христа, ангел им обадил, че Той е възкръснал, и споменал особено за Петър: „Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея“. Петър като чул от жените, че Христос възкръснал, побързал да отиде на гроба с Йоан. Но намерили в гроба само погребалните повивки. 
След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не Го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Йоан казал на Петър: „Това е Господ“. Петър бърже се хвърлил в морето и доплувал до брега. Иисус обядвал с учениците и във време на обеда запитал Петра: „Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?“ - „Да, Господи - отговорил Петър, - Ти знаеш, че Те обичам“. - „Паси Моите агънца!“ - му казал Господ. След туй Спасителят го запитал втори път: „Симоне Йонин, любиш ли Ме?“ Петър пак Му отговорил: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам“. - „Паси моите овци!“ - повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам“. И Спасителят трети път му казал: „Паси Моите овци!“ (Иоан 21:15-17). Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство подир трикратното му отричане.
В празника Петдесетннца, когато всички били единодушно заедно, изведнъж се появил шум, като че ли силен вятър и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху вярващите. Те се изпълнили с необикновена мъдрост и духовна сила и започнали да говорят на разни езици. Тогава Петър говорил на събралия се народ. Тия думи били тъй вдъхновени и могъщи, че тоя ден се обърнали към Христа 3 000 души, а после – 5 000.
Досега дейността му се ограничавала в Йерусалим. След като жителите на Самария приели словото Божие (около 45 г. след Р. Хр.) апостолите пратили при тях Петър и Йоан. И това било първото апостолско пътешествие на Петър. При второто си проповедническо пътешествие Петър посетил църквите в Юдея, Галилея и Самария, дошъл в Лида, бил в Иопия, гдето възкресил Тавита, а след това отишъл в Кесария Палестинска. Тук ап. Петър, научен чрез божествено видение, пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил римския стотник Корнилий и домашните му (Деян. 10:7; 11:1-18). От Кесария Петър дошъл за Пасха в Йерусалим. Тук, по повели на Ирод, който подигнал гонение против църквата Христова, ап. Петър бил затворен в тъмница вече трети път.
Чудесно освободен от ангел из тъмницата, Петър извършил трето пътешествие, като отишъл с проповед по градовете на Финикия. Около 50-та г. той пристигнал в Йерусалим и присъствувал на Апостолския събор, открит от него с реч (Деян. 15:1-1).
След събора ап. Петър предприел от Йерусалим четвърто апостолско пътешествие. Той се отправил в Сирия, пътешествувал в Антиохия и в други страни и градове. Според разказа на църковния историк Евсевий Петър проповядвал след това Евангелието в Мала Азия (Кападокия, Галатия, Понт, Витиния). Той дошъл и в Египет. От Вавилон Египетски (1 Петр. 5:13) Петър написал своето първо съборно послание до християните юдеи, които били разпръснати в страните на Мала Азия. След като поставил Марко за епископ на Александрия, св. Петър се върнал в Йерусалим за успението на Божията Майка.
След смъртта на Св. Богородица ап. Петър извършил последното си апостолско пътешествие. От Йерусалим той пак дошъл в Египет, оттук отплувал в Британия, от Британия - в Гърция; бил в Коринт и в други гръцки градове. Най-после, около 67 г. той пристигнал в Рим. В Рим св. ап. Петър с голямо усърдие благовествувал словото Божие и привлякъл мнозина към християнската вяра. От Рим, около 67 г. ап. Петър написал Второто си съборно послание до Християните в Мала Азия.
В Рим първовърховният ап. Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа (2 Петр. 1:14) и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап. Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато той излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим. - „Господи, къде отиваш?“ - запитал Го Петър. Спасителят отговорил: „Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!“ Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Той се върнал, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Той бил тогава на 75 години. Римският епископ св. Климент погребал тялото му. Често християните идвали да се молят при гробницата му, над която по-късно бил построен великолепен храм - един от най-големите храмове на християнския свят.
* * *
Св. ап. Павел, който до апостолството си се наричал Савел, бил евреин от Вениаминовото коляно, от киликийския град Тарс (Деян. 21:39). Савел имал римско гражданство, дадено на прадедите му. Той грижливо бил възпитан в отеческия закон, тъй че бил пламенен ревнител за Бога (Деян. 22:3). Той имал и външна ученост (Деян. 26:24; 17:18; Тит 1-12), знаел и занаята да прави шатри (Деян. 18:3). Възпитанието му било поверено на законоучителя Гамалиил, уважаван от целия наарод (Деян. 5:34). Но ученикът в началото не само не показвал наклонност към християнството, каквато имал неговият благоразумен учител (Деян. 5:34-40), напротив, пламенната ревност на Савел към юдейството вдъхвала му силна омраза против християните. Савел одобрявал убиването на архидякон Стефан и като юноша пазел дрехите на тия, които го убивали (Деян. 7:58; 8:1; 22:29). Дишайки заплахи и убийство против Христовите последователи, Савел влизал в къщите на християните и влачейки мъже и жени, предавал ги в тъмница (Деян. 8:3). Той дори си издействувал от Синедриона право да преследва християните навсякъде и вързани да ги довежда в Йерусалим и това поръчение изпълнявал с най- голямо старание. Той разказва сам за себе си (Деян. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18): „Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от свещениците, много светии (т. е. християни), затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. С това намерение (около 35 г.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“. Аз рекох: „Кой си ти, господине?“ Той отговори: „Аз Съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа юдейски и от езичниците, при които те пращам сега“. Савел, разтреперан и ужасен, казал: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му казал: „Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш“ Людете, които вървяли със Савел, стояли вцепенени, като слушали глас, пък никого не виждали. Савел станал от земята и макар очите му да били отворени, никого не виждал; и водейки го за ръка, завели го в Дамаск. Като пристигнал в Дамаск, Савел три дни нищо не виждал, нито ял, нито пил и прекарал в пост и молитва. В тоя град живеел един от 70-те Христови ученици, св. апостол Ананий. Господ във видение му открил жилището на Савел и му заповядал да отиде при него. „Господи! - отговорил Ананий - слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име“. Но Господ му казал: „Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви“! Ананий намерил Савел и, като възложил върху му ръце, казал: „Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!“ И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледал, покръстил се и станал - по думите на св. Йоан Златоуст - от вълк - агне, от тръни - лозе, от плевели - пшеница, от враг - приятел, от богохулник - богослов. Вместо да гони името Христово, той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божи, за най-голяма почуда на всички, които познавали Савел, като гонител на християните. Упоритият гонител на християнството веднага става неуморим проповедник на Евангелието. Животът, постъпките, думите, посланията на Павел - всичко свидетелствува за него като за избран съсъд на Христовата благодат. Нито скръб, ни притеснение, ни гонение, ни глад, ни опасност, ни меч, ни смърт - нищо не могло да отслаби в сърцето на Павел пламенната любов към Иисуса Христа (Рим. 8:35, 38 - 39). Своето обръщение към християнската вяра и новото си звание апостол Савел запечатал с новото име Павел, което като в съкровищница скрива спомена за високите християнски добродетели, подвизи и могъществено учение на тоя апостол на народите. „Когато чуя за апостол Павла - говори св, Йоан Златоуст - представям си го как той бил в скърби, притеснения, побой, тъмници, в дълбина морска нощ и ден (2Кор. 11-23:28), как бил грабнат и отнесен до трето небе, чул в рая неизказани думи (12:2-4); представям си този избран съсъд невестоводителя Христов, който желаел сам да бъде отлъчен от Христа за братята си (Рим. 9:3)“.   
Върху чудесно избрания съсъд на Господа (Деян. 9:15) - св. ап. Павел - благодатта на Св. Дух се изливала многократно и изобилно. Избран да бъде свидетел на Господа Иисуса Христа пред всички човеци (Деян. 22:15), Павел извършвал непрестанни пътешествия в разни страни, за да проповядва Евангелието на юдеите и особено на езичниците (Гал. 2:7-8). Той посетил страните на Изтока: Арабия, Сирия, Кипър, малоазийските области, в Македония - градовете Филипи, Солун, Бер, в Гърция - градовете Атина и Коринт. На два пъти той отивал в Рим.
Наклеветен от юдеите в Йерусалим, че уж навсякъде учил против народа и закона юдейски, апостолът бил подложен на побой и окови (Деян. 21:20 - 40). Но в нощно видение Господ му казал: „Дерзай Павле! И както свидетелствува за Мене в Йерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим“ (Деян. 23:11). Хилядникът Лисий, като желаел да спаси живота на апостола от разярените юдеи, които се били сговорили да го убият, под стража препратил Павел в Кесария при управителя Феликс (Деян. 23:23), пред когото юдеите обвинявали Павел като опасен бунтовник и началник на назорейската секта. От Кесария, където престоял две години в окови, апостолът бил изпратен на съд в Рим (Деян. 25-26). След като претърпял корабокрушение по море, ап. Павел пристигнал окован с вериги в Рим, където живял цели две години и приемал всички идващи при него, като проповядвал царството Божие и невъзбранно учил за Господа Иисуса Христа с голяма смелост (Деян. гл. 28).
Освободен от първите окови в Рим, Павел извършил последно апостолско пътешествие (63 - 67 г.) в Азия, Крит (Тит 1:5), а според някои - дори и в Испания (Рим. 15:24). Най-после апостолът, който се подвизавал за освобождението на света от духовните окови на греха, втори път окован дошъл в Рим, където и приел мъченическа смърт.
Непрестанните пътешествия на ап. Павел в разните езически страни за разпространение на Евангелието, придружени от необикновено силна проповед, непрестанни чудеса, непрекъснати трудове, неизтощимо търпение и високо свят живот, служат като най-ясно и неоспоримо свидетелство на божествената благодат, която по извънреден начин повикала Павел за апостол на езичниците и го ръководела до края на живота му. Апостолските трудове на св. Павел били безпримерни. Той сам за себе си говори: „Повече от всички се потрудих“ (1Кор. 15:10; 2Кор. 11:23). На пастирите на Ефеската църква св. Павел казал: „Бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас“ (Деян. 20:31).
Неизтощима любов и търпение проявил апостолът в своите непрекъснати трудове. Той пише: „Бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях“ (1 Кор. 9:19). „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: „Заради Тебе вес-ден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това сдържахме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби“ (Рим. 8:35-37). За своите трудове апостолът понесъл неизчислими скърби: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници и много пъти на умиране. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и нужда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?“ (2 Кор. 1:23-29).
Обръщайки в християнската вяра юдеи и езичници чрез мощна евангелска проповед, с личби и чудеса - подобно на другите апостоли - водел най-свят живот. Всички свои нужди и лишения върховният апостол понасял с дълбоко смирение и с много сълзи сред изкушенията (Деян. 20:19). „Мене ме чакат окови и скърби, но не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса“ (Деян. 20:23 - 24). „Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господа Иисуса“ (Деян. 21:13). Служейки на другите, апостолът у никого не ял хляб даром, а работил с труд и мъка дене и ноще, за да не отегчи някого и за да бъде за вярващите пример на добродетел (2 Сол. 3:8). „Сами знаете, говорил ап. Павел, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той казва: „По-блажено е да се дава, нежели да се взема“ (Деян. 20:34-35).
Въпреки непрестанните огорчения и унижения, които великият апостол търпял, той срещнал голямо уважение у всички свои съвременници, дори у невярващите и у своите гонители. Езичниците, гледайки на неговите чудеса, му въздавали голяма чест (Деян. 28:10). В Листра заради чудесното изцеряване на хромия те сметнали Павел за бог (Деян. 14:11-18). Учудвайки се, че в Малта ехидна увиснала на ръката на апостола, без да му навреди, езичниците говорели за него, че е бог (Деян. 28:3-6). Една девица, в която имало дух да предрича, като вървяла след Павла във Филипи, викала: „Тия човеци са раби на Бога Всевишни и ни възвестяват път за спасение“ (Деян, ап. 16:16-17).
Вярващите с най-голямо усърдие охранявали ап. Павел от враговете, за да не се лишат от едно такова велико светило (Деян. 9:25-30; 19-30; 21:12). Християните прощавайки се с него, проливали сълзи, молели се за него, хвърляли се на шията му, целували го (Деян. 20:37-38). 
Св. ап. Павел запечатал своето апостолство с мъченическа смърт в Рим от Нерон на 29 юни 67 г. едновременно с ап. Петър. (Според друго предание това станало 1 година след мъченическата смърт на ап. Петър на същия ден.) Петър - като другоземец в Рим - бил осъден на кръстно разпятие - позорно наказание у езичниците. Павел - като римски гражданин - бил посечен с меч.
Св. ап. Павел написал по вдъхновение от Св. Дух 14 послания, които съдържат правила за вярата и живота и които според св. Йоан Златоуст - ограждат вселенската църква като стена построена от диамант. Тия послания са: едно до Римляните, две до Коринтяни, едно до Галатяни, едно до Ефесяни, едно до Филипийци, едно до Колосяни, две до Солуняни, две до Тимотей, едно до Тит, едно до Филимон и едно до Евреите. Апостолът ги е написал за утвърждение и назидание на новообърнатите към вярата, затова той им обяснява подробно, как те трябва да постъпват и живеят, за да носят достойно названието християни, Той учи, че единствен път за оправдание и спасение е живот според дейната вяра в Господа Иисуса Христа, Който умря за нашите грехове и възкръсна за нашето спасение. „Сега - казва той, - когато се освободихте от греха и станахте роби на Бога, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, която дава грехът - е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашият Господ“ (Рим. 6:22 - 23).
„Не така е бляскаво небето - казва св. Йоан Златоуст, - когато слънцето разлива своите лъчи, както е бляскав Рим, озаряваш, всички краища на вселената със своите две светила - апостолите Петър и Павел! Удивлявам се в Рим не на множеството злато, не на мраморните колони, не на другите негови украшения, но на тия стълбове на Църквата!“
 
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, С. 1974, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).